Subscribe
Променливата ситуация в Сирия със сигурност е загадка за анализаторите по света. Всъщност напрежението, съотношението на силите и критичните въпроси в региона по необходимост ще трябва да бъдат реорганизирани, за да се намери нов баланс. Също така, нека не забравяме, с оглед на другите международни кризи, които включват въпросните играчи, макар и не пряко, а чрез най-близките им съюзници. Така че войната в Украйна и сблъсъците в Газа и в Ливан с Израел няма как да не бъдат повлияни от тази нова конфигурация. Има няколко фронта и теми, които трябва да бъдат разгледани, за да се направи точен анализ на ситуацията. Тук ще се опитаме да очертаем само няколко от тези аспекти, които може би са сред най-належащите на международната и европейската сцена, за да положим основите на анализа на постоянно променящата се ситуация. По-конкретно ще се спрем на операцията, започната от Израел на Голанските възвишения, и на въпроса за миграционните потоци и молбите за убежище, по който европейските канцеларии се реорганизират със спирачка върху процедурите за анализ на молбите. ИЗРАЕЛ И ГОЛАНСКИТЕ ВИСОЧИНИ
Рухването на режима на Башар Асад веднага върна вниманието към Голанските възвишения, като Израел незабавно окупира районите на охранителната ивица по границата със Сирия. Нетаняху веднага побърза да заговори за ограничено и временно действие, но бързо последваха и осъждания на това, което се разбира и от ООН като грубо нарушение на споразуменията, действащи от 1974 г. насам. Всъщност контингентът на ООН патрулира в този район от точно петдесет години. Това е мисията на Юндоф (в момента там са разположени около 1000 души), която има за задача да следи за изпълнението на споразуменията, като поддържа прекратяването на огъня между двете страни. За Израел тази операция, макар и описвана като „ограничена“, все пак представлява нов фронт в допълнение към този с Ливан (по който е в сила прекратяване на огъня), войната в Газа и продължаващото напрежение в Йемен и Червено море.
Вероятно в момента израелският министър-председател смята споразуменията от 1974 г. за невалидни: с падането на Асад волята на Нетаняху ще бъде да преразгледа позициите, заети преди петдесет години. Всъщност в момента, когато сирийските войници напускат позициите си, Израел се окопава зад опасността да има нови враждебни сили на границите си. Израелските сили биха могли да се изтеглят, ако новото правителство гарантира спазването на споразуменията, но съвсем различна ситуация се отнася до областите, официално анексирани от 1981 г. насам с действие, което не беше признато и осъдено от голяма част от международната общност. За тези райони обаче няма да има възможност за изтегляне, тъй като Израел ги смята за недосегаеми.
След това се увеличават израелските нахлувания с бомбардировки в различни райони на Сирия с цел унищожаване на военни бази или оръжейни заводи. Очевидната цел е да се предотврати попадането на тези ресурси в неподходящи ръце (което означава: не в полза на Израел); в основата обаче стои желанието да се намали военният капацитет на новото сирийско правителство, за да се осигури поне една от границите. От друга страна, Нетаняху подчерта, че ако членовете на новото правителство искат да имат добри отношения с Израел, няма да има проблем, но ако се появят заплахи, те ще преминат към отбрана.
Самият израелски посланик в ООН Дани Данон, в желанието си да успокои за навлизането в Голан, съобщава, че Израел не се намесва в продължаващия конфликт между сирийските групировки, а действа единствено за сигурността на своите граници. В отговор пратеникът на ООН в Сирия Гейр Педерсен призова за спиране на израелските набези и придвижвания.
Разбира се, в балансите на региона ходът на Израел не остана незабелязан. На първо място Иран осъди настъплението към Голан, като говорителят на външното министерство говори за инвазия, осъждайки и мълчанието на Запада по отношение на действията на Тел Авив. За сметка на това за Саудитска Арабия това, което Израел е извършил на Голан, е операция, целяща да подкопае реалната възможност на новото сирийско правителство да постигне възстановяване на териториалната си цялост, докато Турция, която е много близка до новото правителство, говори за „окупационен манталитет“, насочен срещу възможността сирийците да постигнат мир и стабилност. Дори Йордания, която от десет години е в мир с Израел, осъди инвазията, както и Египет, който се оплаква от нарушения на международните споразумения. Що се отнася до САЩ, Държавният департамент продължава да подчертава значението на „временността“ на това нахлуване, докато ООН ни напомня, че според споразуменията от 1974 г. в демилитаризираната зона не трябва да има никакви сили или военни дейности.
Ситуация, която е всичко друго, но не и лесна, особено след съобщенията на Израел, че е нанесъл тежък удар на сирийския флот. Следователно през следващите дни ситуацията на Голан може да се превърне в ключов фактор за баланса в района, като постави на масата на конфликта – или на преговорите – исканията на почти всички участници в региона. ЗАВРЪЩАНЕ И ИСКАНЕ НА АЗИЛУМ
Европейският съюз е категоричен: по въпроса за убежището на сирийците компетенциите са на държавите членки. Това е един от въпросите, предизвикани от падането на режима на Асад, който може да донесе немалко проблеми на европейските канцеларии. Всъщност с края на предишния режим няколко държави-членки на ЕС замразиха процедурите за разглеждане на молбите за убежище, като в някои случаи се стигна дотам, че се обмисля репатрирането на настоящите изгнаници. Започвайки от границите с Европа, Турция се готви да направи точно това, като обяви, че след разширяването на капацитета на граничните пунктове до 20 000 бежанци могат да се връщат в Сирия всеки ден.
В Европа, с уличните демонстрации и смяната на знамената в много посолства, спирачката за обработката на молбите за убежище също дойде. Германия беше първата, която наложи спиране: при повече от 47 хил. молби, които все още предстои да бъдат оценени (общо през 2024 г. те са над 70 хил.), Шолц реши да отдели време, за да прецени как се развива ситуацията, може би и във връзка с поведението, което биха могли да предприемат други канцлерии. Всъщност в Германия живеят повече от един милион сирийци, повечето от които са пристигнали след 2015 г. с отварянето на Меркел за молби за убежище от Сирия.
По данни на ООН след Германия европейските държави с най-голям брой сирийци са Швеция, Австрия, Гърция, Франция и Нидерландия. И във всички тези държави се прилагат подобни мерки. След Берлин именно Гърция и Австрия слагат спирачки при разглеждането на молбите. След това идва ред на Норвегия, Дания и Швеция.
Стокхолм също се стреми да замрази експулсирането в очакване на по-добро разбиране на ситуацията в Дамаск, докато Холандия може да избере експулсиране. Париж не пожела да заеме алтернативна позиция в този случай, като вместо това застана на страната на другите кантори и временно замрази разглеждането на молбите. Този вариант беше избран и от Обединеното кралство, което се присъедини към решението, взето от някои от членовете на ЕС. В Италия се проведе среща в Палацо Киджи и министър-председателят Джорджия Мелони реши да инициира същата мярка като предпазна мярка. Следователно Виминале ще замрази всички висящи производства, които до днес се приемаха на практика автоматично, тъй като се отнасяха за граждани от страна във война. В Италия беше разгледан и доста наболелият въпрос как да се процедира със сирийските граждани, които вече се намират на италианска територия. Разбира се, развоят на ситуацията не позволява да се вземе незабавно решение. Трябва да се види какво ръководство ще бъде установено в Дамаск и дали ще бъдат гарантирани основните права. От своя страна Европейската комисия вече предупреди канцлерите, че към момента няма да има минимални условия за организиране на репатриране. Това вероятно ще бъде една от централните теми на следващия Европейски съвет на 19 декември.
Фотограф: Tamer A Soliman / Shutterstock.com – ID 2536793511