Босна и Херцеговина към влизане в ЕС.
Тя ще бъде двадесет и осмата „звезда“ на европейския небосклон.
На 21 март миналата година Европейският съвет взе важно решение. Те дадоха разрешение за започване на необходимите процедури за включване на Босна и Херцеговина като държава членка на Европейския съюз. Това решение е от голямо значение по много причини и предизвика дискусии в няколко ключови държави в Европа.
Няколко европейски държави, сред които Нидерландия, Дания, Франция и Естония, изразиха сериозна загриженост във връзка с прилагането на различни реформи. Според уебсайта на Европейския съвет тези страни смятат, че са необходими нови конституционни и избирателни закони, за да се гарантира равенство и недискриминация, да се укрепи върховенството на закона и да се води борба с корупцията и организираната престъпност. Освен това тези страни подчертават значението на поддържането на положителни геополитически отношения с Русия и Беларус, като същевременно се зачитат правата на човека и свободата на печата. Тези въпроси са от голямо значение и изискват внимателно внимание и разглеждане.
Босна и Херцеговина е страна, която е изправена пред множество предизвикателства от създаването си през 1992 г. след разпадането на Югославия. Първите няколко години от съществуването му са белязани от жесток конфликт между три етнически групи – бошняци, хървати и сърби. Конфликтът продължава три години и едва през 1995 г., благодарение на намесата на Организацията на обединените нации и НАТО, е установен мир. Като част от мирните договори в района са разположени военни контингенти, които да гарантират запазването на мира и стабилността. Дори и днес Босна и Херцеговина продължава да се сблъсква с предизвикателства и е от съществено значение да се създаде цялостна представа за нейния състав и проблемите, пред които е изправена.
След конфликта в Босна е взето решение страната да бъде разделена на три отделни области. Първата зона е известна като Федерация Босна и Херцеговина, която включва целия западен регион и значителна част от централната вътрешност. Този район обхваща големи градове като Сараево и Тузла. Втората област е Сръбската република Босна и Херцеговина, която обхваща северната и източната част на страната, главно по границата със Сърбия. И накрая, окръг Бръчко в североизточната част на страната е малък регион с административна автономия.
С изключение на автономния окръг Бръчко, през 1995 г. Босна и Херцеговина е разделена на две единици – Федерация Босна и Херцеговина, която представлява предимно бошняшкото и хърватското население и обхваща 51% от територията на страната, и Република Сръбска, която представлява сръбското население и обхваща 49% от територията на страната. Всяка от тези единици има своя собствена система на управление, която включва редица споразумения между различните общности, за да се гарантира справедливо представителство и управление.
Всъщност Босна и Херцеговина е страна, в която съжителстват три различни етнически групи с различни религиозни убеждения – мюсюлманите бошняци (50,7% от населението), православните сърби (30,7%) и католическите хървати (15,2%). Важно е да се подчертае, че Босна и Херцеговина ще стане първата европейска държава с мюсюлманско мнозинство, когато се присъедини към ЕС.
Политическата и институционалната рамка е също толкова сложна: президентството на републиката всъщност се държи от триумвират, като трима членове се избират с всеобщо гласуване, всеки от които е представител на собствената си етническа и религиозна референтна общност. През 2022 г. бяха избрани бошнякът Денис Бечирович (СДП, С&Д), хърватинът Желко Комшич (ДФ, за С&Д) и сърбинът Желка Цвиянович (СНСД, бивш за С&Д).
Председателството и парламентарната система на Босна и Херцеговина са сложна и уникална политическа структура. Докато между тримата членове на председателството има идеологическа приемственост, парламентарната картина е по-сложна. В този случай 42-мата депутати се избират по равно разпределение, като 28 са в Бошняшко-хърватската федерация, а 14 – в Република Сърбия. Първата партия, която се оказва на изборите, е Партията на демократичното действие (ПДД), която се смята за подкрепяща ППЕ. Със 17,23% от гласовете и 9 места СДА се превръща в значима политическа сила в региона.
Първото място обаче не е достатъчно, за да се състави националното правителство, дотолкова, че мнозинството (доста слабо, наброяващо само 23 места от общо 42) предвижда СНСД и СДП да управляват в коалиция с босненските „близнаци“ от хърватския HDZ (PPE), консерваторите от Народ и справедливост (NiP, NI) и либералите от Наша странка (ALDE). Правителството се оглавява от Боряна Крищо (HDZ, ЕНП), представителка на хърватското население, вероятно избрана, за да „угоди“ на католиците, тъй като партията на хърватския член на председателството беше поставена в опозиция с тази маневра. Трябва да се подчертае, че Крищо е първата жена, която заема председателския пост в Съвета на Босна и Херцеговина, което е още един знак за процеса на обновление в страната.
Отварянето на Босна и Херцеговина към Европейския съюз стана възможно благодарение на общите усилия на група държави от Централна и Южна Европа. Сред тези държави са Австрия, Хърватия, Чехия, Гърция, Италия, Словакия и Словения, които колективно написаха съвместно писмо чрез съответните си министри по европейските въпроси, за да настояват за преговори. Решението за отваряне на Босна и Херцеговина за Европейския съюз беше посрещнато с голямо задоволство от Giorgia Meloni (FdI, ECR). Тя вярва, че това събитие ще изпрати ясно и недвусмислено послание към всички страни от Западните Балкани.
Босна и Херцеговина е страна със стратегическо значение в Балканския регион. Членството на страната в ЕС ще има далечни последици за политическия пейзаж в региона. Това би отслабило значително влиянието на Сърбия в района и би спомогнало за балансиране на нарастващото участие на Русия на Балканите. Пътят на Босна и Херцеговина към членство в ЕС обаче не е лишен от предизвикателства.
На първо място, страната ще стане първата държава с мюсюлманско мнозинство, която ще се присъедини към ЕС, което ще изисква разширяване на свободното движение на босненците. Това неминуемо ще доведе до културни промени и корекции, които трудно могат да бъдат управлявани. Второ, Босна и Херцеговина е изправена пред различни икономически и социални предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди да се присъедини към ЕС. Страната има най-високите нива на неравенство на доходите в Европа, като коефициентът на Джини е повод за безпокойство. Освен това има ниска раждаемост и висок процент на безработица – около 34%. БВП на глава от населението е малко повече от половината от този на България, която е последната страна от ЕС в тази класация.
В заключение, неотдавнашното разширяване на Европейския съюз с Босна и Херцеговина има значителни последици за инвестиционния потенциал в балканския регион.
Това разширяване предоставя на страните от региона уникална възможност да се възползват от икономическата и политическата интеграция на ЕС. Процесът на разширяване обаче не минава без предизвикателства. Етническите и религиозните различия, управлението на границите и вътрешната миграция са особено сложни въпроси, които трябва да бъдат решени ефективно, за да се гарантира дългосрочният успех на това разширяване.
Както видяхме, балканският регион има история на етнически и религиозни конфликти, които често водят до политическа нестабилност и икономическо изоставане. Ето защо е изключително важно тези различия да се разглеждат деликатно и приобщаващо. Това ще изисква значителни усилия както от страна на ЕС, така и от страна на местните власти за насърчаване на диалога, разбирателството и уважението между различните общности.
Управлението на границите е друго голямо предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно, за да се гарантира успешната интеграция на Босна и Херцеговина в ЕС. Освен това управлението на вътрешната миграция в рамките на Съюза също е въпрос от решаващо значение, който трябва да бъде разгледан.
В крайна сметка разширяването на ЕС винаги е свързано както с възможности, така и с предизвикателства, а успешното справяне с тези предизвикателства ще бъде от решаващо значение за дългосрочния успех на това разширяване. С внимателно планиране, сътрудничество и ефективно прилагане на политиките и разпоредбите ЕС и местните власти могат да гарантират, че това разширяване ще доведе до по-проспериращ, стабилен и интегриран регион.