Има ли право на политически стачки?

В енцикликата си „Quadragesimmo anno“ от 1924 г. за възстановяване на социалния ред папа Пий XI отхвърля стачките и локаутите като средство за защита, ако социалните партии не могат да разрешат споровете си.
Той предпочита по-скоро държавната власт да се намеси в конфликта, така че различните класи да работят заедно по мирен начин, а социалистическите организации и техните дейности да бъдат репресирани.
Напротив, през 1961 г. Европейската социална харта е първият международен инструмент за правата на човека, в който изрично се признава правото на стачка.
Следвайки подобна линия, Хартата на основните права на ЕС от 2000 г. в своя член 28 провъзгласява правото на стачка, в случай на конфликт на интереси, за предприемане на колективни действия за защита на интересите на работниците.
Неотдавна Европейският парламент публикува проучване относно потенциалното право на политическа стачка в целия ЕС.
То вече не е насочено към работниците, които искат да окажат натиск върху своя работодател, а върху своето правителство.
Следователно целта на стачката срещу правителството може да бъде както социална, така и чисто политическа.
Досега такова право на чисто политическа стачка не е признато нито от международното, нито от националното право.
Пет държави членки, а именно България, Латвия, Литва, Румъния и Испания, изрично забраняват стачките с изключително политическа цел.
Работниците могат да се обърнат към съответното правителство чрез стачка, но със социална или икономическа цел, а не с чисто политическа.
Ако го направят, те дори могат да бъдат санкционирани.
Голяма група от седемнадесет държави членки не забраняват изрично стачките с изключително политическа цел, но определят стачките като свързани с търговски спорове между работници и работодатели.
Въпреки това можем да разделим това мнозинство от държави-членки на две по-малки групи: три от тях (Германия, Полша и Словашката република) свързват стачките с договарянето на колективни трудови договори, като по този начин изключват имплицитно политическите стачки; докато останалите четиринадесет от седемнадесетте (Белгия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта, Португалия и Словения) свързват правото на стачка със защитата на социалните и икономическите интереси на работниците, като по този начин също изключват имплицитно политическите стачки.
В другия край на спектъра, пет държави-членки (Австрия, Финландия, Италия, Нидерландия и Швеция) изрично допускат само политически стачки.
Следователно от гледна точка на националното право на различните държави членки може да се заключи, че от двадесет и седемте европейски държави, включени в Съюза, огромното мнозинство от над осемдесет процента от тях не подкрепят чисто политическите стачки, а само пет са го направили.
А какво да кажем за Европейския съюз?
Предвижда ли член 28 от споменатата Харта на основните права на ЕС признаване на правото на политическа стачка?
Нито двусмислената му формулировка, нито съдебната практика на Съда на Европейския съюз (решенията Viking от 11 декември 2007 г. и Laval от 18 декември същата година) позволяват подобно твърдение; Европейският комитет по социални права, органът за наблюдение на Европейската социална харта от 1961 г., също не е отишъл по-далеч.
Що се отнася до международното право, в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН от 1966 г. се говори за икономически и социални интереси на работниците, като по този начин изглежда, че отново се изключват чисто политическите интереси. Накрая, Международната организация на труда (МОТ) в своите конвенции № 87 (за свободата на сдружаване и защита на правото на организиране, подписана през 1948 г.) и № 98 (за правото на организиране и колективно договаряне, подписана през 1949 г.) не предвижда изрично признаване на правото на стачка, макар и на политическа стачка.
Въпреки това някои гласове в МОТ изразиха воля да приемат правото на стачка срещу икономическата и социалната политика на правителството, което може би е пътят към бъдещото признаване на политически стачки в други държави.
Източник на изображението: Уикипедия