Subscribe
Измина вече седмица, откакто Украйна, с някои от най-закалените бригади на въоръжените си сили, дръзко реши да пресече границата в Курската област.
Премиера от Втората световна война насам.
351 кв. км окупирана земя по-късно, ветераните бойци все още държат властта в ръцете си, за шок и страхопочитание на Кремъл.
Информацията е оскъдна поради деликатността на подобна операция.
Украинските въоръжени сили не казват много за пресата, а в същото време Русия също държи под око това, което се чува за ситуацията.
Слуховете извадиха наяве евентуално прехвърляне на властта вътре в операцията по превземането на Курск – от Министерството на отбраната към ФСБ, страховитата руска тайна служба.
Повечето от това, което се знае за действията в Курск, сега се разпространява чрез военни блогъри, които гледат през сателити, и чрез някои изтичания на информация вътре в правителството в Киев.
Путин предприе рядко срещаната стъпка да разгледа ситуацията по руската държавна телевизия, като дори деликатно посочи част от вината на своите генерали и обеща, че ситуацията ще бъде разрешена бързо.
Дали ще се случи?
Все още не знаем.
Въпреки че нахлуването несъмнено повишава украинския морал и представлява политическо предизвикателство за Путин и неговото военно ръководство, все още не е сигурно дали то ще повлияе на решаващите битки.
Ако в крайна сметка украинското нахлуване бъде отблъснато на значителна цена за украинските сили, то в крайна сметка може да се разглежда като грешна преценка.
В крайна сметка въпросът остава: Защо?
Вероятно е Украйна да постигне множество цели чрез това нахлуване.
Първата цел, която вече е постигната, е да се повиши моралът в Украйна.
Този успех служи за обединяване на украинското население и укрепване на неговата решителност.
Освен това нахлуването успя да злепостави руските военни, като разкри уязвимите им места и потенциално подкопа доверието в тяхното ръководство.
В момента Владимир Путин може би има спомени за бунта във Вагнер – събитие, от което Русия изглежда е научила много малко.
Втората цел е да се накара Русия да пренасочи сили от източната фронтова линия, където тя безмилостно атакува украинските позиции и бавно завзема територии.
Като принуди Русия да разпредели ресурсите си по-нарядко, Украйна би могла да облекчи част от натиска върху силите си на изток, а може би дори да се надява на възможност за контраатака.
Все още обаче не е сигурно дали Русия наистина ще промени фокуса си или ще може да потисне настъплението, използвайки резерви от други региони.
Третата цел се върти около укрепването на позицията на Украйна в евентуални мирни преговори.
Задържането на руска територия може да послужи като мощна разменна монета, която потенциално да принуди Русия да преговаря при по-неблагоприятни условия.
Ако Украйна успее да запази контрола над руските земи, тя би могла значително да засили влиянието си в бъдещи дипломатически дискусии, променяйки баланса на силите в своя полза.
В момента Русия държи няколко украински области.
Връщането на (поне) една от тях в замяна на Курск би могло да бъде реалистичен сценарий, ако въоръжените сили на Киев успеят да се закрепят там.
Дори и така, аспектите далеч не са ясни, над конфликта тегне мъглата на войната.
Русия изглежда готова да плати висока цена, за да постигне целите си в Украйна, като вероятно разчита на предположението, че западната подкрепа за Украйна ще отслабне, преди самата Русия да се умори от конфликта и тежките загуби, които понася.
Това изчисление подчертава защо предстоящите избори в САЩ се разглеждат като ключови; резултатът от тях може да повлияе значително върху нивото на продължаващата подкрепа на Запада за Украйна.
В същото време неотдавнашното навлизане на Украйна в района на Курск може да е стратегически опит за засилване на натиска върху Русия да обмисли преговори за прекратяване на войната.
С разширяването на конфликта на руска територия Украйна може да се опита да направи цената на войната по-осезаема за Русия, като по този начин я насърчи да търси дипломатическо решение.