fbpx

Генуа – красота, която не бива да се пропуска

култура - август 27, 2024

По време на лятната си ваканция успях да посетя няколко европейски града.
От всички тях, тъй като не го знаех, ще се спра на Генуа – красив италиански град, чийто исторически център е изключително красив.
На първо място, заради сградите си, както граждански – университетът, така и религиозни – катедралата „Сан Лоренцо“ и др.
Но също така и защото е успял да запази криволичещите си улички, невъзможните си стълбища, тесните си улички, напомнящи за средновековните планове, където проектантите на модерната градска архитектура все още не са въвели своята точност и прави линии.
Колоритът на сградите, характерен за италианския ренесанс и готиката, величието на дворците превръщат Генуа в задължителна спирка.
Нейните граждански сгради, украсени по ъглите със скъпоценни изображения на Дева Мария, Майката на Бога, утеха на страдащите, помощ на християните, убежище на грешниците и рибарите; толкова важни за град, който е бил република и който гледа към Mare Nostrum.

Градът е разположен на няколко хълма, на много стръмна надморска височина, което изисква както физически, така и духовни усилия, за да го посетите и опознаете.
Целият град е с изглед към морето, което го е направило велик и което и днес е призвание за обмяна на опит, търговия и просперитет на хората.

Но наред с красотата и великолепието на миналото, Генуа предлага и гледка към постмодерния свят, която оставя у вас вкус на тревога и отчаяние.
Стотици млади африканци се тълпят около туристите и пътниците, чакайки вещите им да бъдат оставени без надзор; а местната търговия явно е деградирала.
Не се разхождате с чувство за сигурност.
И в това отношение той е същият като други градове, толкова европейски и мариански, като Барселона, Марсилия или Антверпен.   Стените, дори на дворци и исторически сгради, са пълни с графити срещу Израел и в подкрепа на терористичната кауза на Хамас и Хизбула – винаги под прикритието на палестинския народ – както и с други в подкрепа на движението на скуотърите.
Общественият политически дискурс е ясно антиевропейски и проислямистки.
Публичният политически дискурс разрушава градското обзавеждане и контрастира със съвършенството, реда и хармонията на християнската цивилизация, която осветява града.
Генуа е добра метафора за тази Европа, която политическите, културните и икономическите елити са унищожили.
Християнското наследство – което е и университетът, дворците на древните благородници и процъфтяващата буржоазия, превърнали Генуа в процъфтяваща и желана република – се сблъсква с варварството на мръсотията, градските графити, несигурността и бедността, проявяващи се под формата на просещи хора на улицата.
Разрушаването на християнския ред винаги е било цел на най-радикалните тези на френския революционен либерализъм, на революционния либерализъм на Гарибалди, на марксизма на Спинели и на преобладаващия вокизъм.
Негов естествен съюзник е радикалният ислямизъм, който вече е по улиците на Западна Европа.
Напротив, консервативната защита на европейския, а следователно и на християнския ред, трябва да включва противопоставяне на всички нива на онези, които насърчават, поощряват и финансират безредието, бедността, несигурността и мръсотията.
Генуа, както и много други европейски градове, не може да се впусне в окончателен процес на разрушение.
Красотата на зелените й куполи, разположението на улиците й, височината на кръстовете й заслужават всички наши усилия.
Защото в тази красота се крият доброто и истината.
В тази красота се крият справедливостта, индивидуалните и колективните свободи на европейските народи, нашата свобода на изразяване, на религията и на мисълта.
По неговите улици е паметта на нашите предци, героизмът на мъчениците на нашите народи.
Генуа, безсмъртна, трябва да може да остане такава и затова общественият политически дискурс не може да бъде този на графичното насилие, младежките банди по улиците и насърчаването на ислямския фундаментализъм.