Subscribe
Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), управляващата партия в Испания, в момента се бори с корупционни скандали, свързани с ключови фигури, и с нарастващи вътрешни разногласия сред ръководството си. Сегашното положение на PSOE е много по-различно от това, в което тя се намираше само преди три години по време на последния си национален конгрес. По това време партията се намираше на вълната на стабилността, управляваше решително след пандемията и поддържаше контрол над големите автономни общности в Испания. Тази фаза на спокойствие и контрол обаче отстъпи място на сътресения. Гласовете на дисидентите сред социалистическите лидери станаха все по-силни, наподобявайки средновековен бунт срещу възприемания като произвол и едностранно вземане на решения от страна на президента Педро Санчес. Тези напрежения ще заемат централно място на 41-ия национален конгрес на PSOE, насрочен за 29 ноември – 1 декември в Севиля. Партията сега е изправена пред несигурен политически пейзаж, белязан от ненадеждни съюзи с фракции, клонящи към независимост, и липса на последователна идеологическа насока. Ръководството на Санчес е подложено на обстрел както от вътрешни критици, така и от външен натиск, тъй като партията се бори да запази законодателната си инерция, след като претърпя значителни загуби на местните и регионалните избори през май 2023 г. Във външен план PSOE също се сблъсква с нарастващи предизвикателства. Неотдавна тя се сблъска с проверка на реакцията си на опустошителното метеорологично явление DANA и е в ожесточено противопоставяне с Народната партия в Брюксел, която се опитва да блокира номинацията на Тереса Рибера за европейски комисар. Тези проблеми утежняват и без това трудното положение на партията, като засилват усещането за нестабилност в нейните редици. Към тези проблеми се прибавят и трайните скандали, които се превърнаха в емблематични за борбата на PSOE. Случаят с бившия министър Хосе Луис Абалос, срещу когото е повдигнато обвинение от Върховния съд на Испания, както и продължаващите разследвания срещу съпругата на председателя за предполагаема търговия с влияние, допълнително накърняват имиджа на партията. Въпреки тези неуспехи президентът Санчес демонстрира устойчивост, често оприличаван на упорита „трева“, която отказва да изсъхне под натиск. И все пак тези противоречия подхраниха призивите на висши партийни членове за радикални промени както във вътрешното управление, така и във външното ръководство. Тези призиви за реформи обаче изглеждат зле подбрани и неефективно изпълнени. Санчес е затвърдил контрола си върху ключови съдебни и медийни институции, включително Главната прокуратура, Конституционния съд и Генералния съвет на съдебната власт. Публични структури като RTVE, националната радио- и телевизионна компания на Испания, и изследователски организации като Центъра за социологически изследвания също са критикувани, че служат за разширяване на влиянието на правителството. Тези стъпки, макар и правно защитими, предизвикаха сериозни опасения относно ерозията на институционалната независимост и демократичните норми. Същевременно имената, които се спрягат като потенциални носители на власт в националното ръководство на PSOE – Патси Лопес, парламентарен говорител, и Оскар Пуенте, министър на транспорта – бяха критикувани за агресивната им тактика спрямо журналисти, политически опоненти и медии. Критиците твърдят, че техният стил на управление задълбочава авторитарните тенденции на партията и отблъсква избирателите, които търсят по-прозрачно и отговорно правителство.
С наближаването на Националния конгрес на PSOE тя е под тежестта на вътрешни разногласия и нарастващото усещане за политически лов на вещици, насочен към най-близкото обкръжение на министър-председателя Санчес. Тези вътрешни борби и по-широките грешки на партията имат значителни последици не само за гражданите на Испания, но и за репутацията на страната на международната сцена. Някога модел на демократична консолидация, сега Испания се намира под наблюдението на световни наблюдатели, които гледат с тревога на сегашната ѝ траектория. В крайна сметка най-големите жертви на сътресенията в PSOE са испанският народ и институционалната рамка на страната. Комбинацията от вътрешни неуредици, външни скандали и възприемане на прекомерни правомощия подкопа общественото доверие и накърни имиджа на Испания. Докато PSOE се опитва да преосмисли посоката си и да възстанови единството си, тя трябва да се изправи пред реалността, че действията ѝ имат последици не само у дома, но и на световната сцена, където сривът на една някога стабилна демокрация се посреща с недоумение и загриженост.