Макрон и Шолц под обсада

Лидерите на Франция и Германия са изправени пред икономически и политически предизвикателства

През последните няколко десетилетия Франция и Германия функционираха като два стълба на Европейския съюз, служейки не само като икономически сили, но и като ключови политически играчи, които са от съществено значение за насърчаване на европейската интеграция. Германия, призната за водеща икономическа и демографска сила в ЕС, оказва значително влияние върху формулирането и изпълнението на европейските политики. Нейният стабилен промишлен капацитет и фискална мощ ѝ позволяват да играе централна роля в справянето с различните предизвикателства пред Съюза – от управлението на икономическия растеж до координирането на реакциите при кризи. От друга страна, Франция в миналото е имала ключова роля при определянето на идентичността и политическата рамка на ЕС. С богатото си наследство на застъпник за силна, обединена Европа, Франция често е подкрепяла инициативи, насочени към задълбочаване на интеграцията и засилване на сътрудничеството между държавите членки. Това двойно лидерство е от съществено значение за преодоляване на сложността на регионалното управление и за насърчаване на общите ценности и цели в рамките на Съюза. През последните години обаче и двете държави се сблъскаха със сериозни вътрешни предизвикателства, които представляват сериозен риск не само за тяхната стабилност, но и за цялостното сближаване на Европейския съюз. Франция се сблъска с нарастващи социални вълнения, породени от икономически различия и политическо недоволство, докато Германия се бори с последиците от демографските промени и възхода на популистките движения, които застрашават традиционно стабилния ѝ политически пейзаж. Тези кризи имат потенциала да подкопаят съответните им роли в рамките на ЕС, пораждайки опасения относно бъдещата посока на европейската интеграция и единството на нейните държави членки. Политическата криза във Франция се ускори значително с разпадането на правителството на министър-председателя Мишел Барние (LR, ЕНП), което падна само след три месеца на власт. Барние, републиканец, замени съюзника на Макрон Габриел Аттал (Ренесанс, RE) след оставката на последния в резултат на разочароващите резултати от парламентарните избори през юли миналата година. Предложението за вот на недоверие срещу Барние беше подкрепено от левия Нов народен фронт (ННП, С&Д + ГЕРБ) и крайнодясното Национално обединение (РН, ПФЕ) и беше предизвикано от спорния закон за бюджета на стойност 60 млрд. евро. Предложеният бюджет включваше нови данъци и съкращения на публични услуги, включително здравеопазване, което предизвика широко обществено недоволство. Президентът Еманюел Макрон (Ренесанс, RE) заяви, че няма да подаде оставка, и вече назначи нов министър-председател – третият за него през 2024 г., който да оглави „правителство от общ интерес“. И все пак, въпреки опита на Франсоа Байру (MoDem, RE) начело на правителството, Франция се намира в политическа нестабилност. Опитът на Барние да създаде стабилно правителство се провали бързо. Неговата администрация се бореше за постигане на политически консенсус и беше изправена пред нарастващ натиск от страна на екстремистки партии, които искаха оставката му. С публичен дефицит от 6,2 % от БВП и един от най-високите спредове в Европа, новото правителство е изправено пред нелеки предизвикателства за стабилизиране на френската икономика. То трябва да изготви фискален план, включващ както съкращаване на разходите, така и увеличаване на данъците, но политическата нестабилност прави прилагането на такива мерки изключително сложно.

Друг неотложен въпрос е пенсионната реформа, която е от съществено значение за справяне със застаряването на населението и за осигуряване на дългосрочна финансова устойчивост. Пенсионната реформа обаче в миналото е била крайно непопулярна и вероятно ще срещне силна политическа и социална съпротива. Жан-Люк Меленшон (LFI, GUE/NGL), който в миналото е бил яростен критик на подобни реформи, сега се намира в неудобното положение да смекчи опозицията си, за да не подкрепи Марин Льо Пен (RN, PfE). Ситуацията се усложнява допълнително от липсата на ясно изразено парламентарно мнозинство. Понастоящем само 22 % от френската общественост изразява задоволство от председателството на Макрон. Въпреки че Макрон обеща да управлява „до последната секунда“, способността му да го направи е подкопана от нарастващото обществено недоволство и икономическите трудности на страната. Перспективата за втори тур на президентските избори през 2027 г. между Меленшон и Льо Пен е голяма – сценарий, който би бил неприемлив за центристките сили – от съюзниците на Макрон до републиканците. Дори така наречената „републиканска бариера“, предназначена да попречи на крайната десница да спечели президентския пост, може да не издържи. Междувременно Германия е изправена пред подобна несигурна политическа ситуация. Управляващата коалиция между социалдемократите (SPD, S&D), Зелените (Grünen, Greens/EFA) и Свободните демократи (FDP, RE) се разпадна. Тази криза е пряка последица от уволнението на министъра на финансите Кристиан Линднер (СвДП, РЕ) заради разногласия по федералния бюджет и финансирането на помощта за Украйна. Канцлерът Олаф Шолц (SPD, S&D) обяви предсрочни избори за 23 февруари 2025 г., след като загуби вота на доверие в Бундестага. Падането на Шолц бележи критичен момент за Германия, чието правителство сега се ограничава до управление на текущите въпроси до изборите. Вътрешните напрежения в коалицията затрудняват постигането на споразумения по ключови национални въпроси, докато Германия потъва в дълбока рецесия. Автомобилната индустрия на страната – сектор, в който е заета почти една трета от работната сила – е изправена пред трайно свиване, което допълнително утежнява икономическите проблеми. Политическата разпокъсаност застрашава способността на Германия да ръководи ЕС при преодоляване на настоящите финансови предизвикателства. Въпреки тези трудности правителството прогнозира възстановяване през 2025 г. с прогнозен растеж от 1,1%. Експертите смятат, че възстановяването ще се дължи на увеличеното частно потребление и стабилизираната инфлация. Министърът на икономиката Роберт Хабек (ГЕРБ, Зелени/ЕСА) подчерта значението на прилагането на пакет от структурни реформи, включващ 49 мерки, насочени към стимулиране на растежа и справяне с дългосрочните икономически предизвикателства. Успехът на тези реформи обаче зависи от политическата подкрепа и правителствената стабилност – и двете са под въпрос. Освен това след изборите през февруари 2025 г. ситуацията остава несигурна. Опозиционният Християндемократически съюз (ХДС, ЕНП), понастоящем ръководен от Фридрих Мерц, е фаворизиран в социологическите проучвания. ХДС на Мерц се застъпва за по-строга политика по отношение на имиграцията и обещава увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Политиката по отношение на миграцията е на път да се превърне в централен предизборен въпрос, като ХДС предлага по-строги мерки от тези на отиващото си правителство.

Според социологическите проучвания ХДС, в коалиция със сестринската си баварска партия (ХСС, ЕНП), получава 30-33% подкрепа, което дава на дясноцентристкия алианс убедителна преднина както пред крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD, ESN), така и пред левите партии. С тези цифри умерената дясноцентристка коалиция би могла да управлява без допълнителни съюзници – рядък сценарий в най-новата история на Германия. От съществено значение обаче е да се отговори на недоволството в Източна Германия, където AfD се радва на значителна подкрепа. Ако не успеем да направим това, рискуваме да засилим една партия, която все още е твърде противоречива, за да ръководи държава от ранга на Германия. Политическите кризи във Франция и Германия имат значителни последици за Европейския съюз. С изборите в Германия, насрочени за 23 февруари 2025 г., и с потенциалните предсрочни избори във Франция през юни същата година, ЕС се намира на критичен кръстопът. Вътрешната нестабилност може да попречи на усилията за справяне с нарастващите икономически дефицити и за подобряване на конкурентоспособността на Съюза. Освен това политическата несигурност може да подхрани възхода на екстремистките партии в двете страни, което допълнително да усложни политическия пейзаж в Европа. Тези предизвикателства са особено остри, тъй като Европа е изправена пред външен натиск, като например геополитическите предизвикателства, породени от наскоро преизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп (ПП, съмишленик на ЕКР), и продължаващата необходимост да се защитава НАТО и да се противодейства на глобалното влияние на Китай. В този контекст ще бъде от съществено значение да се следят отблизо политическите събития, които се развиват през следващите месеци, тъй като те ще окажат значително влияние не само върху вътрешната стабилност на Франция и Германия, но и върху по-широката рамка на управление на Европейския съюз. Ситуацията е особено несигурна, като се имат предвид трудностите, срещнати при формирането на втората Комисия на Урсула фон дер Лайен от Християндемократическия съюз (ХДС) и Европейската народна партия (ЕНП). Този процес се сблъска със значителни предизвикателства при осигуряването на сплотено парламентарно мнозинство, което показва основните напрежения в политическия пейзаж на ЕС. Особено важно е, че участието на Fratelli d’Italia, дясна политическа партия, заедно с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), изигра решаваща роля за стабилизирането на Комисията през този бурен за Европа период. Тяхната подкрепа беше от съществено значение за преодоляването на сложността на изграждането на коалиции, като подчерта крехкия баланс на силите и променящите се съюзи, които са характерни за политиката на ЕС. Тъй като тази динамика се развива, наблюдението на промените в политическия климат ще бъде жизненоважно за оценката на бъдещата траектория както на основните политики на ЕС, така и на цялостното сближаване на самия Съюз.