Subscribe
По време на белгийското председателство Съветът на Европейския съюз публикува доклад, озаглавен „Справедлива мобилност в ЕС и ролята на Европейския орган по труда“.
По принцип Европейският орган по труда (ЕЛА), създаден през 2017 г., разполага с ограничени правомощия, свързани с мобилността на работниците в рамките на ЕС (т.нар. командировани работници). Органът помага да се гарантира, че мобилността на тези работници в рамките на ЕС е в съответствие с принципите на правовата държава. От друга страна, ЕЗА също така засилва сътрудничеството между съответните органи на държавите членки и други заинтересовани страни в борбата с недекларирания труд.
Текстът обхваща повече от сто страници, за да се анализират различните елементи от мандата на ELA и да се потвърди дали те се изпълняват ефективно, като при необходимост се отправят някои препоръки.
За съжаление докладът не предлага количествени данни, а се основава единствено на проучване, което позволява да се изложат редица качествени аргументи и твърдения.
В края на текста, в съответния раздел, посветен на заключенията, се посочва, че въпросът за гражданите на трети държави изглежда най-належащ за Съюза при сегашното положение на нещата. Белгийската изпълнителна власт защитава предполагаемата необходимост Съюзът да привлича имигранти от страни извън ЕС, за да поддържа функционирането на пазара на труда и икономиката. Отново няма никаква фактическа подкрепа за този въпрос, който толкова често се повдига в средите на Съюза.
Въз основа на това предположение в доклада се предлага разширяване на обхвата на ЕЗА не само по отношение на командированите работници от ЕС, но и по отношение на граждани на държави извън ЕС, които търсят работа в Съюза. Логиката е проста: Ако новата масова мобилност, идваща отвъд европейските граници, е толкова важна, защо да не се възползваме от експертния опит на ELA в областта на справедливата мобилност в рамките на ЕС, за да осигурим подобна гаранция за работниците, идващи от трети страни?
Освен това командироването на граждани на държави извън ЕС в Съюза се основава в по-голямата си част на съдебното дело Van der Elst (решение на Съда на Европейския съюз от 9 август 1994 г.). Това се използва от белгийското правителство, за да предложи да се обмисли бъдеща директива, в която да се вземат предвид въпроси като правото на командированите работници от държави извън ЕС да останат в Съюза известно време след приключване на командировката или да сменят работодателя си в такъв случай, както и да се осигури помощ на командированите граждани на трети държави, например да бъдат ефективно информирани за техните права и задължения, приложими в държавата членка на командироване.
Макар че в доклада не се казва, ясно е, че предложението за директива ще бъде поводът, поднесен на сребърен поднос, за централистите да предоставят на ЕЗА допълнителни правомощия в областта на имиграцията от трети страни, като по този начин отнемат граничния суверенитет на държавите членки.
По този начин концепцията за трансгранична мобилност ще бъде използвана от брюкселските власти, за да започнат да контролират достъпа на граждани на трети държави до Съюза. Освен това едно разширяване на обхвата на този въпрос би довело до интегриране на социалното осигуряване – друга област, която досега е била запазена от националните правителства.
Но разширяването на влиянието на безотговорните бюрократи на Съюза върху двете области – имиграция и социална сигурност – е в отчаяно противоречие с първичното право на ЕС. В член 179, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз се провъзгласява правото на държавите членки да определят броя на приеманите граждани на трети държави, които идват от трети държави на тяхна територия, за да търсят работа, докато в член 153, параграф 1 на Съюза се предоставя само компетентност за подкрепа в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците.
Това е още една причина европейските консерватори да се противопоставят на разширяването на правомощията на ЕС чрез промяна на договорите. Точно обратното, реформата на същата трябва да бъде по-скоро в обратна посока: да се изясни и да се възстанови твърде много от вече отстъпеното на Европейската комисия.