fbpx

Иран има нов президент. Will We Have Stability in the Middle East?

Внезапната смърт на иранския президент Ебрахим Раиси при странна катастрофа с хеликоптер в отдалечена част на страната силно размъти обстановката в Близкия изток. Преди два месеца експертите по международни отношения говореха за „непредсказуемо развитие“ на фаталната катастрофа в и без това напрегнатата ситуация в региона. Някои предупредиха, че кончината на Раиси, който за три години на поста си утвърди ултраконсерватизма в иранското общество и наложи още по-твърда външнополитическа линия, ще радикализира още повече политическия дискурс в Техеран, насочен срещу САЩ и Израел, докато Иран навлиза в напрегнатия процес на преговори между различните фракции преди предсрочните избори за нов президент.

Въпреки че официалните причини за свалянето на президентския хеликоптер не са оповестени, няколко политически и медийни канала съобщават, че главният виновник е САЩ. Причината е не само в това, че хеликоптерът е американско производство, но и в това, че е стар и износен, както и целият ирански флот, който не може да бъде подновен заради западните санкции. От друга страна, според външнополитически анализатори смъртта на президента увеличава и възможността за нови протести в контекста на вакуума във властта в Техеран. Снимки на ирански жени, които танцуват на фона на новината за „касапина на Техеран“, се разпространиха в социалните мрежи заедно със съболезнователни послания от държавни глави от цял свят.

Бившият ирански президент Ебрахим Раиси, който почина на 19 май, беше смятан за възможен наследник на лидера на Ислямската революция аятолах Хаменей, върховния лидер на Иран. Раиси се прочу с кървавото потушаване на някои от най-масовите протести в историята на страната и с лобирането си в ядрените преговори със световните сили, като поиска големи изключения от санкциите на САЩ в замяна на скромни ограничения за използването на все по-напредналата технология от страната му. Позицията на Ебрахим Раиси беше подкрепена и от хаотичното изтегляне на американските военни от съседен Афганистан, както и от промените в политическите позиции на Белия дом.

Бившият президент Раиси е засилил напрежението със САЩ

Според Foreign Policy през трите години на своя мандат Раиси е ускорил обогатяването на уран и е превърнал Иран в още по-ясен противник на САЩ. Това се случи, след като предшественикът му Хасан Рухани се опита да разхлаби отношенията на страната със Запада, особено по отношение на иранската ядрена политика. В същото време под ръководството на Раиси Иран подкрепя Русия във войната ѝ срещу Украйна с масиран износ на дронове и артилерия „Шахед“ и засилва военните действия срещу Израел след нападението на „Хамас“ срещу тази страна през октомври 2023 г., като само месец преди смъртта му предприема масирани нападения с дронове и ракети срещу Израел.

Само една година след началото на мандата си Раиси наложи по-строго прилагане на иранския закон за хиджаба и целомъдрието. Арестуването на младата иранска кюрдка от кюрдски произход Ахса Амини от полицията за борба с безредиците за нарушаване на тези ограничения за жените и нейната смърт в затвора поставиха началото на дълга поредица от протести, които се оказаха най-значимото предизвикателство за иранските духовни управници след Ислямската революция от 1979 г. Според правозащитни организации тогава са били убити стотици хора, а много жени, които са погребвали членове на семейството си по това време, сега са публикували в социалните мрежи видеоклипове, в които пият и танцуват за смъртта на „касапина на Техеран“.

Международните политически експерти смятат, че независимо от това кой ще замени Раиси, стратегията, която бившият президент е следвал, едва ли ще се промени, тъй като е била затвърдена сред висшите ешелони на политическото и духовното ръководство на Иран. Това, което е сигурно, е, че от краткия списък на възможните наследници на Хаменей единственият споменат е неговият шеф Мохтаба. Революционните гвардейци се опитаха да използват инцидента, за да укрепят още повече позициите си на върха на иранската държава, и дори има вероятност трагедията да остави малък отвор за нови протестни движения.

Посланията на кандидатите за президент, популизъм в ислямистки вариант

Според румънския професор по международни отношения Валентин Наумеску, бивш държавен секретар във външното министерство в Букурещ, смъртта на Ебрахим Раиси е нарушила крехкия баланс на силите в теократичния режим в Техеран. Валентин Наумеску изтъква, че при катастрофата на хеликоптера, в която загина Раиси, е загинал и външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан, който координира агресивната външна политика на Иран, също е бил хардлайнер и близък до Ислямската революционна гвардия – страховитата паравоенна групировка, чрез която аятоласите контролират страната с железен юмрук. На Хосейн Амир-Абдолахиан може да се отдаде заслугата за успешното договаряне на помирение със Саудитска Арабия и за поддържането на доста напрегнатите отношения с Пакистан. Румънският експерт по международни отношения обясни също така, че новият президент трябва да бъде назначен в рамките на 50 дни след смъртта на предишния – много кратък срок, в който лагерите на властта в Техеран трябва да преговарят кой да наследи Раиси. Според цитирания източник това вероятно ще доведе до по-нататъшно радикализиране на позицията на Иран в чужбина.

„Не е ясна процедурата, а последиците, които това разрушително събитие ще предизвика в авторитарния режим в Техеран. Следователно през следващите 50 дни ще последва временно изпълнително ръководство и възможна интензивна вътрешна конкуренция между съществуващите фракции, всяка от които ще се опитва да спечели вътрешни симпатии и доверие чрез възможно най-непримиримия дискурс срещу Израел и Съединените щати (популизъм в ислямисткия му вариант). Иранската теокрация обикновено действаше на основата на планиране, кристализирали решения и назначения много преди те да бъдат формално опаковани в „народни избори“. Този път не смятам, че режимът има готово решение за приемственост, обсъдено и съгласувано от всички фракции, умерени или радикални“, написа румънският експерт на страницата си във Facebook.

Властите в Техеран все още не са обявили официално причината за катастрофата на хеликоптера, при която загинаха девет души, включително президентът и външният министър. Но Кремъл е посочил виновника: САЩ, които чрез наложените на Техеран санкции са попречили на оборудването на иранския въздушен флот.

„Американците не признават това, но е факт, че други страни, срещу които САЩ са обявили санкции, не получават резервни части за американско оборудване, включително за авиацията“(…)

„Става дума за умишлено причиняване на вреда на обикновените граждани, които използват тези превозни средства, а когато не се предоставят резервни части, това е пряко свързано с намаляване на нивото на безопасност“, заяви руският външен министър Сергей Лавров.

Това се потвърждава от снимки на останките от хеликоптера, излъчени от ирански медии от мястото на катастрофата, на които се вижда как хеликоптер Bell 212 се разбива в планината. Според „Файненшъл таймс“ истинският „виновник“ е остарелият въздушен флот, белязан от дългогодишно износване, който всъщност е „метафора на целия режим в Техеран“.

Блокиран в продължение на години от западните санкции, Иран не е в състояние да поднови флота си и няма достъп до резервни части и договори за поддръжка.

„Въздушният флот на Иран е метафора на целия режим“, казва Али Ансари, основател на Института за ирански изследвания към университета „Сейнт Андрюс“.

„Той е стар, не би трябвало да може да продължи да лети, но все пак го прави – докато не го направи“, казва той пред Financial Times.

Реформатор и ултраконсерватор на втория тур на президентските избори в Иран

На 5 юли в Иран започнаха изборите за втори тур на президентските избори. На втория тур на тези избори реформаторският кандидат Масуд Пезешкиан и ултраконсервативният Саид Джалили, който остана втори на първия тур, се изправиха в надпреварата за наследник на Ебрахим Раиси. В цял Иран, от Каспийско море на север до Персийския залив на юг, около 61 милиона избиратели гласуваха в 58 638 избирателни секции. Както се очакваше, проучванията бяха внимателно следени в чужбина, тъй като Иран е в центъра на няколко геополитически кризи – от войната в Газа до ядреното досие, в което Техеран е в противоречие със западните страни, особено със САЩ. На фона на общественото недоволство, особено по отношение на състоянието на икономиката, която е силно засегната от санкциите, изборите за заместник на Ебрахим Раиси бяха организирани набързо. Избирателната активност на първия тур, който се проведе преди седмица, беше 39,92% от 61 милиона гласоподаватели. Това е най-ниската избирателна активност в Иран от 45 години насам, далеч от 80-процентната избирателна активност на президентските избори в края на ХХ век. Опозицията в Иран, както и в диаспората, призоваха гражданите да бойкотират гласуването, като заявиха, че консервативният и реформисткият лагер са двете страни на една и съща монета.

„Напълно невярно е да се смята, че тези, които не са гласували на първия тур, са против системата“, заяви върховният лидер аятолах Али Хаменей, който призова избирателите да отидат до урните в сряда.

Кой е новият президент на Иран?

На първия тур на гласуването на 28 юни четирима кандидати бяха обявени за имащи право да участват в изборите за заместник на Ебрахим Раиси, а Съветът на гвардейците на ислямската революция отхвърли други двама. Реформаторският депутат Масуд Пезешкиан, 69-годишен хирург, зае първото място с 42,4 % от гласовете срещу 38,6 % за Саид Джалили, който зае второто място. Пезешкиан е потвърдил лоялността си към Ислямската република. Той призова за по-отворени отношения на Иран със Запада и се застъпи за „конструктивни отношения“ с Вашингтон и европейските страни, които да „изведат Иран от изолацията“. Масуд Пезешкян се ползва с подкрепата на бившите президенти Мохамед Хатами, реформатор, и Хасан Рухани, умерен президент.

Съперник на Масуд Пезешкиан във втория кръг беше ултраконсервативният Саид Джалили, 58 г. Джалили е известен с твърдата си позиция срещу западните сили. Той беше подкрепен от Мохамед-Багер Галибаф, консервативния председател на парламента, който остана трети с 13,8 % от гласовете на първия тур. Като бивш преговарящ по ядрената програма Джалили поддържа непримиримата си позиция спрямо Запада, твърдейки, че Техеран не се нуждае от споразумението за иранската ядрена програма, подписано през 2015 г. със САЩ и други световни сили. Саид Джалили категорично осъди сделката, с която се налагат ограничения върху ядрената дейност на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите, като заяви, че тя „нарушава червените линии на Техеран“, приемайки „необичайни инспекции“ в иранските ядрени обекти.

Новият президент на Иран, избран на 5 юли, е Масуд Пезешкиан, който победи консервативния си съперник Саид Джалили. От 30-те милиона подадени гласа Пезешкиян получи 53,3%, а Саид Джалили – 44,3%.

„Преброяването на бюлетините приключи и кандидатите бяха информирани за резултата. Пезешкиан има преднина от около три милиона гласа пред опонента си Саид Джалили, който е хардлайнер“, заявиха източниците, пожелали анонимност.

Изборът на Масуд Пезешкиан няма да окаже голямо влияние върху политиката на Ислямската република. Новият президент ще участва активно в избора на наследник на аятолах Али Хаменей, 85-годишния върховен лидер на Иран, който взема всички решения по най-важните държавни въпроси. В същото време президентът на Иран има ограничени правомощия: той е натоварен със задачата да изпълнява общите политически насоки на правителството, определени от аятолах Али Хаменей.