Киев, защитата на Европа и южният фланг – крайъгълни камъни на срещата на върха на НАТО

Както беше ясно и дори желателно, срещата на върха на НАТО във Вашингтон завърши със силни позиции в подкрепа на Украйна и срещу руската агресия, започнала на 24 февруари 2022 г.
Въпреки това 75-годишнината на Атлантическия съюз изигра и деликатна роля, а именно да види как Европа и съюзниците се връщат към атмосфера, много подобна на тази от времето на Студената война.
Между превъоръжаването и риска от ескалация, позицията, заета от Русия в разрез с международното право, и различните открити кризи на световната сцена, които заплашват да подкопаят стабилността на Алианса, духът на срещата на върха можеше да бъде само на решителност. ПОДКРЕПА ЗА КИЕВ Разсъжденията за подкрепата на страните от НАТО за Киев започват от думите на генералния секретар на Алианса.
Думите на Йенс Столтенберг се отнасят до широко дискутирания въпрос за членството на Киев в НАТО.
Секретарят определи този път като „необратим път“ – позиция, която вече е била определяна в миналото и която неколкократно е предизвиквала реакцията на Москва.
Всъщност Кремъл, също в кулоарите на тази среща на върха, нарече силите на НАТО вече част от конфликта в Украйна поради военната подкрепа за Киев и икономическите санкции.
Централно място в дебата заемаше и разпределението на средствата и въоръжението, които да бъдат изпратени на Зеленски.
По-специално, решението за отпускане на четиридесет милиарда долара и доставката на системи за противовъздушна отбрана.
Те включваха произведени в САЩ „Пейтриътс“, както и боеприпаси за „Химар“ и за артилерията, която вече се намира на театъра на конфликта.
Дебатът включваше и доставката на патрул от самолети F-16, които според американската администрация биха били полезни за задържане (ако не и за отблъскване) на руското настъпление.
Наред с това във Вашингтон беше подписан пакт между Германия, Франция, Италия и Полша за разработване на отбранително оръжие с голям обсег.
В този случай става дума за ракета, която ще може да достига цели на разстояние хиляда километра, която ще бъде полезна като отбранителен чадър с цел възпиране.
И накрая, друг въпрос, по който се проведоха широки дебати, беше формирането на батальон от полски доброволци, който би могъл да бъде обучен и оборудван директно от Варшавските въоръжени сили и изпратен да се бие заедно с украинците. ЗАЩИТА НА ЕВРОПА Подкрепата за Киев не може да не минава през защитата на Европа.
Действително, налице е съобщението на Съединените щати за предстоящото разполагане на нови оръжия с далечен обсег на действие на територията на Германия.
Това е ход, който все още попада в рамките на доктрината за възпиране, предложена от НАТО, но който има за цел да обезвреди евентуални експанзионистични цели на Москва по посока на страните от Алианса.
Действията, които застрашават териториалната цялост на някоя от страните членки, всъщност могат да предизвикат незабавна реакция, която е трудно да бъде контролирана от гледна точка на ескалацията и новата руска доктрина, която е все по-отворена към използването на тактически ядрени бойни глави.
Разполагането на многодоменната оперативна група в Германия се очаква да започне през 2026 г. и след като бъде завършено, освен ракети SM-6 и „Томахоук“, тя трябва да съдържа и хиперзвукови оръжия, които в момента все още се разработват от американски компании.
Значителното увеличаване на капацитета на обхвата има, както вече беше обяснено, възпиращ фактор срещу евентуални експанзионистични цели от страна на Путин. Така че, ако, от една страна, НАТО се стреми да помогне на Украйна и да я снабди с военни материали, за да противодейства на настъплението на Москва, от друга страна, с разполагането на Многонационалната оперативна група в Германия от 2026 г., тя цели да изпрати ясен сигнал на Кремъл, че е невъзможно да продължи по пътя, поет през 2022 г., към източните граници на Атлантическия съюз. ИГРАТА НА ЮЖНИЯ ФЛАНГ Въпреки че вниманието на Алианса е насочено към Изтока и украинския фронт, на срещата на върха във Вашингтон не липсваше и поглед към южния фланг.
Всъщност въпросът за Южния фланг беше издигнат в приоритет от държавите членки.
Критичните въпроси, засягащи най-южните страни от алианса, като Италия, имат няколко пласта и връзки с други театри на кризата, които не могат да бъдат забравени.
На първо място, налице е натискът от юг, дължащ се на миграционния въпрос, припомнен от няколко съюзници.
Въпрос на сигурност, свързан най-вече с проблема с трафика на хора и проникването на престъпни мрежи, както и със стабилността на икономиката и правителствата на страните, които са най-засегнати от миграционните явления.
Италия вече работи усилено по този въпрос, както на двустранна основа, така и в рамките на споразуменията и инструментите, предоставени от Европейския съюз.
Разбира се, поемането на проблема и на ниво НАТО би могло да представлява допълнителна стъпка към защитата на Средиземно море, което все повече се превръща в част от шахматната дъска и от международните геополитически цели.
Всъщност границата на Алианса, дори на юг, е в тесен контакт с руското проникване в Близкия изток (със Сирия) и в Африка.
На африканския континент всъщност присъствието на „Вагнер“ е силно развито в няколко региона, като руски наемници присъстват в Либия, Мали и Судан.
И на този етап Италия поиска по-голямо внимание, дотолкова, че на срещата на върха във Вашингтон беше създадена фигурата на специален пратеник за южния фронт на НАТО, със задачата да действа като организатор на всяка инициатива, насочена към гарантиране на сигурността на южната граница на Алианса.
На този етап Италия поиска да поеме тази роля с един от своите представители, съзнавайки, че това може да доведе до поемане на по-големи отговорности в бъдеще, включително по отношение на разполагането на съвместни сили на нейна територия. ЗАЩИТА НА ЮЖНИЯ ФЛАНГ Това е възможност, която не беше изразена пряко, а само загатната в националната и международната преса.
Разбира се, разполагането на сили на НАТО и на Южния фланг би довело до позоваване на стратегически принцип, който е колкото фундаментален, толкова и елементарен, а именно разделението на силите на терен.
Нещо повече, географското положение на Италия прави по-вероятна проекцията на Алианса в райони като Балканите или гореспоменатия африкански континент.
Това не е нов въпрос, тъй като Италия вече е била свидетел на разполагане на ракети на Алианса на своя територия по време на Студената война.
Тогава, след смъртта на тримата съветски лидери, предшестващи идването на Михаил Горбачов в Кремъл (Брежнев, Андропов и Черненко), руският лидер и американският президент Роналд Реган, след поредица от срещи на високо равнище, стигат до подписването на Договора за ядрените сили със среден обсег през 1987 г. Това ще доведе до изтегляне и демонтиране на ракетите със среден обсег. УРОКЪТ ОТ КОМИСО Ракетите в Италия се появиха в резултат на решението на НАТО да реагира на инсталирането (от 1976 г.) на мобилни батареи от ядрени ракети със среден обсег, способни да достигнат Западна Европа.
Така наречените „евроракети“, инсталирани в Италия през 1980 г. в американската база в Комисо в Сицилия, в провинция Рагуза, създадоха немалко проблеми на тогавашното правителство на Косига, което трябваше да се сблъска с вътрешни трудности в рамките на своето мнозинство за одобрение, както и с широко движение срещу операцията.
Анализът на ситуацията по онова време все още не съдържаше елементи, които да предвиждат подписването на Инфския договор, който щеше да подпомогне разведряването през следващите години.
Повече или по-малко същият е сценарият, в който Алиансът се намира в момента, след като през 2018 г. президентът Тръмп се отказа от Инф с обвинението, отправено към Русия, че е нарушила споразуменията, съдържащи се в текста (обвинение, което не е ново и вече беше отправено четири години по-рано от неговия предшественик Барак Обама).
Ако в бъдеще установяването на Многодоменната оперативна група не засяга само германската територия, но се разпростре и върху Италия, със сигурност този анализ и непредвидените обстоятелства, които днес ни доближават много повече до сценария на Студената война, както и поуката, която предлага аферата Комисо, не могат да бъдат пренебрегнати.