Ако има новина, която да бележи европейските избори, това със сигурност са ислямистките нападения в Манхайм, при които загина един полицай. Ислямистки нападения срещу консервативни политически активисти, които призовават за борба срещу ислямизма, осъждат нарастващото джихадистко насилие и нахлуването на радикализиран ислям в публични пространства, които някога са били свободни, а сега са ограничени.
Не бива да се забравя, че тези нападения бяха извършени след ислямистка демонстрация в Хамбург в същия ден, в който започна предизборната кампания в Германия, на която публично бе отправен призив за налагане на халифат в Германия и за потискане на демократичните конституционни и граждански закони от ислямското право.
Ситуацията се повтаря, в по-голяма или по-малка степен, в почти всички държави-членки на ЕС. Масовата и неконтролирана имиграция, с абсолютно неприемливи нива на нелегална имиграция, е в основата на тези много сериозни напрежения в европейските общества. Не бива да се забравя, че когато говорим за нелегална имиграция, имаме предвид онези, които не са преминали през граничен контрол или не са били проверени от европейските власти. Не знаем откъде идват, какво е личното им или криминално минало и най-вече какви са истинските им намерения, като по този начин допускаме, че в Европа съществуват хора, чиято цел е именно да се борят с истинските европейски ценности и да ги унищожат.
В Каталуния, един от най-ислямизираните региони на Испания, има множество незаконни джамии, а видът на дискурса, който представят имамите в тези джамии, е напълно непознат. Знаем обаче, че в основата на ужасните ислямистки нападения в Барселона на 17 август 2017 г. стоят радикализирани речи на имама на Рипол, малък град в Северна Испания. Чуждестранното население в Каталуния е по-малко от 20 %, въпреки че достига 50 %, ако включим и тези, които са в затвора. Когато се предлагат тези неопровержими данни, левите политически сили се ограничават да обиждат тези, които ги предлагат публично, а водещите медии допринасят за премълчаването на една реалност, която европейците преживяват, и то с нарастващ риск.
Институциите в Брюксел трябва да вземат решения в това отношение, например като прекратят финансирането на организации и сдружения, свързани с Мюсюлманското братство – едно от основните движения за ислямска радикализация. Един от нейните клонове е „Хамас“ – терористичната организация, която извърши чудовищните престъпления срещу израелското население на 7 октомври.
Финансирането на БАПОР и палестинските организации, както и липсата на реален контрол и прозрачност по отношение на действителното предназначение на тези средства, вече бяха предмет на парламентарни дебати през последния мандат.
В цяла Европа се говори за спешната необходимост от борба с радикалния ислямизъм, който открито заплашва нашата законност и съжителство. Това е предизвикателство за новия законодателен орган и ние ще трябва да се справим с него решително. Германският канцлер Шолц и министърът на външните работи обявиха демократична офанзива срещу радикализирани джамии. Това е постоянно предложение на патриотичните и консервативните партии в цяла Европа.
Трябва да се отбележи, че това не е религиозен въпрос. Тя дори не се отнася до религиозната свобода. Това не е въпрос на мюсюлманско благочестие, а на опит на ислямизма да наложи своя цивилизационен, политически, социален, културен и дори икономически модел на европейските общества. Преди всичко, и като нещо неоспоримо, защитата на равенството на мъжете и жените пред закона. Това не може да бъде отменено. Това е Европа, защото това е християнството.
Не можем да попаднем в диалектическия капан на левицата. Имаме пълното право и задължение да защитаваме нашата култура, правна система и социална организация.
Животът е застрашен. Нека германският полицай, който беше жестоко прострелян в гърба в Манхайм, почива в мир.