Subscribe
На 23 ноември, след двуседмични преговори и реална възможност да не бъде намерен компромис, беше постигнато споразумение между близо 200-те държави, участващи в срещата на върха Cop29 в Азербайджан. Новоодобрената цел за финансиране на борбата с изменението на климата, макар да се счита за успех, тъй като предотврати провала на конференцията, все пак остави страните от Юга недоволни. През предходните дни, по-конкретно на 13 ноември, италианският министър-председател Джорджия Мелони се изказа на срещата на върха с реч, целяща да върне дискусията към прагматизма и да я ориентира към реалността на икономиките и нуждите на отделните държави. Постигнатото споразумение обаче съдържа някои доста интересни моменти, които заслужават специално разглеждане. По-специално, финансирането – задължително за богатите държави – в размер на 300 милиарда долара годишно до 2035 г. С тези средства развиващите се страни ще могат да финансират енергийния преход, така че да адаптират икономиките и промишлеността си към нуждите на изменението на климата. Полезни инвестиции, според указанията на Коп29, за да се отърват от въглищата, петрола и газа, като се насочват все повече към използването на алтернативни и чисти енергии. Разбира се, ще са необходими и средства за справяне с течение на времето с щетите, причинени от изменението на климата, като например повишаването на температурите, което може да създаде проблеми за селското стопанство и други човешки дейности. Това, разбира се, беше най-очакваната цел на цялата Коп29, както и най-обсъжданата и критикувана точка. Трябва да се каже, че този ангажимент заменя предишния, който целеше 100 милиарда годишно (споразумението от 2009 г. изтича), но въпреки това той все още представлява много по-нисък праг от 1,3 трилиона, поискани по време на преговорите от развиващите се страни. Все пак това е цифра, която с течение на годините може да бъде коригирана нагоре, особено с оглед на частното финансиране, което развитите държави могат да наберат, както и на приходите от евентуално „глобално данъчно облагане“, което понастоящем само се проучва.
Въпросът за прехода от изкопаеми горива е различен. Нещо, което беше силно желано в Дубай, в основните текстове на тази нова среща на върха вместо това беше оставено настрана. Разбира се, не липсват и косвени препратки, особено когато става дума за миналогодишния текст, но дългата преговорна битка не позволи тази концепция да бъде затвърдена чрез приемането на конкретен текст в края на тазгодишната Коп29. Това беше целта на Европейския съюз, за разлика от това, което заявиха много страни – включително Италия – изразявайки намерение тук да се получи постоянно наблюдение, поне на годишна база, на усилията, полагани от държавите за отказ от зависимостта от изкопаеми горива. Много напредничава, на моменти извън контекста, позиция, която не беше приета. Всъщност самата фон дер Лайен не спомена прехода в изказванията си, като вместо това подчерта, че това споразумение бележи нова ера в сътрудничеството и финансирането в областта на климата. Споразумението, коментира Фон Дер Лайен, ще „стимулира инвестициите в чист преход, намаляване на емисиите и засилване на устойчивостта към изменението на климата“, като добави, че „ЕС ще продължи да играе водеща роля, като насочи подкрепата си към най-уязвимите“. Естествено, размерът на споразумението – значително по-малък от направените по-рано искания – не беше приветстван от най-слабо развитите страни (НСРС).
Групата, водена от делегата Съндей Еванс Неджва от Малави, всъщност определи окончателния документ от Баку като недостатъчно амбициозен, като цел, която не съответства на това, което те са очаквали да постигнат след години на дискусии и преговори. Една разбираема позиция, ако се погледне първоначалното искане от 1,3 трилиона годишно, но може би противоречаща на реалните факти и международния сценарий, които бяха в основата на тази среща на върха. Критики естествено дойдоха и от страна на преговарящите от Африканската група. Тук те се оплакаха, че споразумението е твърде малко и най-вече твърде късно, особено за африканския континент. На този етап преговарящите искаха да подчертаят, че ще продължат да алармират за недостатъчното финансиране. Позиция, подкрепена и от Индия, като официалният представител Лила Нандан говори за сума, която е „ужасно нищожна“. На европейския фронт гласът на Франция се чува: според Елисейския дворец споразумението не отговаря на предизвикателствата на времето. ИТАЛИАНСКИ ПРАГМАТИЗЪМ Отчасти в противовес на тези позиции, през последните няколко дни италианският министър-председател Джорджия Мелони говори в Баку с официална реч, в която призова делегатите към прагматизъм и отговорност на държавите пред техните граждани. В речта, произнесена от италианския премиер, се обръщаше внимание на нуждите и очакванията, не само икономически, на страните от Европейския съюз, дори и в условията на зелен преход, който не е необходимо да бъде ориентиран и ръководен от сляпа предварителна идеология. Ангажиментът за ограничаване на повишаването на глобалната температура в рамките на 1,5°C беше нишката, която преминаваше през разсъжденията, като се изхождаше и от целите на Дубай. Сред многото споменаваме преди всичко желанието за утрояване на световния капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници и за удвояване на глобалния темп на подобряване на енергийната ефективност до 2030 г. Намерението на Мелони в речта ѝ беше да призове към сътрудничество всички, особено основните емитенти на парникови газове, като се сподели отговорността, за да се постигне синтез и да се раздели разделението между развитите страни, нововъзникващите икономики и развиващите се страни. Позиция, която не е просто прикритие. Достатъчно е да се каже, че Италия вече отделя голяма част от над четирите милиарда евро от Фонда за климата за африканския континент, а Мелони потвърди, че иска да продължи да подкрепя инициативи като Зеления фонд за климата и Фонда за загуби и щети, както и да насърчава участието на многостранните банки за развитие в тези политики и финансови операции. Въпреки това министър-председателят Мелони искаше да върне участниците в срещата на върха на земята, като заяви, че процесът на декарбонизация трябва задължително да отчита устойчивостта на производствените и социалните системи на отделните държави, които също могат да варират значително в зависимост от спецификата на регионалните и континенталните реалности. По този начин Италия, както и в други случаи в Европа и на срещата на върха на Г-7, отново подчертава съществен момент, а именно, че „природата трябва да се защитава, като в центъра е човекът“. В този смисъл стремежът към прекалено идеологичен и съвсем не прагматичен подход към тези въпроси рискува да отдалечи постигането на целите, поставени от международната общност.
Вместо това централната тема на дебата трябва да се върне към технологичния неутралитет, тъй като понастоящем не съществува реална алтернатива на използването на изкопаеми горива.
Реализмът, към който се стреми италианското правителство, се крие преди всичко в данните. Достатъчно е да се каже, че населението на нашата планета се очаква да достигне приблизително 8,5 милиарда до 2030 г. При тази маса на населението световният БВП също ще се удвои през следващото десетилетие. Само тези два елемента – без да се взема предвид политическият, икономическият сценарий и сценарият на международната сигурност, в който живеем – ще доведат до постоянно увеличаване на потреблението на енергия. Ако се замислим за технологичната и цифровата ескалация през последните години и перспективите за един все по-свързан свят, свързан с развитието на изкуствения интелект, енергийните нужди на отделните държави ще нарастват още повече. Ето защо италианското предложение е за енергиен микс, който да обслужва прехода, който е реалистичен, а не идеологически. Ще бъде необходимо да се използват всички налични технологии – от възобновяеми енергийни източници до газ, като се премине през биогорива, водород, улавяне на CO2 и в бъдеще – ядрен синтез. Последното е предизвикателство, припомни премиерът Мелони, и Италия е готова и на първа линия да даде своя принос.