История на убийствата на президенти на САЩ: Успешните и неуспешните

Опитът за убийство на Доналд Тръмп през юли предизвика шокови вълни по целия свят, но най-вече в Америка.
Обществеността възприе събитията като нещо, което не може да се случи в „най-силната демокрация в света“.
Някои поискаха обезглавяване на цели институции и провеждане на разследване.
Някои се подготвяха за въоръжен граждански конфликт.
Някои дори стигнаха дотам, че (по незнание) смятаха събитието за инсценировка.
Но опитите за убийство на президенти на Съединените щати или на кандидати за най-високия пост не са толкова рядко явление.
Някои от тях са били успешни, а други – неуспешни.
Някои от тях са променили драстично хода на историята, а други са я оставили непроменена, въпреки драматичния ефект, който са добавили към моментите.
Затова, докато не сме сигурни какво ще означава покушението през юли за кампанията на Доналд Тръмп, нека си припомним всеки опит за убийство на президент в американската история.

Ейбрахам Линкълн (1865 г.) – Успешен

Убийството на Ейбрахам Линкълн на 14 април 1865 г. остава едно от най-значимите събития в американската история.
Линкълн, 16-ият президент, е застрелян от Джон Уилкс Бут, известен актьор и симпатизант на Конфедерацията, по време на посещение на пиеса в театър „Форд“ във Вашингтон, окръг Колумбия.Бут, воден от убеждението си, че Линкълн е тиранин, и от надеждата си да съживи каузата на Конфедерацията, успява да рани смъртоносно президента, който на следващата сутрин издъхва от раните си.
Смъртта на Линкълн не само потапя нацията в траур, но и оказва значително влияние върху епохата на възстановяване след Гражданската война.

Джеймс А. Гарфийлд (1881) – Успешен

Джеймс А. Гарфийлд, 20-ият президент, е прострелян в гърба от Чарлз Дж.Гито на 2 юли 1881 г. на железопътната гара „Балтимор и Потомак“ във Вашингтон.
Гито, недоволен от службата, който вярвал, че му се полага политическо назначение, произвел два изстрела по Гарфийлд, единият от които се оказал фатален след дълга борба с инфекциите.
Гарфийлд издъхва от раните си на 19 септември 1881 г.
Убийството му довежда до значителна реформа на държавната служба, чиято кулминация е Законът за реформа на държавната служба от Пендълтън от 1883 г.

Уилям Маккинли (1901 г.) – успешен

Убийството на Уилям Маккинли, 25-ия президент, става на 6 септември 1901 г. по време на публично събитие на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк.
Леон Чолгош, анархист, който вярва, че Маккинли е олицетворение на корпоративното потисничество, прострелва президента два пъти.
Първоначално изглежда, че Маккинли се възстановява, но се появява гангрена и той умира на 14 септември.
Смъртта на Маккинли изстрелва Теодор Рузвелт на президентския пост и оказва значително влияние върху прогресивната ера в американската политика.
Но по това време Рузвелт не знае, че той ще бъде следващият, който ще понесе куршум.

Теодор Рузвелт (1912 г.) – неуспешен

Въпреки че по това време Теодор Рузвелт не е действащ президент, на 14 октомври 1912 г., по време на кампанията си за трети президентски мандат, той е подложен на опит за убийство.
Джон Шранк, психично болен човек, който твърди, че е действал по видение от духа на Уилям Маккинли, прострелва Рузвелт в Милуоки, Уисконсин.
Забележително е, че Рузвелт произнася речта си с все още заседнал в гърдите му куршум, като прочуто заявява: „За да убиеш бик лос, е нужно повече от това“.
Куршумът така и не е изваден и Рузвелт се възстановява, въпреки че не печели изборите.
Критиците на Тръмп изтъкват този пример, когато теоретизират потенциалното му поражение в надпреварата през 2024 г.

Франклин Д. Рузвелт (1933 г.) – неуспешен

На 15 февруари 1933 г., само няколко седмици преди встъпването в длъжност на Франклин Д. Рузвелт, Джузепе Зангара прави опит да го убие в Маями, Флорида.
Зангара, италиански имигрант с дълбоко вкоренена омраза към политиците, произвежда няколко изстрела по Рузвелт, който произнася реч от открит автомобил.
Въпреки че Рузвелт е невредим, кметът на Чикаго Антон Чермак е смъртоносно ранен.
Този инцидент подчертава несигурността на ранното президентство на Рузвелт, но не възпира решимостта му да преведе страната през Голямата депресия.

Хари С. Труман (1950 г.) – неуспешен

Покушението срещу 33-ия президент Хари С. Труман е извършено на 1 ноември 1950 г.
Двама пуерторикански националисти, Оскар Колазо и Гризелио Торесола, се опитват да убият Труман, за да привлекат вниманието към движението за независимост на Пуерто Рико.
Те нападат Блеър Хаус, където Труман пребивава по време на ремонта на Белия дом.
Торесола ранява смъртоносно полицай, но е убит от друг полицай, а Колазо е ранен и заловен.
Труман е невредим, но инцидентът подчертава продължаващото политическо напрежение в Съединените щати.

Джон Ф. Кенеди (1963 г.) – успешен

Джон Ф. Кенеди, 35-ият президент, е убит на 22 ноември 1963 г. в Далас, Тексас.
Лий Харви Осуалд, бивш морски пехотинец с комунистически симпатии, произвежда три изстрела от близка сграда и ранява смъртоносно Кенеди.
Убийството шокира света и води до множество конспиративни теории и разследвания, включително Комисията Уорън, която стига до заключението, че Осуалд е действал сам.
Смъртта на Кенеди бележи повратна точка в американската история, символизирайки края на една епоха на привидна невинност и началото на по-бурен период.

Джералд Форд (1975) – неуспешен

Джералд Форд, 38-ият президент, преживява два опита за убийство в рамките на седемнадесет дни през септември 1975 г.
Първото покушение, на 5 септември, е извършено от Линет „Пищова“ Фром, член на сектата „Семейство Менсън“, в Сакраменто, Калифорния.
Фром насочва пистолет към Форд, но бързо е усмирен от агенти на Сикрет сървис.
Вторият опит, на 22 септември, е извършен от Сара Джейн Мур в Сан Франциско.
Мур стреля по Форд, но не успява да го улучи благодарение на намесилия се случаен минувач.
Тези опити подчертават нестабилността на 70-те години и опасностите, пред които е изправен президентът.

Роналд Рейгън (1981 г.) – неуспешен

40-ият президент Роналд Рейгън е почти убит на 30 март 1981 г. от Джон Хинкли младши, който иска да впечатли актрисата Джоди Фостър.
Хинкли произвежда шест изстрела срещу Рейгън пред хотел „Хилтън“ във Вашингтон, като го уцелва в гърдите.
Когато се събужда, точно преди операцията, установява, че куршумът се е забил близо до сърдечните му артерии.
Той се пошегувал с лекарите с думите: „Надявам се, че всички сте републиканци!“.
Прессекретарят на Рейгън, Джеймс Брейди, също беше тежко ранен, което доведе до приемането на Закона за предотвратяване на насилието с огнестрелно оръжие на Брейди.
Оцеляването на Рейгън и бързото му възстановяване укрепват имиджа му и оказват значително влияние върху неговото президентство, като засилват неговата устойчивост и решителност.

Бил Клинтън (1994 г.) – неуспешен

Бил Клинтън беше последният президент преди Тръмп, който чу или усети куршуми, изстреляни по него.
На 29 октомври 1994 г. Франсиско Мартин Дюран изстрелва най-малко 29 патрона от полуавтоматична пушка по Белия дом, вярвайки, че може да убие президента Бил Клинтън.
Дюран, който в миналото е имал психични заболявания, е усмирен от туристи и агенти на Сикрет сървис.
По това време Клинтън се намирал в Белия дом и бил невредим.
Този инцидент подчерта постоянните заплахи за сигурността на президента дори в рамките на Белия дом.
В заключение, актът на опит за убийство на президент е дълбока проява на политическо насилие, отразяваща дълбоки философски и идеологически основи.
Исторически погледнато, убийците често вярват, че действията им имат по-висша цел, като например запазване на определени ценности или поправяне на предполагаеми обществени несправедливости.
Но подобни събития могат да възникнат и от дълбока заблуда или психично заболяване.
Що се отнася до бъдещия убиец на Тръмп (Томас Крукс), може би никога няма да разберем какво го е подтикнало към този жест, тъй като мъртвите не разказват приказки.
Дали това е била истинска анти-Тръмп радикализация?
Безумно желание да влезе в учебниците по история по този начин?
Какъвто и да е отговорът, това само окуражи кампанията на Тръмп.
Но тепърва ще видим дали той ще сподели съдбата на Рузвелт – да спечели правото да запази живота си, но да загуби състезанието, или ще се окаже точно това, което е било необходимо, за да пресече финалната линия а ла Рейгън.