Subscribe
Институция на Европейския съюз може да се включи за първи път в спора между Румъния и Руската федерация за държавната хазна, която Руската федерация отказва да върне на румънския народ вече почти 100 години. До няколко дни Европейският парламент може да обсъди проекторезолюция, подкрепена от няколко румънски евродепутати, която, ако бъде приета, може да се превърне във важен инструмент за Румъния след края на войната в Украйна да получи златото, което Москва е забравила да върне.
Румънско злато в Русия на стойност 2 млрд. евро
Според експерти от Националната банка на Румъния румънското злато, което в момента е блокирано в Москва, е на стойност малко над 2 млрд. евро. Текстът на резолюцията все още е в процес на договаряне между политическите групи, но включването й в дневния ред на следващата среща в Страсбург е сигнал, че Брюксел най-накрая обръща внимание на този румънски проблем, който от години се опитва да привлече вниманието на международната общественост. През 1995 г., когато Русия се присъединява към Съвета на Европа, Румъния и други комунистически държави представят предложения за връщане на ценности, конфискувани от бившия Съветски съюз. Комитетът по правни въпроси и права на човека на Съвета постанови, че тези въпроси трябва да бъдат решени между съответните държави членки. Преди това Румъния се опита да включи въпроса за хазната в двустранен договор с новата Руска федерация, но не успя. Оттогава – и особено през последните години – румънската държава, чрез Националната банка, провежда кампания за повишаване на осведомеността, както на вътрешно, така и на международно ниво, относно този дълг, който Русия има към Румъния.
Русия не признава документите, подписани през 1916 г.
Неотдавна, в подкрепа на инициативата на румънските евродепутати, Националната банка на Румъния организира в Европейския парламент изложба по този въпрос, включваща копия на документи, удостоверяващи претенциите на Румъния. По този повод управителят на НБР Мугур Исареску заяви, че тези документи показват, че „изпратеното в Москва съкровище на НБР, депозирано в съюзническа държава, заедно с всички съответни документи, въз основа на международно споразумение, признато и утвърдено от историята, представлява уникален случай, при който паричният златен резерв е поверен с всички официални документи и гаранции за депозит, съгласно които той ще бъде върнат по всяко време по искане на собственика, само че депозитарят не спазва тези задължения, поети съгласно всички международни норми и обичаи“.
Според управителя на НБР Мугур Исареску Румъния е представила на руската страна въпроса за хазната, секвестирана в Москва през 1916-1917 г., както и документите, доказващи валидността на искането, в рамките на създадената през 2003 г. Смесена комисия за проучване на въпросите на двустранните отношения. Според управителя на НБР тогава руснаците са признали, че румънското злато е изпратено в Москва, и са приели, че представените документи са валидни. Но преговорите по въпроса не напреднаха и в крайна сметка работата на комисията беше спряна. Според гуверньора Исареску, който съхранява оправдателните документи в сейфа на Националната банка, Румъния има исторически и юридически валидни претенции към златния си депозит, евакуиран в Москва през 1916-1917 г. Мугур Исареску също така посочва, че през 1995 г., след като се присъединява към Съвета на Европа, Руската федерация дори не се съгласява да проведе разговори на експертно равнище с другите държави, които са депозирали различни ценности в Москва по време на Първата световна война, под претекст, че подготвя закон по този въпрос. Впоследствие обаче Държавната дума на Москва отхвърля законопроекта.
Досието на съкровището, което е заключено в сейф в НБР, се предава от един губернатор на друг от 1922 г. насам, включително по време на комунистическия период. Въпросът за румънската хазна не е включен в нито един от двустранните договори, подписани между Румъния и Русия от 1990 г. насам. Първият договор, подписан от първия посткомунистически президент на Румъния Йон Илиеску и Михаил Горбачов, първия президент на демократична Русия, не съдържа нито дума за съкровището, което се пази в Москва. По време на преговорите за втори договор между министрите на външните работи на двете страни – Теодор Мелешчану и Евгений Примаков – между 1995 и 1996 г. темата за съкровището беше една от двете точки, по които двете страни не успяха да постигнат съгласие. Втората тема беше пактът Рибентроп-Молотов. Преговорите са замразени до 2003 г., когато бившият румънски президент Йон Илиеску и Владимир Путин подписват новия договор за „приятелски отношения и сътрудничество между Румъния и Руската федерация„.
Бижутата на румънската кралица Мария – иззети в Русия
В периода 1916-1917 г. Румъния поверява на Руската империя златото на Националната банка на стойност 314,5 милиона леи и бижутата на кралица Мария на стойност 7 милиона леи. Тези ценности са евакуирани от румънска територия от страх пред войските на Централните сили, които към края на 1916 г. настъпват опасно към Букурещ, завладявайки почти две трети от Румъния. Общо 1740 кашона с румънски ценности са пренесени в Москва с няколко пратки и се съхраняват в Кремъл в Оръжейната зала в отделението, предназначено за Мосовския клон на Държавната банка на Русия. По последни оценки стойността на тази съкровищница в момента е 2 милиарда евро. Според Кристиан Паунеску, съветник на управителя на Националната банка на Русия и експерт по темата за съкровището, то възлиза на 93,4 тона чисто злато в монети и кюлчета. Кристиан Паунеску обяснява пред National Journal, че златото е изпратено в Москва въз основа на споразумение, подписано между представители на румънските държавни власти и тези на Руската империя. Според представителя на НБР документацията е пълна и документите са в добро състояние.
Румъния не е единствената държава, която взема решение да прехвърли съкровищата си на друга държава по време на война. Много държави са го правили в трудни времена, за да защитят богатството си от нашественици. За разлика от Румъния обаче други страни са избрали по-безопасни – и очевидно по-вдъхновени – дестинации за своите съкровища.
Част от секвестираните в Москва съкровища – произведения на изкуството и исторически ценности – са върнати на Румъния от бившия СССР през 1935, 1956 и 2008 г. Но не и златото. Причината? Русия смяташе и продължава да смята, че Румъния й дължи, а не обратното. В края на миналата година, след като Румъния привлече вниманието на международната общественост към въпроса за кладата, Русия реагира с документален филм на руската военна телевизия „Звезда“. В документалния филм се твърди, че през 1965 г., когато бившият генерален секретар на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску поискал злато от комунистическия лидер на СССР Леонид Брежнев на първата им среща, той отговорил: „Какво злато? Ние не знаем за никакво злато. Какво е това злато?“
„Според румънския протокол от срещата Брежнев е казал, че румънците дължат на Съветския съюз повече, отколкото ние на румънците. Румънците ни дължат от 1917 г. насам около 300 милиона долара, т.е. около 274 тона злато“. – „А щетите, които румънците са нанесли на Съветския съюз през Втората световна война, според Брежнев, възлизат на сума, която е 100 пъти по-голяма от тази, за която говорим днес. Компенсацията, изплатена от Румъния на СССР, в сравнение с размера на щетите е само символична“.
„До неотдавна румънската страна редовно вадеше тази умряла котка от нафталина, както казваме ние“, реагира руският посланик в Букурещ Валери Кузмин, който цитира в същия тон като документалния филм срещата между Николае Чаушеску и Леонид Брежнев.
„Руската страна все още е убедена, че по време на съветския период Румъния е възстановила всички свои произведения на изкуството и исторически ценности. Що се отнася до златото, неговата стойност е включена в сумата на румънските компенсации, дължими на СССР след Втората световна война. Архивните документи показват, че като цяло Румъния все още е имала дълг към Съветския съюз“, се казва в документалния филм на руската армейска телевизия, цитиран от Digi24.ro.
По време на Първата световна война, за да предпазят румънската съкровищница от евентуална загуба или разграбване при германското нашествие, румънските власти предприемат специални мерки за прехвърлянето ѝ на сигурно място. Тази операция се извършва на два отделни етапа. През лятото на 1916 г., когато германските войски наближават Букурещ, румънското правителство решава да прехвърли значителна част от съкровището на по-безопасно място. Първият етап е транспортирането на ценностите от Националната банка на Румъния до Крайова и след това до Александрия. Целта на този ход беше да се изключат активите от пряка опасност от инвазия. След окупацията на Букурещ от германските войски през декември 1916 г. е осъществен вторият етап от прехвърлянето на съкровищата. Голяма част от златото и други ценности са натоварени на влакове и транспортирани до Яш, който става временна столица на Румъния под контрола на Съюзническите сили. От Яш румънското съкровище стига до Москва. Това движение се извършва под строгия надзор на румънски служители и съюзнически войски.