Subscribe
На 1 януари 2025 г. Украйна сложи край на транзита на руски газ за Европа, като реши да не подновява договора, подписан с „Газпром“ през 2019 г. Това решение отбеляза крайъгълен камък в енергийната политика на континента и отвори нова глава в сложните отношения между Киев, Москва и Европейския съюз.
Споразумението за транзит беше важен източник на приходи за Украйна, като генерираше до 1 милиард долара годишно под формата на такси. Въпреки това правителството на Володимир Зеленски даде приоритет на една политическа и стратегическа цел: да не допринася пряко или косвено за финансирането на руската военна машина.
От 2022 г. насам Украйна предупреди, че няма да поднови договора, след като той изтече. Това съобщение даде време както на Киев, така и на Европейския съюз да се подготвят за последиците от тази промяна. Според Европейската комисия европейският енергиен пазар не е претърпял големи смущения благодарение на диверсификацията на източниците на доставки, извършена през последните години.
Анна-Кайса Итконен, говорител на Комисията, отбеляза, че ЕС е работил интензивно с държавите членки и Украйна, за да предвиди тази ситуация. Въпреки че потокът на руски газ към Европа вече е драстично намален след началото на инвазията, страни като Унгария и Словакия изразиха загриженост относно икономическите и логистичните последици, които това прекъсване може да доведе.
Прекъсването на доставките засегна особено силно някои страни от Централна и Източна Европа. Унгария и Словакия, които са исторически зависими от руския газ и нямат пряк достъп до морето за внос на втечнен природен газ, се оказаха в уязвимо положение. В Словакия министър-председателят Роберт Фицо определи мярката като обида и повдигна въпроса за възможността за репресивни мерки, като например прекъсване на доставките на електроенергия за Украйна.
Тази позиция обаче не се споделя от целия Европейски съюз. Повечето държави членки подкрепиха правото на Украйна да взема суверенни решения въз основа на политическия и стратегическия си контекст, като подчертаха необходимостта от обща енергийна политика, за да се засили устойчивостта на континента на външен натиск.
Европейският съюз твърди, че е постигнал известна независимост от руския газ, след като драстично е намалил потреблението си от 150 милиарда кубически метра годишно през 2021 г. до едва 15 милиарда през 2024 г. Това постижение стана възможно благодарение на диверсификацията на източниците, включително вноса на втечнен природен газ от САЩ и Катар, както и на увеличеното използване на възобновяема енергия.
Този преход обаче не мина без предизвикателства. Държави като Австрия и Словакия посочиха, че алтернативните енергийни източници могат да бъдат по-скъпи и по-трудно достъпни в краткосрочен план. Липсата на подходяща инфраструктура в някои региони на Европа продължава да бъде пречка за постигането на пълна енергийна независимост.
За Украйна решението за прекратяване на транзита на руски газ не беше нито лесно, нито скъпо. Освен че загуби важен източник на приходи, Киев трябваше да се справи с напрежението в отношенията с някои от европейските си партньори, чиято солидарност беше ключова от началото на руската инвазия.
Въпреки тези предизвикателства украинското правителство защити решението си като необходима стъпка към укрепване на суверенитета си. За Херман Халушченко, министър на енергетиката на Украйна, този момент представлява „символична победа“ във войната срещу руското влияние.
Прекратяването на транзита на руски газ през Украйна не само промени енергийната карта на Европа, но и политическата динамика в региона. От една страна, той потвърди способността на Украйна да взема стратегически решения въпреки икономическия и политическия натиск. От друга страна, тя открои разногласията в Европейския съюз относно това как да се управляват последиците от тази промяна.
Този сценарий повдига въпроси относно способността на ЕС да реагира съгласувано на енергийните и геополитическите предизвикателства. Докато някои държави членки твърдо подкрепиха Украйна, други проявиха резерви, отразявайки националните приоритети, които често са в противоречие с колективните цели.
Прекъсването на транзита на руски газ напомни за значението на енергийния суверенитет в един взаимосвързан, но крехък свят. Украйна взе трудно решение, но то е в съответствие с борбата ѝ за независимост и териториална цялост.
За Европейския съюз този момент подчерта необходимостта от балансиране на колективните стремежи с индивидуалните нужди на неговите държави членки. Докато Европа се стреми към по-голяма енергийна независимост, предизвикателството ще бъде да се запази вътрешното сближаване и да се гарантира, че приетите политики отразяват интересите не само на големите играчи, но и на по-малките и по-уязвими държави.
В тази нова глава на европейската енергийна политика посланието на Украйна е ясно: суверенитетът няма цена, а свободата, макар и скъпа, остава най-важната ценност, която трябва да се защитава.