Какво не е наред с услугата за логопедична терапия в Ирландия?

Ирландия далеч не е единствена по отношение на предизвикателствата, пред които е изправена, свързани с осигуряването на интервенции и подкрепа за деца и юноши, които имат забавено или развито езиково разстройство (РРР), изискващо логопедична терапия.

Езиковото разстройство в развитието е състояние, при което езиковите умения на детето се различават значително от тези на повечето му връстници, без това да има някакво биомедицинско обяснение.

Всъщност изследването CATALISE, многонационално и мултидисциплинарно консенсусно проучване за определяне на езиковите нарушения при децата, установи различни нива на успех в държавите членки в Европа, когато става въпрос за навременна реакция на терапевтичните нужди на приблизително 5,8 милиона деца и юноши с НРД в ЕС.

Конкретният мащаб на предизвикателствата, с които Ирландия се сблъсква в момента, може да се види в нарастването на търсенето на оценки на речта и езика през последното десетилетие и паралелното, макар и частично, влошаване на нивото на наличните услуги, дължащо се главно на невъзможността да се наберат достатъчен брой терапевти.

Това са характеристики, които се възпроизвеждат в много държави – членки на ЕС, и в най-близкия съсед на Ирландия – Обединеното кралство. Анализът на наличните данни от Англия показва, че към юли 2024 г. приблизително 76 000 деца са чакали за логопедична терапия. Предизвикателствата за подобряване на тази ситуация се усложняват от 17% незаети места в частните и в Националната здравна служба (НЗС) за логопедична и езикова терапия (16% от незаетите места са именно в НЗС).

Преглед на развитието на проблема в Ирландия показва, че през 2014 г. броят на децата, които са чакали оценка на речта и езика повече от 12 месеца, е бил приблизително 3000.

Към март 2021 г. броят на чакащите повече от 12 месеца е нараснал до над 14 000 деца.

Ако се отдалечим, ситуацията през 2021 г. във всички периоди на чакане е още по-тревожна – близо 45 000 деца са в списъка на чакащите за оценка и терапия на речта и езика.

Допълнителни данни, получени от репортажи в ирландските медии, показват, че от 45 000 деца, които чакат през 2021 г., повече от 16 000 очакват първоначална оценка. 9574 са чакали за първоначална терапия, като почти половината от тях са чакали повече от една година. Освен това беше съобщено, че 18 552 чакат за допълнителна терапия, като повече от 6000 чакат повече от година.

През май 2022 г. в националните списъци на чакащите в Ирландия са регистрирани 32 151 деца, чакащи за услуги за SLT, като приблизително 11% от тях чакат повече от една година.

Въпреки сериозните предизвикателства, свързани с набирането на персонал, ситуацията като цяло се е подобрила, като Изпълнителната агенция по здравеопазване на Ирландия потвърждава, че малко под 20 000 души чакат за първоначална оценка за логопедична терапия.

За съжаление, това не е цялата картина, тъй като родителите и децата все още трябва да издържат дълго време на чакане, за да получат достъп до реални терапевтични срещи и предоставяне на услуги след първоначалната оценка.

Това отчасти се обяснява с по-широките предизвикателства, свързани с режима за оценка на потребностите в Ирландия, в който е заложено предоставянето на логопедични услуги. В Ирландия Изпълнителната агенция по здравеопазване (HSE) работи в рамките на законово регламентиран срок за изготвяне на AON, както е посочено в Закона за хората с увреждания от 2005 г. Понастоящем над 10 000 деца чакат за оценка на потребностите (AON), а 110 000 очакват основни терапии.

Значителен брой парламентаристи в Ирландия редовно подчертават, че това все повече включва родители и настойници, които сезират ирландската държава, за да защитят правата на децата си съгласно Закона за хората с увреждания. Дебатите по този въпрос в ирландския парламент посочват факта, че средно 25 семейства месечно са принудени да се обърнат към съда, за да принудят държавата да осигури AON.

Допълнителните предизвикателства, пред които се изправят родителите и лицата, полагащи грижи за деца, когато се опитват да получат достъп до логопедична и езикова терапия чрез ирландската служба за обществено здравеопазване, са свързани с факта, че направленията често се търсят от общопрактикуващ лекар или директно от родителите чрез местните екипи на мрежата за деца с увреждания (CDNT).

И двете мрежи в Ирландия обаче са в криза. Ирландският колеж на общопрактикуващите лекари (ICGP) заяви, че макар сега ICGP да обучава със 70 % повече общопрактикуващи лекари годишно, отколкото преди шест години, работната сила на колежа застарява и населението се увеличава, като една четвърт от общопрактикуващите лекари са на възраст над 60 години и работят в практики с пълен капацитет. Това по същество прекъсва навременния достъп на много родители до един от основните пътища за насочване към логопедична терапия.

По отношение на CDNT. Те бяха създадени в отговор на непредвидените трудности, създадени от законодателството на AON, и като част от стратегията на Ирландия за напредъка на услугите за деца с увреждания през 2020 г., която изискваше обединяване на всички ресурси, включително персонал, съоръжения и оборудване, от различните доброволни агенции и HSE, предоставящи специализирани услуги за деца с увреждания.

Въпреки че целта е похвална – да се даде възможност на детето да получи достъп до услугите на CDNT въз основа на своите потребности, т.е. да не се изисква поставяне на диагноза, разширяването на услугата, така че да включва всички деца с комплексни потребности, произтичащи от тяхното увреждане, претовари модела на CDNT и доведе до допълнителни забавяния и дълги списъци на чакащите.

По същество всички деца с увреждания с различна степен на сложност – от леки до тежки – се опитват да получат достъп до една и съща ограничена възможност за предоставяне на услуги.

В по-широк международен контекст Ирландия също е изправена пред много предизвикателства, породени от регулаторната среда както в страната, така и в ЕС. Голяма част от тях са свързани с необходимостта да се спазва Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, която предвижда редица механизми за признаване на професионалните квалификации в ЕС.

Настоящата директива се прилага за всички граждани на ЕИП, които желаят да упражняват регулирана професия в държава-членка на ЕИП, различна от тази, в която са придобили професионалната си квалификация.

Това включва ирландски граждани с професионална квалификация, придобита в някоя от другите държави-членки на ЕИП, включително Обединеното кралство, които искат да се върнат в Ирландия, за да упражняват професията си.

Конкретно за логопедите това означава, че макар квалификациите, придобити в една държава членка на ЕС, да се признават в друга, процесът остава изключително сложен и труден за ориентиране.

Обикновено това се дължи на времето, необходимо за оценяване на квалификациите спрямо стандартите на приемащата държава членка (напр. Ирландия), за да се осигури съпоставимост на професионалните дейности. Така че, въпреки че регламентите, които гарантират наличието на гаранции, са добре дошли, един от ефектите е забавянето на възможността обучени терапевти да започнат работа в държави, където нуждата е особено голяма.

Изявленията на ирландския министър на здравеопазването, направени в отговор на парламентарни въпроси по този въпрос, доразвиват практическото действие на директивата.

В тези становища се отбелязва как общата система на директивата, която се прилага в случая на квалификациите по логопедия, предвижда оценка за всеки отделен случай на квалификациите на кандидата спрямо тези, които се изискват за практикуване в приемащата държава членка, ако обхванатите професионални дейности са сравними. Ако професионалните дейности не са съпоставими, квалификациите не могат да бъдат признати.

Въпреки това, ако професионалните дейности са сравними, но са установени недостатъци в квалификацията, за успешната регистрация в Ирландия трябва да се вземе предвид последващият професионален опит на кандидата след придобиване на квалификацията.

Ако все още има недостатъци в квалификацията, в директивата се предвижда компетентният орган да предложи на кандидата компенсаторна мярка, т.е. избор между период на адаптация (стаж) и изпит за проверка на способностите.

Съветът за регистрация на логопедите е определен за компетентен орган съгласно Директива 2005/36/ЕО в Ирландия за професионалните квалификации в областта на логопедията и езиковата терапия.

Следователно е ясно, че макар да съществуват строги разпоредби относно правото на децата и юношите на достъп до професионално компетентни терапевти, процесът на регистрация остава донякъде тромав, което позволява да се появят допълнителни дълги периоди на изчакване.

Ясно е също така, че тъй като населението на Ирландия става значително по-разнообразно, ще нараства нуждата от многоезични логопеди и езикови терапевти. Едно мащабно проучване, проведено в множество европейски държави, включително Ирландия, установи, че макар да се осъзнава необходимостта от специализирани подходи към многоезичните деца, има и постоянни оплаквания относно липсата на ресурси и обучение за този много специфичен вид.

Като цяло картината на състоянието на логопедичната терапия в Ирландия е смесена. Със сигурност правителствата се опитват да осигурят достатъчно финансиране от държавния бюджет за задоволяване на потребностите от услуги за хора с увреждания, които включват логопедични и езикови терапии. Въз основа на резултатите от предишни години отиващото си правителство отпусна безпрецедентно ниво на финансиране от почти 2,8 млрд. евро за услуги за хора с увреждания за 2024 г. Това последва значително увеличение на последните бюджети, за да се преодолеят недостатъците, установени в правителствения преглед на капацитета на услугите за хора с увреждания.

Факт е обаче, че Ирландия, както и редица други държави – членки на ЕС, изпитва постоянни и сериозни предизвикателства, свързани с набирането и задържането на квалифициран персонал, независимо от огромното финансиране, което е на разположение. Освен това все още не е намерен подходящ модел на предоставяне на услуги, чиято конфигурация да може да отговори на различните нива на потребност на децата с езиково разстройство, вариращи от леки до сложни.

Политическата воля е налице. Проблемът се състои в намирането на подходящ начин за реагиране на услугата, която се характеризира с голямо търсене и неприемливо високи списъци на чакащите.