Европа е на ръба на нова жилищна криза

Европа, както и останалата част от света, е в началото на нова жилищна криза. За първи път след икономическата и финансова криза от 2008 г., чиито последици се усетиха на пазара на жилища, новата криза заплашва най-голямата група граждани в Европа – средната класа.

Несигурността и дори страхът, заплахата да изгубят покрива над главата си, сближават представителите на тази социална категория с крайната десница и с представителите на популисткото течение, които използват този въпрос, заедно с този за миграцията, за да спечелят възможно най-много места в Европейския парламент. Такива са заключенията на проучване, публикувано наскоро от The Guardian, което се позовава на предупреждение на експерт от ООН. Според него новата жилищна криза ще засегне не по-малко от четири категории европейци.

„Жилищната криза вече засяга не само хората с ниски доходи, имигрантите или семействата с един родител, но и средната класа“, заяви специалният докладчик на ООН по жилищните въпроси Балакришнан Раджагопал, според The Guardian.

Според някои експерти жилищната криза е започнала с икономическата криза, породена от войната в Украйна, и се е проявила в нарастващата инфлация и цените на енергията, които са довели до спираловидно покачване на цените, а всичко това е довело до намаляване на покупателната способност. В случая с жилищния пазар кризата също има своите преки причини – спад в строителния сектор, масова имиграция, особено в големите градове, и липса на социални мерки от страна на правителствата.

Анализатори, цитирани от The Guardian, са на друго мнение, като твърдят, че жилищната криза е започнала много по-рано, задълбочила се е през последното десетилетие и сега ескалира. Според тях тя е най-остра в големите градове и се дължи на масовата имиграция през последното десетилетие, както и на туризма, който се е „събудил“ след пандемията. Тя се усеща в цяла Европа – от Холандия до Португалия, от Гърция до Германия и в Обединеното кралство.

Цените на жилищата са се увеличили с 50% през последното десетилетие

Що се отнася до покупката, цените на жилищата в Европа са се повишили с почти 50% през последното десетилетие – 2010-2022 г. Данните на Евростат сочат, че за същия период увеличението на наемите е близо 20%. Макар и в по-малък мащаб, повишаването на пазарните цени на наемите оказва по-сериозно въздействие, най-вече по отношение на социалните групи, които засяга.

През последните месеци липсата на жилища на достъпни цени доведе до протести в няколко столици и големи градове на ЕС, като Лисабон, Амстердам, Прага, Милано и Лондон. Има европейски страни, в които над 20% от домакинствата харчат повече от 40% или повече от нетния си доход за наем. За младите хора сегашните цени на наемите поглъщат около половината от доходите им, а ипотечните кредити са 10 пъти по-високи от средната заплата.

В Германия, единствената страна в Европа, в която броят на наемателите е по-голям от броя на собствениците на жилища, наемите са се повишили астрономически, особено в големите градове. В Берлин наемите са се увеличили с 9 % за една година: за апартамент с площ около 60 кв. м средният месечен наем е над 800 евро, а в Мюнхен – още повече, 1115 евро за апартамент със същата площ, според Frankfurter Allgemeine Zeitung. Причините за това са много, включително много по-малкият брой новопостроени жилища в сравнение с търсенето.

В Германия има недостиг на повече от 800 000 жилища и нуждата от тях нараства. Амбициозният план на федералното правителство за изграждане на 400 000 жилища годишно, включително 100 000 социални жилища, е трудно изпълним поради високите разходи и нарастващите лихвени проценти. Близо 10 милиона души в страната, предимно семейства с един родител, живеят в тесни помещения – това сочат данните на Федералната статистическа служба.

Положението е още по-отчайващо в Литва, където наемите са се увеличили с до 144%, и в Ирландия, където увеличението вече е над 80%. В края на миналата година наемът за апартамент с една спалня в центъра на Дъблин е над 1900 евро, докато в по-малко привлекателната западна част на града средната стойност е 1300 евро.

Румъния – 35% увеличение на наемите, 25% увеличение на цените на жилищата

Според местни специалисти в Румъния също се наблюдава значително увеличение на цените на имотите и наемите, но то все още не е достигнало нивото на Запада. Между 2010 г. и 2023 г. наемите в Румъния са се увеличили средно с 35%, докато цената на покупката на жилище е нараснала с 25,5%. Експертите посочват, че цените в този диапазон все пак са средна стойност, която донякъде се задържа от цените в по-малките градове.

Инфлацията през последните две години се отрази сериозно на жилищния пазар, като увеличението на цените на строителните материали е рекордно в сравнение с предходните години. Въпреки тези увеличения Букурещ (столицата на Румъния) остава под средното ниво на наемите в ЕС, въпреки че финансовата тежест, която този месечен разход налага върху доходите на младите хора или семействата с един родител, е значителна. В края на миналата година средната наемна цена на апартамент с две спални е била 558 евро, което е с 16% повече в сравнение със същия период на миналата година. При среден нетен доход в Румъния от малко над 900 евро през миналата година може да се каже, че за много румънци повече от половината от доходите им отиват за наем. Въпреки това Букурещ е под нивото на големите европейски столици, като в Париж например се изплаща 80% от средната нетна заплата, а в Берлин – 70%.

Жилищна криза, използвана политически

При тези обстоятелства жилищната криза в Европа, предизвикана от нарастващите наеми и високите цени на имотите, се превърна в основна тема в навечерието на изборите за Европейски парламент, която се използва пълноценно от популистките партии, показва анализ на The Guardian. Наред с въпроса за имиграцията, кризата с имиграцията може да бъде успешно използвана от тези политически партии, които според социологическите проучвания в ЕС могат да заемат първо място в девет държави-членки на ЕС и второ или трето място в други девет, твърдят анализатори на Guardian. Като пример за въздействието на жилищната криза върху изборите те посочват Нидерландия, където крайнодясната партия, водена от Герт Вилдерс, спечели парламентарните избори през 2023 г. с антиимигрантски послания, обвинени за жилищната криза. Според Герт Вилдерс чуждестранните студенти, чийто брой рязко се е увеличил през последните години, също са виновни за жилищната криза.

Проблемите в Нидерландия започнаха преди повече от 10 години, когато освен бездомните хора без доходи, млади и възрастни хора, които имат работа или пенсия, но вече не могат да си позволят да плащат наем, започнаха да кандидатстват за социални жилища. Средната цена на жилище в Нидерландия сега е 452 000 евро, което е повече от 10 пъти повече от средната годишна заплата от 44 000 евро. Цените на жилищата са се удвоили през последните 10 години, а в най-търсените райони увеличението достига 130%.

Наемите в частния сектор, които съставляват около 15 % от общия жилищен фонд, също са се повишили значително. Единична стая в къща в Амстердам струва 950 евро на месец; студио струва поне 1500 евро или повече, а апартамент за трима души – 3500 евро. В същото време списъкът на чакащите за социални жилища, който е около два пъти по-дълъг от този за частни жилища, е средно седем години в цялата страна, но в големите градове, особено в Амстердам, той може да достигне 18 или 19 години.

Анализатори, цитирани от The Guardian, твърдят, че това се дължи на политиката на правителството от началото на 2010 г., когато беше премахнато Министерството на жилищното строителство и планирането и беше либерализирана продажбата на жилища. В резултат на това около една четвърт от апартаментите в големите градове на страната са собственост на частни инвеститори. Към това ще се добавят и редица други законодателни мерки, като например отпадането на субсидиите за жилищно строителство или освобождаването на купувачите от данък върху ипотечните кредити. Макар че целта им беше да помогнат на младите хора да закупят първото си жилище, те в крайна сметка помогнаха на съществуващите наемодатели да инвестират в повече имоти и да повишат цените на наемите.

„Европа пиеше „коктейла“ на 80-те години на миналия век… пазарите бяха добри, а планирането – лошо“ (…) „Но пазарите се грижат само за себе си. Ако се отървете от държавното планиране, никой няма да осигурява жилища. И точно това позволява на PVV (б.ред. крайнодясната партия в Нидерландия) например да обвинява мигрантите за холандската криза, когато няма никакви доказателства, че мигрантите са виновни. Ако искаме да спрем възхода на крайната десница, да я лишим от малко кислород, неща като жилищата трябва да се разглеждат като основни права“, заяви специалният докладчик на ООН по жилищните въпроси Балакришнан Раджагопал, цитиран от The Guardian.