Subscribe
Енергийният преход към по-екологична Европа е повтаряща се тема в политическите и икономическите дебати през последните години. Пътят към по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници, особено на вятърна енергия в морето, обаче е изпълнен с предизвикателства, които, ако не бъдат решени по прагматичен начин, могат да застрашат икономическата и социалната стабилност на държавите членки. Ето защо е от съществено значение да се поставят под въпрос някои от предположенията, залегнали в основата на този преход, и да се застъпим за подход, който дава приоритет на енергийния суверенитет, икономическата ефективност и благосъстоянието на гражданите.
Европа е поела ангажимент да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. с амбициозни междинни цели, като например инсталирането на 20 GW вятърна енергия в морето до 2025 г. Тази цел, макар и похвална от екологична гледна точка, е изправена пред значителни пречки по отношение на регулирането, инвестициите и социалното приемане.
Технологична зависимост и заплахи за суверенитета
Един от проблемите, който не може да бъде пренебрегнат, е нарастващата зависимост на Европа от трети страни по отношение на доставките на важни технологии и материали. Производството на вятърни турбини и свързаните с тях компоненти се доминира от няколко компании, много от които работят извън Европейския съюз. Това създава значителни рискове за енергийния суверенитет на континента, особено в условията на все по-нестабилен геополитически контекст.
Освен това зависимостта от суровини като редкоземни елементи и стратегически метали – повечето от които се добиват в страни с ниски екологични и трудови стандарти – противоречи на ценностите, които Европа се стреми да защитава.
Осъществяването на проекти за вятърна енергия в морето среща съпротивата и на крайбрежните общности и традиционните сектори като рибарството. Морските вятърни паркове, макар и по-малко видими от наземните си аналози, оказват влияние върху морския пейзаж и могат да окажат отрицателно въздействие върху местните екосистеми. В страна като Испания, където риболовът е икономически стълб в много крайбрежни региони, това напрежение не може да бъде пренебрегнато.
Диалогът със засегнатите общности трябва да бъде приоритет, но също така е необходимо да се признае, че не всички разходи могат да бъдат компенсирани. Защитата на традиционните сектори и гарантирането, че всеки проект за възобновяема енергия се изпълнява по начин, който зачита местните традиции и икономики, са от съществено значение.
Финансово въздействие върху гражданите
Друг въпрос, който заслужава внимание, е финансовото въздействие на този преход върху гражданите. Първоначалните разходи за изграждане на инфраструктура за морски вятърни централи са значително високи, което поражда реални опасения, че тези разходи могат да се превърнат в по-високи сметки за енергия. В условията на инфлация и икономическа криза това може да доведе до задълбочаване на енергийната бедност за милиони европейци.
От тази гледна точка политиките следва да се съсредоточат върху осигуряването на финансова устойчивост на енергийния преход. Това означава да се избягват постоянните субсидии или налагането на непропорционални тежести върху работещите семейства. Приоритет трябва да бъде разработването на енергийни решения, които са едновременно екологични и икономически жизнеспособни.
Необходимост от подход, основан на здравия разум
Преходът към възобновяема енергия несъмнено е висока цел, която предоставя интересни възможности за бизнес и растеж в целия Съюз. Важно е обаче да се възприеме реалистичен подход, който да не жертва икономическата стабилност или националния суверенитет в името на постигането на прекалено амбициозни цели в областта на климата. Енергийната стратегия на Европа трябва да се съсредоточи върху диверсификацията на енергийните източници, насърчаването на научните изследвания и разработването на местни технологии и гарантирането на справедлив преход за всички граждани.
Вместо да се разчита изключително на офшорни вятърни централи или на една-единствена технология, е необходимо да се поддържа енергиен микс, който включва традиционни източници като ядрената енергия, която предлага чиста и стабилна енергия, и същевременно да се проучат алтернативи като зеления водород. Само така Европа може да си осигури енергийно сигурно, проспериращо и ориентирано към ценности бъдеще.
Следователно Европа е изправена пред сериозни предизвикателства по пътя към устойчив енергиен преход. Въпреки че офшорната вятърна енергия има своята роля, от решаващо значение е към този преход да се подходи с прагматизъм и дългосрочна визия, която поставя на първо място суверенитета, ефективността и благосъстоянието на всички европейци.