Subscribe
Изборите за Бундестаг в Германия винаги представляват повратна точка за целия европейски континент. Ако на предстоящите консултации надделее съюзът, явен или скрит, между ХДС на Фридрих Мерц и AfD, въздействието върху миграционните политики на Германия и ЕС ще бъде значително и потенциално революционно.
Затягане на миграционните политики в Германия
От 2015 г. нататък Германия има миграционна политика, която се характеризира със значително отваряне, особено под ръководството на Ангела Меркел. Въпреки това нарастващото обществено недоволство от последиците от масовата имиграция – от нарастващата престъпност до натиска върху обществените услуги – тласна дебата към по-голямо ограничаване. Фридрих Мерц неведнъж е критикувал либералните миграционни политики, като се е застъпвал за връщане към принципа на селективност и строго регулиране на влизането. Ръководеният от него ХДС вече възприе по-остра реторика, като постави в центъра на предложението си концепцията за „условна интеграция“ и по-ефективна политика на връщане на незаконните мигранти. От друга страна, AfD настоява за още по-радикални мерки: затваряне на границите, оттегляне от европейските споразумения за преразпределение на мигрантите и дори възможност за референдум за отказ от някои общи миграционни политики на ЕС. Ако AfD влезе в коалиционно правителство или има значително парламентарно влияние, Германия може да възприеме линия, много по-близка до тази на страни като Унгария на Виктор Орбан.
Петте точки на Мерц относно миграционните политики
Неотдавна Фридрих Мерц представи програма от пет точки за управление на миграцията в Германия и в по-общ план на европейско равнище. Ето едно резюме: 1. Подбор на имиграцията въз основа на уменията: Мерц предлага модел, вдъхновен отчасти от канадската точкова система, при който влизането на нови мигранти зависи от образователните и професионалните изисквания, като се дава приоритет на висококвалифицираните профили. 2. Засилване на граничния контрол: Според Мерц Германия трябва да засили граничния си контрол, включително в сътрудничество с други държави от ЕС, за да намали незаконното влизане. За тази цел ще е необходимо по-тясно сътрудничество с Frontex и увеличаване на броя на специализирания персонал. 3. По-бързи процедури за предоставяне на убежище: Мерц се застъпва за ускоряване на процеса на разглеждане на молбите за убежище, за намаляване на бюрокрацията и за избягване на дългите периоди на несигурност за мигрантите и властите. Въпросът е бързо да се разграничи кой има право на закрила и кой не. 4. По-ефективно репатриране: Един от крайъгълните камъни на програмата е приемането на по-строги правни инструменти за бързо депортиране на лицата, които нямат право да останат в Германия, особено ако са замесени в престъпни дейности. Това предполага по-обвързващи двустранни споразумения със страните на произход и засилено дипломатическо сътрудничество. 5. Интеграция на договорна основа: концепцията за „условна интеграция“, предложена от Мерц, предвижда сключване на договор между държавата и мигранта, в който се определят езикови, трудови и поведенчески задължения под страх от отнемане на разрешителните. Идеята е да се съчетаят права и задължения, като се насърчи по-осъзнато включване в германското общество.
Ефекти на европейско равнище и възможна ос с правителството на Мелони
В миналото Германия е била основният двигател на европейските миграционни политики, като често е действала като център за приемане и преразпределение на мигранти между различните държави членки. Ето защо една промяна в курса на Берлин би имала незабавни последици за динамиката на ЕС. Едно германско правителство със силни консервативни пристрастия би могло: – да настоява за преразглеждане на Пакта за миграция и убежище, одобрен през 2023 г., като усложни механизмите за преразпределение на мигранти и проправи пътя за повече възможности за отхвърляне и връщане. – да подкрепи милитаризацията на външните граници на ЕС, като насърчи укрепването на агенцията Frontex и увеличаването на споразуменията с трети държави за спиране на миграционните потоци преди пристигането им в Европа. – Преосмисляне на ролята на Италия и другите средиземноморски държави, които биха могли да се окажат с по-голяма тежест в управлението на миграционните потоци, ако Германия намали квотата си за релокация. В този контекст би могло да се очертае ос с правителството на Джорджия Мелони в Италия, което винаги е поддържало твърда позиция по отношение на имиграцията, особено по отношение на защитата на морските граници. Съюз между Рим и Берлин за по-рестриктивни политики би могъл да промени баланса на силите в Европейския съвет, което може да има отражение и върху бюджетните политики, свързани с управлението на мигрантите и бъдещите споразумения за релокация. Едно правителство на ХДС и AfD няма да мине без съпротива. От една страна, прогресивните сектори на германската политика и част от гражданското общество биха се противопоставили на такъв рязък обрат спрямо ерата на Меркел, с възможни демонстрации и протести. От друга страна, Европейската комисия и някои държави членки, като Франция и Испания, може да се опитат да ограничат германското влияние върху това досие, като се опитат да поддържат по-всеобхватен подход. Една по-рестриктивна Германия обаче би могла да благоприятства появата на общ фронт с държави от Централна и Източна Европа, като Унгария, Полша и Чешката република, консолидирайки един евроскептичен блок по въпросите на миграцията. Това би могло да засили вътрешното напрежение в ЕС и да постави на допълнително изпитание устойчивостта на Съюза. В случай че ХДС и AfD на Мерц надделеят на предстоящите избори за Бундестаг, Германия може да претърпи рязък обрат в миграционните си политики, което ще окаже решаващо влияние върху курса на ЕС. Програмата от пет точки на Мерц и възможното сближаване с десни правителства в други държави, като например италианското правителство на Джорджия Мелони, биха могли да преобразят управлението на миграционните потоци на по-рестриктивна основа, като се съсредоточат върху строг граничен контрол, по-ниски квоти за преместване и по-бързи процедури за репатриране. При такъв сценарий ЕС ще бъде изправен пред нови вътрешни напрежения, с ясен контраст между държавите-членки, които са по-склонни да приемат, и тези, които са по-склонни да затварят. Истинската неизвестна ще бъде дали тази промяна ще успее да подобри ефективността на миграционната система и да успокои националните избиратели, или напротив – ще задълбочи още повече вече съществуващите разделения на континента.