Конституционното бъдеще на Ирландия

Конфликтите, дебатите и споразуменията относно конституционното бъдеще на остров Ирландия са постоянна и определяща характеристика на ирландския и британския политически дискурс през по-голямата част от миналия век. Тези дискусии формират не само вътрешната политика на острова, но и по-широките отношения между Ирландия, Обединеното кралство, а през последните десетилетия и Европейския съюз. Въпросите, свързани с конституционния статут на Северна Ирландия, обаче се появиха отново с особена сила след решението на мнозинството от народа на Обединеното кралство да се оттегли от членството в Европейския съюз в резултат на референдума за Брекзит, проведен през 2016 г. Това решение, с неговите дълбоки геополитически последици, реактивира стари напрежения, като същевременно въведе нови и изключително сложни предизвикателства. Това е решение, което продължава да рефлектира върху политическия и социалния пейзаж както на остров Ирландия, така и извън него. Всъщност, както в Ирландия, така и сред международните наблюдатели, е широко прието, че Брекзит, наред с ескалиращите демографски промени и променящия се политически пейзаж от двете страни на границата, е създал ново усещане за неотложност на въпроса за конституционната промяна. Това чувство за неотложност не е само теоретично или спекулативно; то е дълбоко вкоренено в променящите се реалности на управлението, идентичността и националната принадлежност, които Брекзит разкри. Спешността на тези въпроси беше драматично подчертана в Ирландия, Обединеното кралство и по-широкия Европейски съюз, когато стана все по-очевидно, че резултатът от референдума за Брекзит ще доведе до ситуация, в която трудно постигнатите резултати от „Белфасткото споразумение“ от 1998 г., по-известно като Споразумението от Разпети петък (СРП), са изложени на риск от подкопаване. Тези придобивки, постигнати в продължение на десетилетия на упорити преговори и жертви, бяха особено застрашени от перспективата за така наречената „твърда граница“, разделяща двете юрисдикции на остров Ирландия. За мнозина тази възможност беше нещо повече от логистично или техническо предизвикателство; тя символизираше потенциална регресия към времето на дълбоко разделение и конфликт. Споразумението от Разпети петък, подписано през 1998 г. след три десетилетия на безмилостен и кървав конфликт на острова, представлява знаково постижение в областта на разрешаването на конфликти и демократичното управление. То се основава на основата на ключови принципи, включително „паритет на уважението“ между националистическата и юнионистката общност и „принципа на съгласието“, който е в основата на съответните конституционни претенции и статути на Северна Ирландия и Република Ирландия. Тези принципи остават също толкова актуални и жизненоважни днес, колкото и по време на подписването на споразумението, като служат като ръководна рамка за мир и сътрудничество на острова. В основата на Споразумението е признаването на легитимността на всеки избор, който е свободно упражнен от мнозинството от народа на Северна Ирландия по отношение на неговия конституционен статут. Това включва възможността за промяна на този статут, ако мнозинството в Северна и Южна Ирландия реши чрез референдум да избере обединена Ирландия. Тези разпоредби бяха приети с огромно мнозинство през май 1998 г., когато народът на остров Ирландия, както на север, така и на юг, гласува за одобряване на Споразумението от Разпети петък на исторически референдум. Споразумението получи мнозинство от 71 % и 94 % гласове „за“ съответно в Северна Ирландия и Република Ирландия.

Това наложи и значителни и символични промени в членове 2 и 3 от ирландската конституция, отразяващи нова ера на взаимно съгласие и сътрудничество. Преди изменението му през 1998 г. член 2 от ирландската конституция гласеше, че „националната територия се състои от целия остров Ирландия, неговите острови и териториалните морета“. В същото време член 3 предявяваше ясни териториални претенции към целия остров: „До реинтеграцията на националната територия и без да се накърнява правото на парламента и правителството, създадени с настоящата Конституция, да упражняват юрисдикция върху цялата територия, законите, приети от парламента, имат същата област и обхват на приложение като законите на Saorstát Éireann и същото екстериториално действие.“ След референдума тези членове бяха изменени, за да отразят по-всеобхватен и основан на съгласието подход. Съгласно споразумението бяха предвидени и институции с изпълнителни правомощия и функции, споделени между двете юрисдикции, което засили духа на сътрудничество и съвместно вземане на решения, който е в основата на мирния процес. По конкретния въпрос за това как резултатът от референдума за Brexit заплашва да се отрази на Споразумението от Разпети петък, Отделът за политика на ЕС в областта на правата на гражданите и конституционните въпроси представи задълбочен и подробен анализ. В този анализ се изтъква как членството на Обединеното кралство и Ирландия в ЕС е осигурило съществен контекст за замисъла и изпълнението на Споразумението от Разпети петък. В него се подчертава как оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС е компрометирало този общ контекст, като по този начин е подкопало както самото споразумение, така и неговото ефективно прилагане. Освен това в анализа се подчертава, че решението на правителството на Обединеното кралство да напусне митническия съюз и единния пазар на ЕС прави почти неизбежно укрепването на ирландската граница. Подобно развитие, макар и на пръв поглед техническо по своя характер, имаше дълбоки символични и психологически последици за мнозина, като представляваше значителна стъпка назад в мирния процес. То също така представляваше осезаема заплаха за целостта на споразумението, тъй като различията между Обединеното кралство и Ирландия в области като право, търговия, сигурност, права, политики и политика ставаха все по-тревожни. Тези заключения бяха отразени в изследователски доклад от 2019 г., озаглавен „Северна Ирландия се връща към насилието в резултат на твърда граница или прибързано проучване на границата: риск за младежта“, чийто автор е ирландският сенатор Марк Дейли, заедно със съавторите професор Пат Долан и професор Марк Бренан. Докладът подчертава рисковете от дестабилизация, особено сред младите хора, в случай че мирният процес бъде подкопан. За щастие, интензивните преговори доведоха до рамковото споразумение от февруари 2023 г. в Уиндзор между Европейската комисия и правителството на Обединеното кралство. Тази рамка представлява цялостен набор от решения, насочени към решаване на конкретни въпроси, запазване на Споразумението от Разпети петък и гарантиране, че гласовете на народа на Северна Ирландия се чуват по-добре. Въпреки тези решения въпросът за конституционното бъдеще на Ирландия остава далеч от разрешаване. Призивите за „граничен вот“ – референдум за обединението на Ирландия – се засилиха след референдума за Брекзит, отразявайки нарастващия интерес и неотложността на този въпрос. Разпоредбата за гранично допитване се съдържа в Закона за Северна Ирландия от 1998 г., който придаде законодателна сила на Споразумението от Разпети петък в Северна Ирландия.

В него се посочва, че съгласието за обединена Ирландия трябва да бъде „дадено свободно и едновременно“ както в северната, така и в южната част на остров Ирландия. Решението за свикване на такова допитване обаче в крайна сметка се взема от държавния секретар за Северна Ирландия, който трябва да се увери, че мнозинството в Северна Ирландия вероятно ще подкрепи обединението. Професор Джон Тондж от Университета в Ливърпул анализира проучванията на общественото мнение, проведени в Северна Ирландия след референдума за Брекзит. От 12 проучвания само три показват повече респонденти в подкрепа на обединена Ирландия, отколкото против. Това подчертава сложността и несигурността, свързани с времето и вероятността за провеждане на допитване за границата. Междувременно ирландското правителство потвърди ангажимента си към принципите на Споразумението от Разпети петък, като заяви готовността си да зачита резултатите от всеки бъдещ референдум, проведен съгласно условията на споразумението. Очевидно е, че конституционното бъдеще на остров Ирландия продължава да бъде предмет на интензивни дебати, в основата на които стоят десетилетия история, борба и напредък. Поддържането на единството и духа на сътрудничество, заложени в Споразумението от Разпети петък, е от решаващо значение, за да се гарантира, че този дебат ще се развие по мирен и демократичен начин, като се избегне връщане към нестабилността от миналото.