Украйна-Русия: Отново в атмосферата на „газовата война

Призракът на руската газова война отново е на международната сцена. В този момент на конфликта между Русия и Украйна вниманието на много европейски канцеларии през последните седмици беше насочено към 31 декември 2024 г. – деня, в който изтича петгодишното споразумение за метана между Киев и Москва. Споразумението беше подписано за първи път през 2009 г. между руския „Газпром“ и украинския „Нафтогаз“, след което беше подновено през 2019 г., когато вече имаше риск да бъде отменено. В онзи момент Европейският съюз беше този, който настояваше за подновяването, но с нахлуването на Русия в Украйна ситуацията се промени. Достатъчно е да си припомним предупреждението на Марио Драги по онова време: „Кой вариант предпочитаме? Мир, или да сме тихи с включен радиатор?“. Договорът, така или иначе, издържа дори на конфликта, но сега украинският президент Зеленски, според съобщенията, е заявил, че не желае да започне нови преговори с Путин, за да се постигне подновяване. Това се дължи главно на факта, че той не иска приходите на „Газпром“ да продължат да захранват руската военна машина. Всичко това и в очакване на 20 януари, когато Тръмп ще встъпи в длъжност в Белия дом. Всъщност магнатът обеща да обърне конфликта за кратко време, като доведе до прекратяване на огъня и вероятно стабилизира ситуацията. Със сигурност сега на масата за преговори въпросът за газа ще придобие по-голямо значение. РЕПУБЛИКИ В ЕВРОПА
Европейският съюз, и по-специално държавите-членки, които са най-тясно свързани с вноса на руски газ, вероятно ще понесат последиците от спирането на транзита през Украйна. Разбира се, споразумението се задържа до днес, защото от руска страна това е значителна сума пари, докато за Украйна това не изостри конфликта с европейските канцеларии, стабилизирайки част от потока пари и помощи, който позволи на Киев да се задържи до днес. Освен това не може да се отрече, че украинската мрежа, която позволява преминаването на газ, досега е пощадена от бомбардировките. Това е важна ивица територия, която може да попадне в полезрението на Москва, когато транзитът на газ бъде спрян. Спирането на транзита ще се отрази на доставките на няколко държави – не на последно място на Италия – въпреки факта, че от 202 г. насам, с руската агресия срещу Украйна, вносът на газ от Русия значително е намалял. Всъщност с конфликта руските доставки за ЕС спаднаха от 40 % до по-малко от 10 %. Сега, с това ново спиране, още 5 % от европейския внос ще бъде намален. Въпреки това за някои страни като Унгария, Словакия и Австрия, чиито доставки зависят в много голяма степен от Кремъл, ситуацията може да се окаже особено сложна. В тези случаи увеличението на разходите със сигурност ще се усети в сметките, а оттам и в джобовете на гражданите. Проблем, който ще засегне и тези, които вече не се снабдяват или се снабдяват в минимална степен с газ от Москва. Това е така поради възможните спекулации, които могат да възникнат на енергийния пазар през следващите месеци. ЧИСЛОТО НА РУСКИЯ ГАЗ
Като започнем от сценария, в който се развива тази нова стъпка в газовата война, трябва да припомним, че преди февруари 2022 г., месецът, в който Русия нападна Украйна, вносът на газ от Москва представляваше около 40% от нуждите на Европейския съюз.

Мерките за ограничаване на вноса от Русия, свързани с решението на държавите членки да ограничат зависимостта си от Москва, също и в подкрепа на Украйна, означават, че през 2023 г. закупеният газ ще покрива само 8% от нуждите. Към днешна дата обаче европейските газови резерви намаляват по-бързо, отколкото през миналата година. Bloomberg съобщава цифрата 75% от наличните резерви в сравнение с 87% налични по същото време на миналата година. Това сближаване се дължи главно на по-ниските температури, които засягат Европа. Всъщност именно данните, предоставени от Евростат, обрисуват настоящата картина, в рамките на която вносът на природен газ от Русия в Европа е с 54% по-малък, отколкото през първото тримесечие на 2021 г. Независимо от това, през третото тримесечие на 2024 г. вносът в Европа все още е 20%, като средната цена се увеличава главно поради несигурността на пазара. За да се справи със затварянето на транзита през Украйна, ЕС ще трябва да задоволи нуждите на някои държави и по този начин да увеличи дела на газа от норвежкия газопровод или от американския втечнен природен газ. Междувременно през февруари се очаква нова стратегия, чиято цел е да намали зависимостта на ЕС от Москва. Работата, започнала през 2022 г. и тази за Италия например, започна да дава известни плодове. Преди конфликта в Украйна Италия внасяше около 40% от нуждите си от газ от Русия, докато през 2023 г. този дял достигна 5% от потреблението. Резултат, постигнат единствено благодарение на политиките за диверсификация на доставките, започнати от правителството на Драги и продължени при министър-председателя Мелони. Спирането на транзита на газ в Украйна обаче може да има последици и за Италия, като се има предвид, че през 2024 г. вносът е бил около 7%, но с пълното функциониране на регазификатора в Равена се очаква тази цифра да намалее значително, като понастоящем втечненият природен газ представлява около 25% от потреблението на газ в Италия. РУСИЯ И СТРАТЕГИЯТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО
Руската стратегия на напрежението е свързана с износа на газ, особено за страните, които са най-зависими от този внос. През последните дни например се стигна до сблъсък между Зеленски и словашкия министър-председател Роберт Фицо. Фико заяви, че ако Украйна прекъсне газовия поток, то Словакия е готова да блокира доставките на електроенергия за Киев – игра, която, както спомена и Зеленски, носи на Братислава около 200 млн. долара годишно. Украинският президент нападна остро словашкия си колега, като го обвини и в това, че е инструмент на Москва в такава деликатна игра като газовия сблъсък. Освен това с това спиране Украйна се отказва от около един милиард долара годишно от транзитни акцизи, но въпреки това за Зеленски тази блокада е положителен фактор. Всъщност той заяви, че ако при идването на Путин на власт годишното изпомпване през Украйна е било над 130 милиарда кубически метра, то в момента то е нула. Разбира се, в стратегията на Киев има и намаляване на приходите на Москва, които по този начин няма да попаднат във военната машина. Всъщност с това спиране Русия губи между 5 и 6,5 млн. долара всяка година.
От друга страна, Путин заяви, че Украйна „наказва Европа“ с решението си, но в същото време се говори, че руският лидер е готов да реорганизира транзита през Беларус и Полша, за да се преодолее безизходицата с Украйна. Освен това Москва търси и алтернативни пазари в допълнение към по-нататъшното разширяване на „Турски поток“.

Възможност, която във всеки случай предстои да бъде проверена и която обаче ще доведе до смут в европейските канцеларии, особено след (до голяма степен все още продължаващите) усилия, започнати през 2022 г., за освобождаване на Европа от вноса на руски газ. През последните седмици напрежението се подхранва и от Кремъл в Молдова, където беше избран открито проевропейски президент. Тук „Газпром“ вече даде да се разбере, че е готов да затвори кранчетата и да спре да изнася толкова много газ поради липсващи парични преводи. Поради това страната реши да въведе нормиране на газа и извънредно положение (още от 16 декември) чрез 30-процентно намаляване на разпределението. Едва през следващите седмици глобалната картина ще стане по-ясна и ще бъдат определени въздействието и честотата на промените.