Subscribe
В контекста на глобалната сигурност хибридната война е нарастваща заплаха, която съчетава традиционни военни операции с неконвенционални тактики за дестабилизиране на противника. Ключов елемент от тази заплаха са подводните кабели – жизненоважна инфраструктура за глобалните комуникации, които се превърнаха в потенциални цели за хибридни атаки. С подводните кабели се осъществяват 93% от комуникациите в света, включително интернет данни, телекомуникации и финансови транзакции. Простиращи се на повече от 1,2 милиона километра, тези кабели представляват гръбнака на глобалната свързаност. Стратегическото им значение е неизмеримо, а уязвимостта им е критична слабост за съвременните икономики. Русия е разработила усъвършенствани подводни способности, като се фокусира върху възможността да саботира подводни кабели като част от стратегията си за хибридна война. НАТО изрази сериозна загриженост относно способността на Русия да застрашава тази критична инфраструктура, особено след нападението срещу газопровода „Северен поток“, което показа уязвимостта на подводната инфраструктура за външни атаки. В Червено море бунтовническата групировка Хути проявява интерес към саботаж на морска инфраструктура, включително подводни кабели. Нападенията срещу търговски плавателни съдове и морска инфраструктура в региона подчертават риска, който представляват недържавните участници, които могат да компрометират сигурността на глобалните комуникации чрез сравнително прости и евтини средства. Освен Русия и хутите, други държавни и недържавни участници могат да се възползват от уязвимостта на подводните кабели. Инцидентите, свързани с тази инфраструктура, могат да се дължат и на природни причини, като бури и земетресения, или на случайни сблъсъци с кораби. Най-тревожният риск обаче остава умишленият саботаж, който може да има опустошителни последици за глобалните комуникации и националната сигурност. Европейският съюз признава важността на защитата на подводните кабели и е предприел редица мерки за подобряване на тяхната сигурност. Инициативи като Националния клъстер за подводни области, ръководен от Италия, включват големи технологични компании и имат за цел да засилят възможностите за наблюдение и защита на подводната инфраструктура. ЕС също така проучва възможностите за използване на модерни сензори и други иновативни технологии за наблюдение и защита на тези кабели. Защитата на подводните кабели изисква тясно международно сътрудничество. НАТО подобрява възможностите си за борба с подводници, като работи със съюзници и партньори за подобряване на наблюдението и бързото реагиране при инциденти. Тези съвместни усилия са от съществено значение за гарантиране на сигурността на критичната инфраструктура в световен мащаб.
Сенатор Изабела Раути, заместник-министър на отбраната в правителството на Мелони, обсъжда този въпрос с нас в това интервю.
Какви са основните елементи на хибридната война и по какво се различава от традиционните конфликти?
Хибридните конфликти включват държавни участници – като редовни въоръжени сили – с неконвенционални инструменти, способни да дестабилизират политически и да отслабят материално противника, особено в нови области като киберпространството или космоса, както и в нововъзникващи измерения като така наречената „когнитивна война“ – среда, в която заплахата се състои в изкривяването на информацията или дезинформацията с цел да се повлияе на мненията или поведението с цел постигане на политически или стратегически предимства. Хибридните инструменти варират от кибератаки до терористични актове и обхващат широк спектър, който включва кампании за дезинформация, основани на фалшиви новини и генерирани чрез приложения с изкуствен интелект, но също така и атаки срещу стратегическа подводна инфраструктура, като кабели и газопроводи, манипулиране на колективните възприятия и злонамерена намеса в изборните процеси. Хибридната война включва различни държавни и недържавни участници – от местни милиции и международни мрежи от флангови и финансови структури до организирани хакерски групи за кибератаки. От оперативна гледна точка характерна черта на хибридната война е двусмислеността на самите атаки и трудността да се идентифицират агентите и субектите на противника; тази „подвижност“ затруднява защитните реакции. Хибридната война е необявена и може да се води по таен начин, без да се прекрачва „прагът“ на открития, традиционен конфликт. Хибридният режим може незабележимо да пресече контекста на привидния мир и не е скъп в икономическо отношение; в действителност той е лесен за провеждане и може да бъде ефективен и дори способен да нанесе значителни щети на противника, без да се водят бойни действия на терен, за разлика от традиционните конфликти.
Какви са основните рискове за подводните кабели при хибриден конфликт и как те могат да бъдат защитени от тази заплаха за комуникациите и икономиката?
Подводната област – т.нар. „подводно пространство“ – е пето физическо измерение в допълнение към сушата, морето, въздуха и пространството. Саботажът на газопровода „Северен поток“ под водите на Балтийско море през 2022 г. – с отварянето на поне три теча в тръбите на „Северен поток“ 1 и 2 – нанесе сериозни щети на енергийната инфраструктура, свързваща Русия и Европа, и подчерта не само последиците от енергийната зависимост като потенциален инструмент за политически шантаж, но и значението на няколко стратегически инфраструктури за сигурност в подводно измерение. Нападенията срещу подобна подводна инфраструктура – като например кабелите, по които се пренася 98% от световния цифров трафик, или газопроводите, които гарантират енергийните доставки – с право са част от стратегиите за хибридна война, тъй като са непредсказуеми, разрушителни действия с незабавен ефект, а също и податливи на медийна манипулация относно отговорността на извършителите. Физически заплахата може да бъде пренесена от специализирани кораби и подводници или от безпилотни подводни апарати (UUV), способни да саботират целта чрез елементарни методи, като например непреднамерено въздействие на котви или умишлено влачене на рибарски мрежи, или чрез по-сложни намеси. За да се защитим от подводни атаки, е необходимо да подобрим технологиите и да инвестираме в иновативни аспекти. Лесно е да се предвиди увеличаване на дейността на автономните подводни апарати (AUV), т.е. високотехнологични апарати, способни да работят на дълбочина, да откриват и да се намесват в случай на заплахи, чиито признаци трябва да бъдат прихванати и наблюдавани предварително. В подводната област италианските въоръжени сили, чрез италианските военноморски сили, играят ключова роля с Националния подводен център (PNS), който ще бъде открит в Ла Специя на 12 декември 2023 г. – център за високи постижения, който ще обедини и ускори всички национални компетенции, включително промишлеността, научните изследвания и академичните среди, като спомогне за консолидиране на технологичното лидерство на Запада в този нововъзникващ сектор.
Каква роля трябва да играе Европейският съюз в геополитическата зона, известна като „по-широкото Средиземноморие“?
За сигурността и отбраната на държавите членки Европейският съюз се позовава на „Стратегическия компас“ – документа, приет – след дългогодишно обсъждане – от Европейския съвет на 21 март, непосредствено след руската агресия в Украйна – събитие, което отбеляза завръщането на конвенционалната война на европейския континент. Смисълът на „Компаса“ е да „овласти“ Съюза пред лицето на нарастващите предизвикателства и заплахи, като укрепи отбранителните му способности чрез конкретен и стратегически път, който трябва да бъде завършен до 2030 г., без да отслабва сътрудничеството с НАТО и ООН. Процесът на изграждане на обща европейска отбрана изисква съвместни икономически усилия на страните от Съюза и разработване на доктрина и стратегия за сигурност, която да обединява въоръжените сили на държавите членки, като се знае, че никоя държава не може да се защитава сама; система за сигурност, която допълва НАТО, но е автономна и има за цел да гарантира мира и стабилността на европейския континент на международно и световно равнище, позволявайки на Европейския съюз да играе централна роля на световната сцена. Европа играе стратегическа роля в т.нар. „по-широко Средиземноморие“ – геополитическо понятие, което обхваща районите, непосредствено съседни на Средиземноморието „в тесния смисъл на думата“, до Балканите и Черно море, Близкия изток (включително Арабския полуостров и Персийския залив) и Северна Африка и Африка на юг от Сахара, простираща се от Африканския рог през Сахел до Гвинейския залив. Именно в този регион са съсредоточени и отразени пряко или косвено всички настоящи напрежения и конфликти – от войната в Близкия изток до заплахата, която представляват хутите в Червено море, които целят да прекъснат пътищата към Средиземно море, което ще има огромни отрицателни последици за европейските икономики и ще доведе до неблагоприятна конкурентна позиция на Запада в полза на други държави. Разширеното Средиземноморие се превръща в хибридна зона и този потенциален източник на нестабилност може да засегне бъдещето на Европа по отношение на търговията, миграцията и дори енергийните доставки. Европа и Италия трябва да се освободят от енергийната зависимост и да изградят своята автономност; правителството на Мелони работи в тази посока с „Плана Матей“, който има за цел да създаде условия за икономически и социален растеж на Африка чрез нови форми на сътрудничество и партньорство и да превърне Италия в европейски енергиен център в центъра на Средиземноморието, като се знае, че няма бъдеще за Европа без бъдеще за африканския континент.