Клаудия Шейнбаум Пардо става първата жена президент на Мексико. Бивш ръководител на регионалното правителство на Мексико Сити, Шейнбаум – от партията MORENA – е политическият наследник на Андрес Мануел Лопес Обрадор (AMLO), настоящ президент на Мексико.
Шейнбаум получи почти 60% от гласовете срещу основния си конкурент Ксочитл Галвес, който получи около 30% от гласовете.
Физик, Шейнбаум ще стане и първият президент евреин в Мексико – важно събитие, като се има предвид, че страната е с едно от най-големите католически населения в света.
Новоизбраният президент на Мексико заяви, че ще управлява „на същите принципи като AMLO“.
„Това е добре за мексиканците“, добави тя.
Победата на Шейнбаум не е никак малка, като се има предвид, че тя получи пет милиона гласа повече, отколкото АМО на изборите през 2018 г.
Според
доклад на Foro Madrid
-инициатива на Fundación Disenso, мозъчен тръст на испанската партия VOX (ECR) – Лопес Обрадор се опитва да се закрепи на власт с изборни реформи. Мексиканският народ отхвърли този опит с масови протести срещу тези мерки.
Законът не му оставя друга възможност, освен да назначи наследник, който да продължи наследството му.
В доклада на Foro Madrid се посочва, че с AMLO „Мексико се е превърнало в пример за левицата в Испанска Америка“.
В него се казва също, че Клаудия Шейнбаум „представлява приемствеността на политическата програма на AMLO“.
Не е ясно дали AMLO ще има роля или влияние в новото правителство на Шейнбаум, което се опитва да се разграничи от напускащата администрация.
Следователно се очаква външната политика на Мексико да продължи да се развива, което означава, че ще продължи да вреди на демократичните норми в региона.
AMLO и неговата партия MORENA са част от Групата от Пуебла (Grupo de Puebla) – крайнолява организация, която определя политическите приоритети на страните от латиноамериканския регион. Тази организация, заедно с Форума от Сао Паоло, предоставя легитимност на режими с ерозирали демократични режими и пълни диктатури, като Венецуела на Николас Мадуро, Никарагуа на Даниел Ортега и комунистическа Куба.
Самата Шейнбаум се похвали, че е разговаряла с Мигел Диас Канел, настоящия президент на Куба, който продължава комунистическата политика на Кастро и в миналото е репресирал жестоко народа си по време на манифестации срещу режима.
Мексико – една от най-големите икономики в Латинска Америка – използва силата и влиянието си по време на президентството на AMLO, за да настоява за по-голяма латиноамериканска интеграция, но за сметка на отношенията на континента със САЩ.
С помощта на международни организации като CELAC, чиито държавни глави участваха в среща на върха в Брюксел миналата година заедно с европейските си колеги, Мексико настоява за регионален дневен ред, който изключва т.нар. „империалистически“ държави.
Освен това политиките на MORENA не допринесоха за подобряване на тежката ситуация със сигурността в страната.
Международната кризисна група посочва, че броят на престъпните банди в Мексико, свързани с наркокартели и незаконни въоръжени групи, е нараснал значително през последното десетилетие.
AMLO управлява Мексико през шест от тези десет години.
Между 2022 и 2023 г. се наблюдава рязък скок в броя на убийствата на журналисти.
Както съобщава Foro Madrid, „Мексико е най-опасната страна за журналистите“. Свободната преса се е превърнала в мишена за престъпни организации.
Докато журналистите живеят в тежко положение, националното правителство постоянно критикува инакомислещите медии.
Въпреки че неотдавнашните победи на свободолюбиви кандидати в Парагвай, Аржентина и Еквадор започнаха да отблъскват така наречената „розова вълна“ на новите социалистически движения, повторното съставяне на сегашното правителство в Мексико представлява стъпка назад в борбата за демокрация, свобода и върховенство на закона в Северна и Южна Америка.
В момента Латинска Америка е в разгара на изборен „суперцикъл“ – тази година до урните ще отидат шест държави. Общите избори в Мексико бяха предшествани от изборни състезания в Салвадор, Панама и Доминиканската република. Венецуела и Уругвай ще ги последват, въпреки че няма демократични гаранции, за да бъдат признати резултатите във Венецуела за валидни.