Subscribe
Европейският съюз отбеляза значителен обрат в управлението на международната закрила на мигрантите.
Според Магнус Брунер, европейски комисар по вътрешните работи, лицата, ползващи се с международна закрила, които временно се връщат в страната си на произход, рискуват да загубят правото си на такава закрила. Това решение, съобщено в отговор на парламентарен въпрос, предизвика дебат относно управлението на имиграцията и сигурността по европейските граници. Въпросът е свързан с размисъл върху Директива 2011/95/ЕС, която урежда признаването на международна закрила. Magnus Brunner поясни, че за да отнеме статута на бежанец, държавата членка трябва да докаже на индивидуална основа, че лицето е престанало да бъде бежанец. Това се случва, например, когато лицето отново се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е. Парламентарният въпрос, внесен от германския евродепутат Давид Макалистър от Европейската народна партия (ЕНП), се фокусира по-специално върху мигрантите, които, въпреки че са получили закрила в Германия, временно са се върнали в страни като Афганистан и Сирия. Според Брунер тези движения са в противоречие с основния принцип на международната закрила, който предполага невъзможност за завръщане в страната на произход поради преследване или опасност за живота. Директива 2011/95/ЕС постановява, че международната закрила може да бъде отнета, когато обстоятелствата, обосновали нейното признаване, престанат да съществуват. Ако мигрантът се върне доброволно в държавата, от която е избягал, това може да означава, че ситуацията вече не е толкова опасна, че да не му позволява да се върне. Този принцип обаче трябва да се прилага във всеки отделен случай, като внимателно се преценяват причините и обстоятелствата на всяко завръщане. Новата политическа линия на Европейската комисия отразява необходимостта от укрепване на доверието в системата за убежище и миграция на ЕС. Тя обаче повдига етични и правни въпроси. Например временното връщане може да бъде мотивирано от необходимостта да се помогне на нуждаещи се членове на семейството или от лични спешни случаи, без това да означава значителна промяна в положението със сигурността в страната на произход. Посещението на Магнус Брунер в Атина подчертава ключовата роля на Гърция като входна точка за Европейския съюз за хиляди мигранти. По време на срещата си с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис Брунер потвърди ангажимента на Комисията да подкрепя управлението на границите и миграцията в дух на солидарност между държавите членки. Ключова тема на разговорите беше прилагането на Пакта за убежище и миграция, който има за цел да предефинира управлението на миграционните потоци в ЕС. Сред изтъкнатите приоритети комисарят подчерта необходимостта от засилване на връщането на незаконни мигранти – мярка, която се счита за съществена за осигуряване на баланс между солидарността и отговорността в рамките на блока. Въпреки декларираната цел за осигуряване на справедлива и ефективна система за предоставяне на убежище, новата политика на ЕС в областта на международната закрила породи опасения. Хуманитарни организации и активисти за правата на мигрантите се опасяват, че отнемането на международната закрила за временно завръщащите се в страната си на произход може да изложи хората на по-големи рискове и да усложни допълнително и без това сложната система за предоставяне на убежище. Друго опасение е еднаквото прилагане на правилата в държавите членки.
При липсата на ясни и споделени критерии съществува риск от различно тълкуване, което може да подкопае съгласуваността на европейската система за международна закрила. Решението на Европейския съюз представлява повратна точка в управлението на международната закрила, като поставя нови предизвикателства както пред мигрантите, така и пред държавите членки. От една страна, то се стреми да осигури по-строга и надеждна система; от друга страна, от съществено значение е новите мерки да бъдат придружени от внимателна оценка на хуманитарните и правните последици. Необходимостта от баланс между сигурността, солидарността и отговорността остава в центъра на европейския дебат за имиграцията. Прилагането на Пакта за убежището и миграцията, заедно със засилването на сътрудничеството между държавите членки, ще бъде от решаващо значение за справяне с общите предизвикателства и за изграждане на система, която може да отговори на нуждите както на мигрантите, така и на приемащите общности.
Алесандро Фиорентино