Франция се подготвя за дълбока институционална криза

След поражението на управляващия си алианс на европейските избори Еманюел Макрон взе шокиращо решение: да разпусне Националното събрание (френския парламент). След като този избор е направен, може да се каже, че френският президент е отворил кутията на Пандора и ще бъде изключително трудно да я затвори отново. След резултатите от втория тур на предсрочните парламентарни избори на 7 юни Франция се намира в състояние на свободно падане (същото се наблюдава и по отношение на еврото спрямо долара) и това, което ще последва, ще я потопи в още по-голям хаос. Както се вижда, вътрешнополитическата ситуация във Франция е по-лоша, отколкото преди 9 юни. Националното събрание, което Макрон разпусна, създава несравнимо по-малко проблеми в управлението на страната, отколкото сегашното Народно събрание. Президентът Макрон може да бъде наречен на шега или по-сериозно дежурният пожарникар, който, след като запалил къщата, също така бил този, който потушил пожара, но половината от къщата била унищожена от пламъците.

Избирателните системи във Франция и Обединеното кралство не са политическото огледало на обществото

Във френската и британската демокрация волята на народа е едно, а редът на избирателните системи – друго. Така че изкривяванията, които британската и френската избирателна система са създали в наши дни, са огромни. Двата парламента в никакъв случай не са огледало на политическата воля на английското или френското общество, а по-скоро са изкуствено създадени образи от избирателните системи на двете страни. Ако Франция и Великобритания имаха пропорционално представителство, както е в повечето европейски страни, лесно бихме могли да предположим какво щеше да бъде положението в парламентите на Париж и Лондон.

Ако вземем за пример изборите в Обединеното кралство, 33,7 % от британците са подкрепили лейбъристите, които са спечелили около 65 % от представителството в Камарата на общините, докато за консерваторите и Реформаторския блок (десни и крайно десни) са гласували общо 38 % от избирателите, но за съжаление са спечелили много по-малко места (лейбъристите – 421 места срещу консерваторите и реформаторите – 126 места).

На първия тур на предсрочните парламентарни избори във Франция, свикан след решението на президента Макрон да разпусне парламента, крайнодясната Национална партия се класира на първо място с 33,2-33,5 % от гласовете. На второ място е Новият народен фронт (28,1-28,5% от гласовете), а на трето – дясноцентристкият блок „Ансамбъл“ с 21-22,1% от гласовете.

Националното обединение (RN) на Марин льо Пен е партията с най-много гласове на втория тур – 10,1 милиона гласа, или 37,1%. Новият народен фронт (НФФ), левият алианс със 7 милиона гласа, получи 26%. Ансамбълът на президента Еманюел Макрон, за когото гласуваха 6,3 милиона души, събра 24,7%. При местата в Народното събрание обаче редът е обратен. По този начин Националното обединение ще има 143 места, Ансамбълът – 161 места, а Новият народен фронт ще има 182 места. За абсолютно мнозинство в долната камара на френския парламент са необходими поне 289 от общо 577 места.

Центристкият блок „Ансамбъл“ на Еманюел Макрон се класира на първо място на изборите през 2022 г. без абсолютно мнозинство, въпреки че беше много близо до така желаното абсолютно мнозинство. След неотдавнашните избори Ансамбълът е втората партия по брой на местата. Националното обединение, което е най-гласуваната партия с 37,1%, бележи огромен ръст през последните две години. От 89 места през 2022 г. сега RN има 143 места. За политическа стабилност във Франция единственият шанс за балансирано правителство е Новият народен фронт да се разпадне и да формира центристка коалиция около Ансамбъла, коалиция не на Несъмнена Франция (LFI, радикална левица) и Комунистическата партия, а коалиция с Les Républicains (LR – дясноцентристки републиканци).

Цяла Европа следи изборите във Франция

В навечерието на втория тур на предсрочните избори във Франция цялата европейска политическа класа затаи дъх. Резултатът от изборите можеше да предизвика истинско земетресение, което да срине политическото бъдеще както на Франция, така и на Европейския съюз. На изборите, чиито политически залози бяха безпрецедентни в историята на Петата република, партията на Марин льо Пен, Националният сбор, беше близо до това да спечели отново, след като на първия тур победи левия алианс, Новия народен фронт и партията на Макрон.

Какво ново се случи на втория тур на парламентарните избори във Франция? Е, това вече е пределно ясно: първият ефект от резултата е, че ролята на президента Макрон като движеща сила на европейската интеграция е значително намалена. Вторият ефект е, че Националното събрание е в задънена улица, което увеличава риска Франция да е почти неуправляема.

Тъй като Франция се смята за втората по големина икономическа сила в Европейския съюз, служителите в Брюксел се опасяваха, че ако Националното събрание беше спечелило, Макрон, който е твърд проевропеец, щеше да трябва да съжителства с евроскептично правителство, а Националното събрание без мнозинство (съставено от коалиции между силно различаващи се формации или съюзи за всеки отделен случай) щеше да лиши френския президент от правителство, което да е напълно ангажирано с неговата политика. Резултатите от изборите накараха лидера на социалистите Оливие Фор да обяви, че е против правителствен съюз с центристкия лагер на президента Еманюел Макрон. Форе също така призова за модернизиране на Франция, включително за масирани инвестиции в областта на климата.

„Не бива да има коалиция на противоположностите, която да продължи политиките на Макрон. Богатите също трябва да бъдат облагани с по-високи данъци“, каза Оливие Фор.

В следващия парламент нито един алианс няма шансове да получи абсолютно мнозинство от 289 места, независимо от изчисленията на хартия. Социалдемократът Рафаел Глюксман, който беше основният кандидат на френските социалисти на европейските избори, заяви, че в бъдеще в Националното събрание могат да се формират мнозинства за отделни проекти.

Пет сценария за съставяне на френското правителство

Първият сценарий е правителство, съставено от НФП. НФП е най-голямата политическа сила в новото Народно събрание със 180 депутати. При липсата на абсолютно мнозинство лидерът на „Непокорна Франция“ (La France insoumise, LFI, радикална левица) Жан-Люк Меленшон обяви, че е готов да подкрепи правителство на НФП, при условие че то наложи част от програмата на партията му (увеличаване на минималната заплата, ограничаване на цените, отмяна на пенсионната реформа – с указ).

Вторият сценарий е ансамбъл – правителство на LR. Съюзът с ЛР би позволил на партията на Макрон да се задържи на повърхността. 231 ансамбъл, LR, в Народното събрание бяха избрани различни депутати от десницата или UDI. Дори и да бъде постигнато споразумение, следващото френско правителство може да падне при вот на недоверие.

Третият възможен сценарий е коалиционно правителство по германски модел. В Германия партиите с различни идеологии често се обединяват след изборния резултат, за да формират мнозинство. Социалисти и консерватори са управлявали заедно, а през последните години и заедно с природозащитници. Коалицията „Ансамбъл ансамбъл-ПС-ЛР“ ще има 296 членове на ЕП, което представлява малко мнозинство. Това ще бъде първият случай за френското правителство, тъй като подобна коалиция никога не е била прилагана в Петата република. Освен това партиите от НФП изключват този сценарий още от изборната нощ.

Четвъртият сценарий за новото правителство остава сценарият на технократско правителство. Той ще бъде съставен от експерти – икономисти, висши държавни служители, дипломати, ръководени от консенсусна личност.

Последният сценарий след изборите в неделя е институционална криза. Едно технократско правителство винаги ще бъде заплашено от вот на недоверие от страна на НФП, ЛР или РН. Ако не се осъществи нито един от четирите изброени сценария, Франция ще изпадне в дълбока институционална криза. В такъв случай Макрон не може да разпусне Националното събрание до юли 2025 г.

„Ако няма мнозинство, изходът от безизходицата е Еманюел Макрон да напусне. Това е нормално, той е виновен за бъркотията“, заяви бившият кандидат за президентските избори Жан-Люк Меленшон преди втория тур.

След това Жан-Люк Меленшон се позова на историческа справка, а именно на левия картел от 1924 г. Тогава лявата коалиция успя да накара президента Александър Милеран да подаде оставка, след като Милеран беше уволнил всички правителства по веригата. Ден след разпускането на събранието Макрон заяви, че изключва възможността да подаде оставка „независимо от резултата“ на предсрочните парламентарни избори, които свика.

Процедура за избор на депутат в Националното събрание на Франция

Процедурата за избор на депутат във френското Национално събрание включва избирателна система, която се основава на мажоритарна избирателна система в два тура. Как протича изборният процес във Франция?

Кандидатът трябва да отговаря на законовите условия, за да се кандидатира за депутат в Народното събрание. Кандидатите трябва да са френски граждани, да са навършили 18 години към датата на изборите и да не са лишени от граждански и политически права със съдебно решение. Френското законодателство предвижда и някои ограничения за натрупването на мандати. Това означава, че някои избрани длъжностни лица не могат да заемат повече от един мандат по едно и също време. Някои лица нямат право да се кандидатират, включително членовете на Конституционния съвет, магистратите и държавните служители на определени длъжности (освен ако не са отстранени от длъжност по надлежния ред). Франция е разделена на 577 избирателни района, всеки от които има по един депутат в Националното събрание и всеки френски гражданин, който отговаря на горепосочените законови условия, може да се кандидатира за място в Националното събрание. Първият тур на парламентарните избори във Франция се провежда чрез пряко гласуване. Ако даден кандидат получи повече от 50 % от гласовете на първия тур и броят на гласовете е равен или по-голям от 25 % от общия брой на избирателите в избирателния списък, той се обявява за победител и втори тур не е необходим. Ако никой от кандидатите не отговаря на условията за победа на първия тур, се организира втори тур. На втория тур участват всички кандидати, които са получили най-малко 12,5 % от гласовете на регистрираните избиратели. Ако никой от кандидатите не е постигнал този процент, във втория кръг участват само първите двама кандидати от първия кръг. Кандидатът, който получи най-много гласове на втория тур, се обявява за победител. Избраните депутати имат петгодишен мандат, освен ако Народното събрание не бъде разпуснато предсрочно.