Европейският съвет одобрява регламент за намаляване на сметките за енергия

Министрите на държавите-членки на ЕС, отговарящи за енергетиката, се срещнаха днес, за да обсъдят дългоочакваните мерки за овладяване на енергийната криза. На заседанието на Европейския съвет министрите на енергетиката на ЕС постигнаха съгласие по регламента, съдържащ договорени мерки за намаляване на разходите за енергия в Европа.

Съветът по транспорт, телекомуникации и енергетика вече проведе извънредно заседание на 9 септември, за да обсъди редица варианти, предложени от председателството на ЕС, за намаляване на нарастващите разходи за енергия, които затрудняват гражданите, предприятията и националните правителства в цяла Европа.

На тази среща представителите на държавите членки определиха четири области на действие, по които да призоват Комисията: ограничаване на приходите на производителите с ниски производствени разходи; хипотеза за ограничаване на цените на газа; мерки за намаляване и ограничаване на потреблението; и действия за решаване на проблемите с ликвидността.

Впоследствие, на 14 септември, Комисията на ЕС обяви две цели за намаляване на търсенето на енергия, като определи първата, необвързваща цел на 10% до 31 март 2023 г. Втората предложена цел е задължително намаляване на потреблението на електроенергия с 5 % за поне 10 % от часовете на пиково потребление всяка седмица.

Комисията предложи и таван на приходите за така наречените „инфрамаргинални“ производители на електроенергия. Това са онези производители, които могат да доставят електроенергия в мрежата на цена, по-ниска от ценовото равнище, определено от най-скъпите, като използват технологии с по-ниски разходи, като възобновяеми енергийни източници, ядрени и лигнитни въглища.

След това шокът дойде от Германия, управлявана от лявата коалиция „Светофар“, която от седмици държи Европа на нокти със сериозната си съпротива срещу ограничението на цената на газа.

Канцлерът Шолц се яви на видеоконференция – поради коронавирусна инфекция – и заяви, че цените на газа, които са най-високите от 70 години насам, трябва да паднат. Така че ето че германците предприемат едностранен ход, като отварят „защитен чадър“ от 200 милиарда евро, които ще намерят, като захранват Фонда за икономическо стабилизиране (първоначално създаден за пандемичната криза), който ще бъде финансиран чрез заеми.

Шокиращо изявление в навечерието на Европейския съвет на 30 септември, но преди всичко истински студен душ за всички поддръжници на европейската солидарност. Много канцеларии си направиха оглушки, след като Германия се намеси сама, като също обяви прекратяване на данъка върху газа. От Италия се изказа напускащият поста министър-председател Марио Драги, който не скри раздразнението си от решението на Германия: „Не можем да се делим според пространството в националните ни бюджети. В предстоящите Европейски съвети трябва да покажем единство, решителност и солидарност“, каза той.

Председателят на партията ECR Джорджия Мелони осъди отношението на европейските държави, които приемат автономни решения по отношение на газовата криза. „Изправени пред сериозното предизвикателство на енергийната криза, ние се нуждаем от незабавна реакция на европейско равнище, за да защитим предприятията и семействата“, каза тя. „При липсата на обща стратегия нито една държава членка не може да предложи сама ефективни и дългосрочни решения, дори и тези, които изглеждат по-малко финансово уязвими.“

За евродепутата от ЕКР Никола Прокачини от партията Fratelli d’Italia предложението за европейски ценови таван и за отделяне на цената на газа от цената на електроенергията е разумно и подкрепимо. Евродепутатът, който се занимава с досиета в областта на околната среда и енергетиката, подкрепя и хипотезата за данък върху допълнителните печалби. Прокачини изтъква, че все още не са предприети мерки за справяне с настоящите финансови спекулации, което според евродепутата от ЕКР може да направи всички интервенции напразни.

През последните дни напрежението се повиши заради вероятния саботаж на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2. Няколко подводни експлозии, за които предупреждават шведските и датските сеизмографи, и кипящ газ в Балтийско море доведоха до откриването на четири теча в тръбопроводите, по които руският газ се доставя в Европа. Това е поредното драматично събитие, което се прибавя към утвърдената практика на Русия да използва спирането и прекъсването на доставките си като оръжие.

Швеция изрази сериозна загриженост във връзка с инцидента, като обяви, че ще постави въпроса за сигурността на цяла Европа на следващото заседание на Европейския съвет.

„Трябва да обсъдим какво означава сигурност в тази ситуация“, заяви изпълняващата длъжността министър-председател на Швеция Магдалена Андершон пред информационната агенция TT, като добави, че „става дума за европейските енергийни доставки и сигурността на европейската енергийна система“.

Въпреки че в момента по двата газопровода не се доставя газ, случилото се е важно за енергийната система в бъдеще, казва Андершон.

Според върховния комисар на ЕС по външната политика Жозеп Борел Европа ще трябва да реагира решително на „умишлените саботажи“, които биха били „последица от експлозии, причинени от водолази или подводница“.

Съветът, който се проведе в Прага на 30 септември, тъй като председателството на Съюза временно е възложено на Чешката република, одобри най-накрая извънредните мерки, които се формираха през тези месеци и седмици на драматична криза.

„Постигнатото днес споразумение ще облекчи европейските граждани и предприятия. Държавите членки ще изравнят кривата на търсенето на електроенергия в пиковите часове, което ще има пряк положителен ефект върху цените. Държавите членки ще преразпределят свръхпечалбите от енергийния сектор към онези, които изпитват затруднения да плащат сметките си“, заяви Йозеф Сикела, министър на промишлеността и търговията на Чехия.

По отношение на намаляването на търсенето на енергия беше договорена доброволна обща цел от 10 % от общото брутно потребление на електроенергия, като беше въведено и задължително намаление от 5 %. Споразумението предвижда отделните европейски държави чрез своите правителства да определят 10 % от пиковите си часове в периода между 1 декември 2022 г. и 31 март 2023 г., което ще доведе до задействане на механизмите за намаляване на потреблението.

Горната граница на приходите за производителите с нисък марж, но също и за брокерите на електроенергия, е определена на 180 EUR/MWh. Мярката се обосновава с факта, че тези, които произвеждат енергия от възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнитни въглища, се радват на изключителни печалби в последно време, благодарение на механизма, който определя цената на пазара, като същевременно поддържат идентични оперативни разходи, които средно са по-ниски от тези при другите видове производство.

Гъвкавостта на споразумението, което оставя на страните от ЕС свободата да се намесват дори на национално равнище по отношение на ценовите тавани, обаче предизвиква нервност в сектора на възобновяемите енергийни източници, който се опасява от спад на инвестициите в „зелена“ енергия. Европейските ценови ограничения и данъците, определени от националните правителства, могат да отблъснат важни инвеститори в сектора, твърдят представители на тези индустрии.

Същевременно европейското споразумение предвижда и такса за операторите на изкопаеми горива. Това е временен задължителен налог за солидарност върху печалбите на дружествата, работещи в секторите на суровия петрол, природния газ, въглищата и рафинерията.

След това има конкретни мерки за подпомагане на енергийните разходи на предприятията. Беше постигнато съгласие, че националните държави могат да се намесват, за да определят временно цена, на която дружествата могат да купуват енергия, за да ги подпомагат, като дори обмислят изключителната мярка за временно определяне на цени, по-ниски от разходите за доставка на електроенергия.

Регламентът ще бъде официално приет в началото на октомври и ще влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Мерките за намаляване на търсенето на енергия ще се прилагат, както вече беше записано, до 31 март следващата година, а ограничението от 180 евро/МВтч върху пазарните приходи на производителите на електроенергия ще се прилага до 30 юни 2022 г.

The text was translated by an automatic system