Испанският министър на отбраната е изправен пред въпроси за злоупотреба с обществен самолет на фона на корупционен скандал със социалистите

Испанското правителство, ръководено от министър-председателя Педро Санчес, е подложено на нова вълна от критики заради спорното и често използване на служебния самолет Falcon за пътувания до Доминиканската република. Според министъра на отбраната Маргарита Роблес по време на мандата на Санчес в Доминиканската република са осъществени общо 62 кацания на Falcon. Опитите ѝ да даде разяснения обаче само задълбочиха обществения скептицизъм, подхранвайки обвиненията, че ръководената от PSOE администрация третира публичните ресурси като продължение на партийните привилегии. Самолетът „Фалкон“, който официално е предназначен за правителствени дела и държавни задължения, е в центъра на критиките по време на мандата на Санчес. Въпреки че самолетът е предназначен за обслужване на важни държавни дела, има данни, че е използван за цели, които не са пряко свързани с държавните задължения. Роблес твърди, че повечето от полетите са били „технически престои“ по време на междуконтинентални маршрути. Критиците обаче твърдят, че такъв голям брой междинни кацания на едно място с ограничено стратегическо значение за дипломатическите или търговските интереси на Испания повдига сериозни въпроси относно неговата обосновка. Опозиционните партии не останаха безмълвни. Представители на Народната партия (НП) и VOX обвиниха администрацията на Санчес, че третира държавните ресурси като партийни активи, като няколко фигури призоваха за подробна разбивка на естеството и целта на всеки от 62-те полета на Falcon. Неотдавнашната поява на Маргарита Роблес в Сената имаше за цел да разсее полемиката. По време на заседанието Роблес коригира предишното си изявление, че са извършени само 59 полета, като разкри, че истинската цифра всъщност е 62. Липсата на прозрачност по отношение на тези полети не допринесе за намаляване на общественото недоволство. В момент, когато Испания е изправена пред сериозни икономически и социални предизвикателства, използването на публични ресурси за цели, които остават необяснени, е особено тревожно. В условията на нарастваща инфлация и засилващ се финансов натиск върху обикновените испанци, очевидното лошо управление на държавните активи отразява глухия подход на администрацията на Санчес. Критиците твърдят, че това подчертава разминаването между реториката на правителството и неговите действия, като призивите за икономии са насочени към гражданите, докато държавните служители привидно действат без ограничения. Противоречията около Falcon са емблематични за една по-широка тенденция под ръководството на Sánchez – правителство, което често изглежда съсредоточено повече върху самосъхранението, отколкото върху етичното управление. Този модел на вземане на съмнителни решения не е нов. Сделките, сключени с баските и каталунските сепаратистки партии, за да се запази управляващата коалиция, често се посочват като друг пример за този подход. Общественият контрол върху използването на официалните ресурси от страна на правителството се засили през последните години, като бяха отправени призиви за независими разследвания на държавните разходи. Много граждани и организации на гражданското общество вече настояват за пълен одит на използването на самолетите Falcon. Вместо да отговорят директно на критиките, Санчес и Роблес избраха защитна стратегия, предлагайки неубедителни обяснения. Те се опитаха да омаловажат спора – ход, който само окуражи критиците.

Използването на самолета „Фалкон“, което можеше да бъде рутинен въпрос на държавна логистика, се превърна в символ на много по-голям проблем. Гражданите, особено тези, които се борят с нарастващите разходи за живот, виждат в това ярък пример за привилегии и лошо управление. За едно правителство, което се представя за прогресивно и ориентирано към хората, този спор е ярко противоречие. Скандалът с полетите на Falcon подчертава по-голям проблем в политическата система на Испания: безконтролното използване на публични ресурси. Без официална система за отчетност и независим контрол върху използването на официалните ресурси подобни инциденти ще продължат да се появяват. За Педро Санчес и неговото правителство спорът представлява възможност за възстановяване на общественото доверие – ако те са готови да предприемат реформи. Но ако сегашната стратегия на отклоняване и отхвърляне продължи, цената ще бъде не само политическа, но и ерозия на общественото доверие в демократичните институции на Испания.