Футуризъм на показ: Италианският авангард, който предефинира изкуството и модерността

Няма юмручни схватки на стълбите на Националната галерия за модерно изкуство преди влизане и няма полибибита за посрещане на гостите, както е предвидено в „Манифеста на футуристичното готвене“, написан през 1932 г. „Времето на футуризма “ не е строго футуристична изложба, а по-скоро витрина от 350 творби – включително картини, скулптури, проекти, филми и рисунки – които предлагат дълбоко разбиране за това какво наистина е представлявал първият италиански авангард на XX век. Изложбата, която бе открита в началото на декември и ще продължи до 28 февруари, бе силно подкрепена от бившия италиански министър на културата Дженаро Санджулиано и продължена от настоящия министър Алесандро Джули. Тя подчертава значителната роля на Италия във формирането на световните авангардни движения чрез футуризма. Неповторима възможност за всеки, който посещава италианската столица, да открие кои са били футуристите, какво са постигнали и как идеите им продължават да вдъхновяват творческите визии и днес. „Изложбата е посветена на иновативното въздействие на футуристичното движение в Италия и в цяла Европа. Тази витрина – казва Федерико Моликоне, председател на Комисията по култура към Камарата на депутатите – ще влезе в историята заради огромния брой творби и международните кредитори. При футуризма изкуството се превръща в тотално, освобождавайки се от границите на платното, за да навлезе в ежедневието и да се пресече със света, в който „всичко се движи, всичко бяга, всичко се променя бързо“. Пътешествието започва от първата страница на френския вестник Le Figaro, където на 20 февруари 1909 г. е публикуван манифестът на движението под заглавие “ Le Futurisme„. Маринети успява да осигури публикуването му с хитрост: влюбва се – или по-скоро се преструва, че се влюбва – в дъщерята на съсобственика на вестника, богат египтянин. Единадесетте точки на манифеста възхваляват любовта към опасностите, бунта като съществен елемент на поезията и включват по-спорни идеи, като например пренебрежението към жените. Тези страници дават приоритет на състезателния автомобил пред крилатата победа от Самотраки. Скоростта, скоростта, скоростта се превръща в синоним на бъдещето, като се цели унищожаването на музеите, библиотеките и академиите, които се разглеждат като символи на миналото. Подходящо е, че наред с манифеста в същата стая е разположено огненочервено Maserati – квинтесенцията на ранната фаза на движението. Но изложбата отива отвъд манифестите, за да обясни същността на футуризма. Тя е посветена преди всичко на изображенията и картините. Картината „Дъгова лампа“ на Джакомо Бала отдава почит на манифеста „Да убием лунната светлина“: улична лампа, която осветява нощта по-интензивно от самата луна. Посетителите могат да се възхитят и на портрета на Маринети, озаглавен „Солей„, създаден от художничката футуристка Ружена Заткова, както и на почитта към Маркони с неговите изобретения, символизиращи желанието да се промени човешкото ежедневие. „Много литературни дейци от онова време гледат другаде, оставяйки индустриализацията на заден план, докато футуристите – обяснява Моликон – са единствените, които схващат този епохален момент. Днес, следвайки техния пример и в светлината на четвъртата революция – цифровата, трябва да се изправим пред нови предизвикателства, за да ги управляваме и да ги превърнем в ресурс за човечеството и бъдещето.“ GNAM се превръща в хангар, в който се помещават голям червен хидроплан и 350 творби от цял свят.

Сред картините, напомнящи за небето и героизма, се откроява „Преди да се отвори парашутът“ на Тулио Крали. Наред с прочути художници като Джакомо Бала и Умберто Бочони са преоткрити и по-малко известни фигури като Фортунато Деперо. Литературни манифести се смесват с картини, прогресът се преплита с опазването на околната среда, а рекламата се превръща в средство за проникване в обществото. „Ще измислим заедно това, което наричам безжично въображение […] За да го постигнем, трябва да се откажем да бъдем разбирани. Да бъдеш разбран е ненужно. В края на краищата ние сме се справили и без него…“ – пише Маринети. Той е бил прав. Футуристите се отказват да бъдат разбирани, но никога не престават да бъдат помнени. Тяхното наследство, изпълнено с противоречия и гениалност, остава в центъра на дебатите за модерността и постоянно променящата се природа на изкуството.