Испанската опозиция засега изключва възможността за вот на недоверие

Дясноцентристката Partido Popular (PP), най-голямата партия в испанската опозиция, засега изключва възможността да внесе вот на недоверие срещу министър-председателя Педро Санчес, след като много се спекулираше с нейната реакция на разследването на предполагаемия скандал за търговия с влияние на премиера. Парламентарният говорител на ПП, Мигел Теладо, потвърди, че ПП не разполага с мнозинство, което би позволило провеждането на такъв вот. Според Теладо настояването за гласуване би представлявало „политическа грешка“ и би послужило само за укрепване на властта на Педро Санчес. Този начин на действие обаче може да се окаже временен, тъй като всяка седмица на повърхността излизат все повече разкрития около предполагаем корупционен сюжет ПП твърди, че нейният лидер Алберто Нуньес Фейхо е готов да оглави алтернатива на правителството на Санчес. Те посочиха и коалиционните партньори и парламентарните поддръжници на Санчес. „Те трябва да решат дали им е удобно да подкрепят правителство, заобиколено от корупция“, добави Теладо. Самият Фейхоо заяви на митинг през уикенда в югоизточната област Мурсия, че „подкрепата за Санчес днес не прави човек просто партньор, а съучастник“ в това, което ПП сега нарича „случая Санчес“. Според Фейхоо „не можем да сведем всичко до ляво или дясно“. „Блоковете се промениха“, допълва той. „Сега въпросът е между лъжата и срама на Санчес, от една страна, или истината и честността, от друга“. Теладо добави, че „Санчес не може да продължава да твърди, че няма дело, защото той е разследван от Националната аудиенция, Върховния съд, съда в Мадрид и съда в Бадахос“. Консервативната партия VOX, която регистрира два неуспешни вота на недоверие срещу Санчес, даде сигнал, че би била готова да подкрепи инициативата, водена от ПП, стига ПП да е готова да свика общи избори. Този сигнал е потенциална маслинова клонка между двете партии, които се разделиха през лятото заради приемането от страна на ПП на плана на Санчес за разпределяне на непридружените непълнолетни нелегални мигранти по регионите на Испания, което принуди VOX да напусне регионалните коалиционни правителства, които споделяше с ПП. Освен това ръководеният от ПП Сенат – горната камара на испанския законодателен орган с ограничени правомощия – в момента води разследване по така наречения случай „Колдо“ за предполагаема корупция по време на управлението на пандемията от страна на Санчес. Възможно е ПП да изчаква доклада на сенатската комисия, за да събере достатъчно подкрепа и да започне офанзива срещу правителството. Скандалите около сегашната администрация се разраснаха, след като стана ясно, че съпругата на Санчес, г-жа Бегоня Гомес, е използвала близостта си с министър-председателя, за да помогне за осигуряването на държавни поръчки на стойност над 10 млн. евро. Самият Санчес беше замесен в заговора миналата седмица от бизнесмена Виктор де Алдама – в момента в предсрочно освобождаване – който призна, че е плащал подкупи на държавни служители на Санчес. Санчес отрича обвиненията на Алдама. Според Алдама Санчес го е помолил да позира за станалата вече известна снимка с него, за да му благодари за улесняването на контактите в Мексико по време на обществена поръчка, обявена от мексиканското правителство за разработване на влакова линия там. Тези доброволни изявления на Алдама, които за първи път насочват вниманието към Санчес, подтикват мнозина да окажат натиск върху ПП да настоява за вот на недоверие срещу премиера.

За VOX „Алдама ясно и точно е посочил тези, които е корумпирал“. Нейният лидер Сантяго Абаскал заяви, че изявленията на Алдама „биха накарали едно правителство да падне за броени минути във всяко демократично общество“. Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) в момента има мнозинство в парламента, подкрепяна от прогресивния си коалиционен партньор Сумар – в който през последните седмици високопоставени фигури подадоха оставки след обвинения в злоупотреби и сексуални посегателства. Сепаратистките партии от Каталуния, Страната на баските и Галисия също подкрепят социалистическото правителство, въпреки че съществените различия са довели до застой в основните преговори, като например бюджета.