Новогодишни очаквания за мигрантите и бежанците

Политиката на Европейския съюз, свързана с мигрантите и бежанците, е едно от най-значимите очаквания за новата година по отношение на ключовите събития. На 11 декември Европейският парламент публикува проучване относно новите подходи към интеграцията на пазара на труда, което заслужава внимателен анализ. Неговият автор, проф. Франческо Фазани от Миланския университет, започва с изтъкването на някои основни факти: преди две години общата имиграция в Европейския съюз вече отговаряше на 9,2 % от неговото население, а имиграцията извън ЕС съставляваше 6,1 %. В абсолютно изражение към 1 януари 2023 г. най-голям брой чужденци, пребиваващи в държавите – членки на ЕС, ще има в Германия (12,3 млн.), Испания (6,1 млн.), Франция (5,6 млн.) и Италия (5,1 млн.). Заедно тези четири държави-членки представляват 70,6 % от всички чужденци, живеещи в ЕС. Професор Фазани оценява нелегалната имиграция на 1 до 3 милиона души. Това ниво на нелегалните мигранти в ЕС изглежда доста ниско (2,4 %). Статутът на заетост обикновено се счита за най-важния показател за (икономическата) интеграция на пазара на труда; въпреки това качеството на работните места също е ключов елемент от процеса на интеграция. Качеството на работните места включва заплащане, условия на труд, вид на договора, работно време и съответствие на работните места с уменията и квалификацията на работниците. Към 1 януари 2023 г. средното равнище на безработица сред гражданите на държави извън ЕС е 12,2 %. Въпреки това в държавите членки съществуват огромни различия в заетостта на гражданите на държави извън ЕС, като равнището варира от 87,4 % в Малта до 50 % в Белгия, където всеки втори гражданин на държава извън ЕС е безработен! За икономическата интеграция на имигрантите проф. Фазани посочва девет предизвикателства: езикови, образователни и трудови бариери; сегрегация по местоживеене; ограничена сила при договаряне; дискриминация и враждебно отношение; достъп до социалната държава; и разработване на политики в областта на миграцията и убежището. Образователните пречки включват непризнаване на чуждестранните квалификации, особено в регулираните професии, но също и в нерегулираните. Пречките пред пригодността за заетост могат да бъдат преодолени чрез индивидуални планове за интеграция на пазара на труда, които от своя страна намаляват въздействието върху разходите за социални помощи. Жилищната сегрегация е термин с негативна конотация, с който се описват етническите анклави в приемащата страна. От една страна, тя създава положителни мрежи в краткосрочен план, но също така и риск от образуване на гета в средносрочен план, с потенциални последици за сигурността на квартала и престъпността, които професор Фазани изглежда пренебрегва. Силата за договаряне е свързана със заплащането, което е елемент от качеството на работата, както и с други условия на труд. Спонсорираните от работодателите визови схеми могат да предоставят на работодателите монопонистична власт и в крайна сметка да блокират мигрантите на едно работно място. За да се намали дискриминацията, професор Фазани предлага позитивни действия, въпреки че не предоставя никакви обективни данни за предимствата и отрицателните ефекти от подобен полемичен подход. Между другото, евфемизмът на позитивните действия е насърчаване на „разнообразието“. Друг вариант, предложен от автора на изследването, е законовото налагане на „сляпо“ наемане, наричано още „анонимизиране“, което отново противоречи на принципа на свободния пазар. Професор Фазани твърди, че мигрантите в ЕС допринасят повече за публичните финанси, отколкото получават.

От друга страна, той признава, че поне в краткосрочен план социалните помощи могат да понижат равнището на заетост, като намалят стимулите за работа. Не са представени количествени данни за нито една от тезите. Изследването насърчава легализирането на мигрантите и бежанците като дизайн на политиката, но по-скоро чрез натурализация, а не чрез предоставяне на временни визи. Депортирането се счита за незаконно, нехуманно и непрактично. Накрая, професор Фазани също така насърчава политика спрямо търсещите убежище чрез настаняване в райони със силни условия на пазара на труда и кратки срокове за предоставяне на убежище. Не е чудно, че в изследването се защитава ролята на социалните партньори и „други частни организации“. Това е трети евфемизъм в текста, отговарящ в този случай на НПО, чиято дейност в ЕС в крайна сметка зависи от разпространението на анализи като този на проф. Източник на изображението: Съвет на Европейския съюз