Румъния и България напълно в Шенген!

Влизането на Румъния и България в Шенген, 17 години след присъединяването им към Европейския съюз, не е подарък, поднесен от Западна Европа (Германия, Нидерландия или Австрия, страните, които в миналото се противопоставяха на присъединяването), не е победа за политическата класа в двете източноевропейски страни. Пълното влизане на Румъния и България в Шенген от 1 януари 2025 г. е компенсация за несправедливост, която струва скъпо на гражданите и икономиката на двете страни. Румъния и България не спечелиха нищо на 12 декември. Те получиха право, което им беше отказано преди повече от десетилетие на базата на изфабрикувани основания. Едно десетилетие, което може да се характеризира с огромни икономически загуби, застой в инвестициите и тежест върху раменете на всички румънски и български граждани, които бяха лишени от предимствата на свободното движение в рамките на Европейския съюз. През годините Австрия, Нидерландия, Германия и други държави, които блокираха този процес (позовавайки се на различни причини, най-често срещаната от които беше незаконната миграция), нанесоха щети както на България, така и на Румъния. И да, нанесените щети трябва да бъдат приети и поправени. Румъния и България принадлежат на Европа, те принадлежат на Европейския съюз, но на Европейски съюз на равноправни нации, а не на такъв, който по свое усмотрение решава кой заслужава да бъде уважаван или не. Както споменах по-рано, Румъния и България ще бъдат част от Шенген от 1 януари 2025 г., но раната, причинена от онези, които забавиха това право, ще се лекува дълго време.

Решението за премахване на проверките по сухопътните граници на Шенген за Румъния и България беше първата точка от дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) на ЕС в четвъртък, 12 декември. Проектът за решение, който беше едностранно одобрен от всички посланици на ЕС на заседание в края на ноември, предвижда, че проверките на документи за самоличност и стоки вече няма да се извършват на вътрешните сухопътни граници на ЕС, които ще бъдат включени в зоната за свободно движение от 1 януари 2025 г., а именно на гръцко-българските, българо-румънските и румънско-унгарските гранични пунктове.

Основните бенефициенти на това историческо решение са автомобилите и физическите лица. Тази дългоочаквана промяна ще позволи на румънските и българските граждани да пътуват в чужбина с личните си автомобили, без да губят време по граничните пунктове. Тя също така ще улесни завръщането у дома на работещите или учещите в чужбина. Присъединяването към зоната за свободно движение носи и значителни икономически ползи. По отношение на товарните камиони експертите твърдят, че няма да се усетят незабавни подобрения в резултат на факта, че на граничните пунктове ще се извършват операции, вариращи от претегляне, проверка на лиценза и товара, здравни и екологични прегледи, както и проверка на камионите за нелегални мигранти. За първоначален период от най-малко шест месеца, чл. 25а, параграфи 4 и 5 от Кодекса на шенгенските граници ще се прилагат с цел да се смекчи потенциалната промяна в миграционните модели, която може да настъпи като непосредствена последица от премахването на контрола по сухопътните граници, и да се предотврати всяка сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.

„Присъединяването към Шенгенското пространство води до премахване на контрола между вътрешните граници на държавите членки на Шенген, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, и до създаването на единна външна граница, където контролът се осъществява съгласно ясен набор от правила за визите, миграцията, убежището, както и мерки, свързани с полицейското, съдебното или митническото сътрудничество. За гражданите ефектът е, че те могат да пътуват в рамките на страната, без да подлежат на граничен контрол“, се отбелязва на уебсайта на Министерството на вътрешните работи за Шенген Румъния.

Румъния и България са предприели тези случайни проверки като част от преговорите с Австрия. Тези случайни проверки ще бъдат точно такива, каквито понастоящем се прилагат между Унгария и Австрия или между Германия и Австрия. Статистиката показва, че през 2023 г. повече от 25 милиона граждани и повече от 11 милиона автомобила ще са преминали границите на Румъния с България и Унгария.

Временно поддържане на контрола – ползи за гражданите и икономиката

Въпреки че Румъния ще има пълни права в Шенгенското пространство от първия ден на 2025 г., сухопътният граничен контрол на сухопътните граници между Румъния и Унгария и Румъния и България ще остане активен поне шест месеца. Тази мярка, договорена на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, е насочена към управление на евентуални промени в миграционните потоци и предотвратяване на заплахи за европейската обществена сигурност, съгласно съвместна декларация, подписана от Австрия, Румъния, България и унгарското председателство на Съвета на ЕС. Присъединяването по суша, след като първоначално двете държави се присъединиха към Шенген по море и въздух, ще премахне вътрешния граничен контрол по вътрешните граници на държавите членки, които прилагат изцяло правилата на Шенгенското пространство, като се формира обща външна граница, където проверките се извършват по точно определени правила. Това ще опрости пътуването по въздух, по шосе, по железница или по море, като се премахне времето за изчакване на пътниците и товарните превозвачи. Стоките ще се движат свободно, което ще спести време и ресурси на икономическите оператори. Пътуването между страните от Шенгенското пространство ще бъде сходно с това в страната. Сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове ще бъдат премахнати и гражданите ще могат да се придвижват от една държава в друга по всяко време и навсякъде, носейки само валиден документ за самоличност.

Граничните проверки обаче ще се извършват само на случаен принцип въз основа на анализ на риска, подобно на начина, по който понастоящем се управлява унгарско-австрийската граница.

Присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство несъмнено ще донесе значителни ползи: съкращаване на времето за пътуване (по-малко замърсяване, тъй като по границите вече няма да има километрични опашки от камиони), икономии за икономическите оператори и по-добра свързаност за гражданите. Съществува обаче и риск от увеличаване на престъпността, като например трафика на хора и незаконната миграция. Шенгенската информационна система, която позволява сътрудничество между органите на държавите членки, ще бъде използвана за борба с тези явления. Създадено през 1985 г., Шенгенското пространство, включващо 27 държави и повече от 420 милиона души, е най-голямата зона за свободно движение в света. Румъния и България ще се присъединят към зоната, като се присъединят към 23 други държави от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия. Шенген улеснява ежедневното пътуване на милиони хора, които работят, учат или посещават семейството си в други държави членки, като спомага за развитието на туризма и икономиката. Освен това единните правила в области като сигурността и защитата на данните осигуряват на гражданите безопасна и добре регулирана среда. Според уебсайта на Съвета на ЕС всеки ден около 3,5 милиона граждани пресичат вътрешните граници, за да работят или учат, или да посетят семейството и приятелите си. Почти 1,7 млн. души живеят в една шенгенска държава и работят в друга. Според същия уебсайт на Европейския съвет всяка година европейските граждани извършват 1,25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство, което носи значителни ползи за туризма и културния сектор.

Австрия и Нидерландия са използвали правото на вето в миналото.

Добре известно е, че по брой на населението Австрия е втората по големина група жители след германците. По официални данни в Австрия живеят 150 000 румънци. Броят на румънците, които са родени в Румъния и са се преместили в Австрия (за да работят или учат), е много по-голям и е трудно да се установи, тъй като много от тях не са се отказали от румънското си гражданство, а за тези, които са искали да имат австрийски паспорти, условието, поставено от Австрия, е било да се откажат от румънското си гражданство. Правителството във Виена възстанови граничния контрол с Чешката република до 15 октомври, а със Словения и Унгария – до 11 ноември. Подобни мерки бяха предприети и в Германия, където правителството въведе постоянни проверки по границите си, след като AfD (Алтернатива за Германия), която има подобна античуждестранна програма, спечели изборите в Тюрингия и остана втора в Бранденбург и Саксония. Въпреки препоръката на Европейската комисия Австрия наложи вето на разширяването на Шенген преди две години. Тогава като причина беше посочено, че външната граница на ЕС не е добре защитена в Румъния и България от нелегална имиграция. Това оправдание не е подкрепено с конкретни данни в подкрепа на австрийската хипотеза, че мигрантите преминават през Румъния и България, за да достигнат Западна Европа. Процентът на мигрантите, които са преминали през двете източноевропейски държави, за да достигнат до Запада, е значително по-нисък в сравнение с „класическите“ маршрути през Сърбия-Унгария-Австрия или тези, включващи пресичане на Средиземно море до Испания, Италия, Хърватия. Австрийските официални лица изразиха намерението си да отменят ветото (използвано многократно през последните години), а миналата година бяха отменени само шенгенските морски и въздушни ограничения за България и Румъния. На 9 декември Австрия обяви, че напълно се отказва от противопоставянето си на пълноправното членство на Румъния и България в Шенген – последното препятствие за двете източноевропейски държави след повече от 17 години чакане. Решението за приемане на двете балкански държави изискваше консенсус от всички държави – членки на Шенген. След като Австрия се отказа от съпротивата си, преди дни дойде ред на Нидерландия, когато холандската Партия на свободата (Partij voor de Vrijheid – PVV) внесе резолюция в парламента в Хага, за да блокира присъединяването на България и Румъния към Шенген в 12-ия час. Нидерландия официално даде зелена светлина за пълното приемане на България и Румъния, след като парламентарното предложение беше отхвърлено на 11-ти, а на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи (ПВВ) в Брюксел на 12-ти декември Румъния и България бяха приети в Шенгенското пространство от 1-ви януари 2025 г.