Subscribe
На 27 юни 2024 г. Европейската комисия публикува доклад и работен документ на службите на Комисията относно прилагането на Директива 2010/13/ЕС, известна още като Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AMSD). По-специално в доклада се анализира до каква степен европейските произведения се популяризират от аудиовизуалните медийни услуги. Докладът обхваща не само ситуацията в двадесет и седемте държави членки, но и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – държави, принадлежащи към Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейското икономическо пространство (ЕИП). В доклада са използвани данни, предоставени от Европейската аудиовизуална обсерватория към Съвета на Европа. AMSD е изменена с Директива (ЕС) 2018/1808, с която се засилват правилата за популяризиране на европейски произведения от аудиовизуални медийни услуги. Тези правила могат да бъдат разделени на две категории: задължения за квоти и изтъкване, от една страна, и задължения за финансови инвестиции, от друга. Член 13 от изменената Директива за аудиовизуалните медийни услуги задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на медийни услуги за аудиовизуални медийни услуги по заявка – доставчици на видео по заявка (VOD) – под тяхна юрисдикция осигуряват най-малко 30 % дял на европейските произведения в своите каталози и гарантират популяризирането на тези произведения. От друга страна, от държавите – членки на ЕС, се очаква да наложат финансови вноски на доставчиците на услуги за видео по заявка, за да насърчат производството на европейски произведения, включително чрез преки инвестиции в съдържание и/или вноски в национални фондове. Доставчиците на традиционни линейни (радио- и телевизионни) услуги също имат своите задължения за популяризиране на европейски произведения съгласно членове 16 и 17 от AMSD. Излъчващите организации трябва да запазят за европейски произведения по-голямата част от своето предавателно време, с изключение на времето, отделено за новини, спортни събития, игри, реклама, телетекстови услуги и телешопинг. Освен това те трябва да заделят поне 10 % от своето време за излъчване или от програмния си бюджет за независими европейски произведения. Задължените доставчици на услуги могат да бъдат не само тези, които са установени под юрисдикцията на дадена държава членка, но това може да наложи задължения и на доставчиците, насочени към аудиторията на съответната територия, дори ако са установени в друга държава членка. Що се отнася до услугите SVOD, докладът установи, че приходите им, идващи от ЕС, са се увеличили от 6,7 млрд. евро през 2019 г. на 11,7 млрд. евро през 2021 г. (увеличение с 43 %). Общият брой на услугите за SVOD, функциониращи в юрисдикциите на ЕС и държавите от ЕИП/ЕАСТ, също е нараснал от 1 030 през 2019 г. на 1 984 през 2021 г. (увеличение с 93 %). Държавите членки съобщиха, че средният дял на европейските произведения в услугите VOD варира между 63-64% през 2020-2021 г.; това е значително по-високо от средния им дял от 42-63%, съответстващ на периода 2015-2019 г. Европейската комисия обаче съобщава по-малко оптимистични данни, а именно 36% среден дял на европейските произведения в услугите VOD за 2021 г. и 35% за 2023 г. Що се отнася до линейните услуги, общият брой на телевизионните канали е намалял леко от 4657 през 2019 г. в ЕС – включително по това време и в Обединеното кралство – до 4483 през 2021 г. (намаление с 4%). Всъщност всички държави членки изискват от радио- и телевизионните оператори да запазят мажоритарна част от излъчваното от тях време за европейски произведения, като някои държави членки изискват по-висок дял или за обществените радио- и телевизионни оператори, или за всички радио- и телевизионни оператори.
Всъщност средният дял на европейските произведения в линейните услуги – 68 % през 2020 г. и 69 % през 2021 г. – е далеч над задължителния мажоритарен дял, според докладите на държавите членки. Това показва намаление в сравнение с 2019 г. (72,6 %). Освен това анализът в проучването показва, че делът на европейските произведения (38 %) е значително под средния дял на европейските произведения, докладван от държавите членки. Седем държави членки са наложили задължения за финансово участие на трансграничните доставчици на услуги за видео по заявка, а две – на трансграничните доставчици на линейни услуги. И накрая, по отношение на произведенията, създадени от независими продуценти, средната стойност е 40,6 % през 2020 г. и 41,4 % през 2021 г., според данните, предоставени от държавите членки. Според Европейската комисия обаче то е било по-малко от 3 %, което представлява драматична разлика между националните данни и докладването от страна на Брюксел. В заключение бихме могли да твърдим, че европейските произведения трябва да могат да постигат успех въз основа на качеството, а не на субсидиите. Правната защита доказва само относителната ефективност; изборът на гражданите е крайното доказателство за културния интерес.
Източник на изображението: Европейска комисия