Subscribe
Това са важни дни от гледна точка на назначенията на най-изтъкнатите представители на ЕКР. Между учебните дни на ECR, организирани във Варшава, и конгреса на Fratelli d’Italia „Atreju“ в Рим не липсват възможности за срещи и дебати. ЦЕЛИТЕ НА СРЕЩИТЕ
Това са интересни поводи за равносметка и за разбиране на това кои ходове да бъдат предприети, за да се окаже по-голямо въздействие върху новата Комисия Фон Дер Лайен, особено като се има предвид тежестта, която ЕКР придоби в Европейския парламент, както и значението, което нейният председател – макар и в оставка – Джорджия Мелони постига в международен план. Междувременно нека започнем с цифрите в Страсбург, където групата на ЕКР понастоящем наброява 78 евродепутати, председатели и заместник-председатели на комисии по важни теми като земеделие, бюджет и др. Значителна специфична тежест, също и с оглед на инициативите, предприети в рамките на международния дебат. Но е налице и ролята, отново на международно равнище, която заема председателят на ЕКР и министър-председател на Италия Джорджия Мелони. Двойно признание, което се получи в наши дни и което придобива по-голяма тежест, ако разгледаме двете публикации, които го удостоверяват. Става дума за Politico и The Economist, които санкционираха отличните резултати на министър-председателя Мелони в Европа и на вътрешния фронт. Politico ѝ присъди титлата най-влиятелен политически лидер в Европейския съюз, докато The Economist се фокусира върху икономическите резултати на Италия, която се нарежда на четвърто място сред останалите държави членки на Европейския съюз. Признание, което несъмнено е свързано с цялостния сценарий, в който Джорджия Мелони се намира през тези години на управление. Разбира се, отношенията със следващия президент на Съединените щати и неговата дясна ръка Елон Мъск натежават, но също така и начинът, по който консерваторите се позиционират в Европа под нейното председателство през последните години. Няма съмнение също така, че макар да гласува срещу Фон дер Лайен в Страсбург през юли, отношенията ѝ с президента позволиха на Италия да получи шест заместник-председателски места в новата Комисия – постижение, на което едва ли някой би заложил с лека ръка през юли. ТЕМИ И СРЕЩИ ВЪВ ВАРШАВА
Темите на дискусиите, които бяха организирани от ЕКР за учебните дни във Варшава, са много и всички са интересни и актуални. От дебата за семейството и социалния модел на Европа (където чухме изказвания на заместник-председателя на Европейския парламент Антонела Сберна и на евродепутата от Fratelli d’Italia Киара Джема) до панела за Европейската зелена сделка и нейните последици за селскостопанския сектор. Без да забравяме теми като конкурентоспособността на Европейския съюз на международно равнище, новите технологии и социалните медии, системата на инфраструктурите в Европа и сложния въпрос за външните граници на Съюза и миграционните потоци. ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА И ЕВРОПЕЙСКОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО
Сред ораторите в панела за Зелената сделка и тясната връзка, която тази политика на ЕС ще има със селскостопанския сектор през следващите години, беше ръководителят на делегацията на Fratelli d’Italia в Брюксел Карло Фиданца. Темата за „зелената сделка“ беше разгледана от гледна точка на един от най-важните сектори за Европейския съюз: селското стопанство и впоследствие хранително-вкусовата промишленост.
Фиданца заяви, че според него е необходимо да се преразгледат някои основни елементи на споразумението между ЕС и Меркосур, за да се ограничи дисбалансът в ущърб на европейското селско стопанство. В този случай всъщност най-високата цена в споразуменията за свободна търговия се плаща от европейските продукти и следователно от земеделските производители. Според Fidanza одобряването на това споразумение е невъзможно в момента, без да се предприемат смекчаващи мерки – т.е. компенсации – за предпазване на земеделските производители от този дисбаланс. Това отново е преодоляването на идеологически „зелен курс“, който е далеч от реалността на фактите. Не става въпрос само за щетите, които могат да бъдат нанесени на автомобилния сектор с маниакалното налагане на електрическите технологии – които между другото са само частично контролирани от Европейския съюз – но и за това да се обърне внимание на нашите храни и нашите земеделски производители. Общото тук, поне в редиците на делегацията на Fratelli d’Italia, изглежда е това, което неколкократно припомни и министър-председателят Мелони: постигане на енергиен неутралитет, но чрез енергиен микс, който да зачита спецификата на всяка страна членка на ЕС, като се наблегне и на биогоривата и ядрената енергия. ТЕМАТА ЗА ВЪНШНИТЕ ГРАНИЦИ
Интересен, както и централен за международната сцена и настоящите събития, свързани със Сирия, е дебатът за външните граници на ЕС и миграционните потоци, както и за политиките по отношение на молбите за убежище. По последния въпрос през последните няколко дни наблюдаваме сближаване на позициите на европейските канцеларии по отношение на спирането на процедурите, насочени към проверка на молбите за убежище на бежанците, пристигащи от Сирия, именно с оглед на променената структура на страната и ситуацията, която все още се развива. Именно в този момент Никола Прокачини, съпредседател на групата на ЕКР в Европейския парламент, се намеси в дебата, като имаше за цел да очертае кои са основните елементи на консервативния подход към ситуацията. На първо място, трябва да има строго управление на явлението, особено по отношение на подбора на лицата, които имат право на убежище или не. Прокачини заявява, че би било полезно да се съберат всички необходими мерки, за да се избегне ескалация на пристигащите. Дава пример с Полша след нахлуването на Русия в Украйна. С приемането на милиони украинци е извършена чудесна и щедра услуга, но изглежда, че тези усилия не са били напълно разбрани от Европейския съюз. Следователно дебатът може да се върне единствено към италианската специфика, като се подходи към екстернализирането на въпроса за имиграцията, като се започне с борбата срещу трафика на хора. Политика, която се осъществява с координацията и сътрудничеството на държавите, от които тръгват или през които преминават мигрантите, с крайната цел да се обединят по-широки политики, които могат да създадат условия в тези места, за да се гарантира правото да не се емигрира, като се стигне до създаването на приемни центрове извън границите на Европейския съюз, които да позволят да се оцени правото на мигрантите на прием. АТРЕДЖУ И БЪДЕЩЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ЕКР
Конвентът от Атреджу в Рим е сцена за нещо, което може да се опише като първа стъпка към промяна на председателството на ЕКР. Председателят Мелони най-вероятно ще напусне председателския пост на групата, който почти сигурно ще премине в ръцете на бившия полски министър-председател Матеуш Моравецки.
Същинското предаване трябва да се осъществи скоро, вероятно още следващия месец. По този начин делегацията на ЕКР, която ще присъства на встъпването в длъжност на новия президент на САЩ, вече ще се състои от новия президент. Денят на встъпването в длъжност е определен за 20 януари следващата година, така че сроковете за това предаване са доста кратки, особено ако се вземат предвид правилата, предвидени в устава на ЕКР, според които между свикването на Съвета и избирането на новия председател трябва да изминат 15 дни. Кандидатурата може да бъде представена от всеки представител на консервативното семейство, но тежестта на Fratelli d’Italia и полската PiS може лесно да приключи играта в кратък срок. Във всеки случай при закриването на Атрежу ще има възможност за първа размяна на думи, нещо като първо предаване, тъй като Моравецки ще присъства в Circo Massimo на заключителната сесия, посветена именно на консерваторите от ЕКР; малко преди речта на Мелони, предвидена за обяд. Джорджия заема този пост от 2020 г. насам, първата италианка начело на партия в Европа, и със сигурност е начертала курса ѝ през последните години, увеличавайки легитимността и тежестта ѝ в европейските институции. Снимка: Alexandros Michailidis / Shutterstock.com ID 2222046149.