Италия расте по-бързо от Германия: сравнение на две икономики в преход

През последните години италианската икономика показа изненадваща устойчивост и динамика, като в някои отношения дори надмина Германия, традиционно смятана за движещата сила на Европа.

Този резултат е особено значим, ако вземем предвид глобалния икономически контекст, характеризиращ се с несигурност и предизвикателства, както и спирането на извънредни мерки като Superbonus, които дадоха значителен тласък на италианския строителен сектор.
Сравнението между двете икономики подчертава не само структурните различия, но и различните стратегии за растеж, възприети от двете държави.
По данни на Istat италианският брутен вътрешен продукт (БВП) е отбелязал увеличение от 0,2 % през второто тримесечие на 2024 г. в сравнение с предходното тримесечие и 0,9 % като тенденция.
Тези резултати, макар и скромни в абсолютно изражение, представляват положителен сигнал за италианската икономика, особено в сравнение с тези на Германия.
Всъщност германската икономика се свива леко с 0,1% през същия период след слабото увеличение от 0,2% през първото тримесечие.
Тази тенденция отразява трайната стагнация на германската икономика, утежнена от фактори като забавянето на вътрешното търсене, нарастващите разходи за енергия и труд и обстановката на несигурност, която кара компаниите да отлагат инвестиционните си решения.
Германия, която в продължение на десетилетия беше водеща в европейския икономически растеж, сега се намира във фаза на структурни затруднения.
Причините за тази стагнация са сложни и взаимосвързани.
Сред основните от тях изтъкваме слабостта на инвестициите в ключови сектори като строителството и оборудването, както и отрицателното въздействие на високите енергийни разходи върху преработващата промишленост, която традиционно представлява туптящото сърце на германската икономика.

Ролята на сектора на услугите в Италия

За разлика от Германия, в Италия се наблюдава по-голяма динамика в сектора на услугите, която компенсира спада на добавената стойност в сектори като селското стопанство, горското стопанство, рибарството и промишлеността.
Това преминаване към икономика, основана на услугите, е от решаващо значение за италианския растеж, като туризмът играе водеща роля в този контекст.
Всъщност през последните години туризмът е един от най-устойчивите и динамични сектори на италианската икономика.
През 2023 г. Италия отбеляза най-високите досега стойности на платежния баланс за туризма и тази тенденция се запази през 2024 г., като през първото тримесечие бе отбелязан значителен ръст.
Този сектор допринесе не само за БВП, но и за заетостта, като осигури съществена подкрепа в период на голяма икономическа несигурност.
Един от ключовите елементи, които подкрепиха италианската икономика през предходните години, беше Супербонусът – правителствена инициатива, насочена към стимулиране на енергийната и сеизмичната рехабилитация на сградите.
Тази програма даде значителен тласък на строителния сектор и допринесе значително за растежа на БВП.
Въпреки това Superbonus породи и опасения относно въздействието си върху публичните финанси, тъй като се смяташе, че е скъпоструваща мярка и е трудно да се поддържа в дългосрочен план.
След края на Супербонуса се наблюдаваше забавяне в строителния сектор, който обаче продължи да се възползва от остатъчните ефекти на предишните мерки.
Според Парламентарната бюджетна служба (ПБС) промишленото производство в Италия намалява от края на 2022 г. и в краткосрочен план не се очаква обръщане на тенденцията, както в производството, така и в строителството.
Въпреки това италианската икономика е показала известен капацитет за адаптиране, като други сектори частично компенсират този спад.

Предизвикателства и бъдещи перспективи за Италия

Въпреки положителните признаци италианската икономика не е лишена от предизвикателства.
По-специално промишлеността продължава да страда от трайно високите разходи за енергия, които намаляват конкурентоспособността на италианските дружества на международните пазари.
Освен това икономическата несигурност остава висока, като домакинствата и предприятията все още са предпазливи в решенията си за разходи и инвестиции.
Очакванията за растежа през следващите тримесечия са силно свързани с решенията, които ще бъдат взети със следващия закон за бюджета, както и с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Този план, финансиран до голяма степен с европейски средства, се разглежда като един от основните лостове за подкрепа на икономическия растеж в средносрочен план чрез инвестиции в инфраструктура, цифровизация и енергиен преход.
По отношение на данъчните приходи италианският бюджет показва положителни признаци.
Последната актуализация, съдържаща се в бюджетната корекция, подчертава увеличение от 24,7 млрд. евро в сравнение с първоначалните прогнози, като значително са се увеличили приходите от данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък, въпреки че ДДС се е свил.
Това подобрение на приходите може да осигури на правителството по-голяма гъвкавост при прилагането на мерки в подкрепа на икономическия растеж.

Кризата в германската икономика: причини и последици

Кризата, в която се намира германската икономика, не може да бъде подценявана, като се има предвид централната роля, която Германия винаги е имала в европейската икономика.
Според индекса Ifo, който е ключов показател, следван от финансовите пазари, германската икономика изглежда „блокирана от кризата“ и през третото тримесечие на 2024 г. не се очаква значително подобрение.
Това състояние на стагнация е особено очевидно в промишления сектор, където компаниите отлагат инвестициите поради високата икономическа несигурност.
Причините за тази криза са многобройни.
В допълнение към вече споменатите фактори, като високите енергийни разходи и забавянето на вътрешното търсене, Германия е изправена пред редица структурни предизвикателства.
Сред тях са енергийният преход, който налага високи разходи на предприятията, и нарастващата глобална конкуренция, която подкопава доминиращата позиция на Германия в сектори като автомобилостроенето и прецизната механика.
Забавянето на германската икономика има значителни последици за цялата еврозона.
Германия, като най-голямата икономика в Еврозоната, традиционно е двигател на икономическия растеж на блока.
Въпреки това, когато Германия изпитва затруднения, тежестта на растежа може да се прехвърли върху други държави, включително Италия.
Това представлява възможност за Италия да засили ролята си в Еврозоната, но изисква и внимателно управление на икономическите и фискалните политики, за да се избегнат същите затруднения, които в момента спъват Германия.
Италия трябва да се справи с вътрешните си предизвикателства, включително с необходимостта от подобряване на производителността и намаляване на публичния дълг, но може да използва и възможностите, които предлага кризата в Германия, за да затвърди растежа си.
По-специално секторът на услугите предлага значителен потенциал, особено ако бъде подкрепен от инвестиции в инфраструктура и цифровизация.
Освен това Италия може да се възползва от нарастващото световно търсене на туризъм и висококачествени продукти – сектори, в които страната има силни позиции.
Сравнението между италианската и германската икономика подчертава промяната в европейската икономическа динамика.
Въпреки структурните трудности и спирането на мерки като Супербонуса, Италия демонстрира изненадващ капацитет за растеж, движен преди всичко от сектора на услугите и туризма.
Напротив, Германия е изправена пред криза, която може да има дългосрочни последици за нейната икономика и за цялата еврозона.
Този сценарий предлага на Италия уникална възможност да засили ролята си в Европа, но изисква и внимателно управление на икономическите политики, за да се подкрепи растежът през следващите години.
С подкрепата на ПНСР и разумното управление на публичните финанси Италия може да продължи да расте и да укрепи позицията си в европейския контекст, превръщайки се в ключов участник в икономическото възстановяване на еврозоната.
За да се възползва напълно от тази възможност, Италия ще трябва да се съсредоточи върху структурните реформи, които подобряват конкурентоспособността и иновациите, като се възползва максимално от европейските фондове и насърчава благоприятна за инвестиции среда.
Само по този начин тя ще може да затвърди растежа си и да допринесе за една по-балансирана и просперираща Европа.  

Алесандро Фиорентино