Subscribe
Комисията със сигурност е изготвила тази стратегия за конкурентоспособност с оглед на така наречения доклад на Драги, който показва това, което вече знаехме: докладът на Драги беше поръчан от брюкселските бюрократи, които го използваха като алиби, за да не се извинят, което би трябвало да направят, за поне пет пропилени години в историята на Европейския съюз. Поразително е, че се казва, че се преследват две цели: i) да се определят необходимите промени в политиките, за да се адаптират към реалността и да се разработят нови начини за съвместна работа, за да се увеличи скоростта на вземане на решения; ii) да се опростят рамките и правилата и да се преодолее фрагментацията. Казвам поразително, защото именно за това призовават европейските реформатори, консерватори и патриоти от десетилетия и получават обвинения, че са отрицатели, турбокапиталисти или неолиберали. Но аз настоявам, че според мен, а прецедентите подкрепят моето тълкуване, това е чист въздух, тъй като целият подход се основава на одобряването на нови регулации по въпроси като изкуствения интелект, облака, квантовите изчисления, биотехнологиите и космическата индустрия. Вместо да регулират, те би трябвало да премахнат „вокизма“ на университетите, половите или расовите квоти, за да насърчат заслугите, способностите и изобретателността; и да оставят да потече свеж поток от идеи и проекти. Но ако бюрократите и парламентаристите са тези, които ще определят рамката, мога да ви уверя, че отново ще допуснем същите грешки и ще загубим още пет години.
Един от най-спорните моменти в стратегията, който е и в противоречие с теоретичния подход, е, че тя не отстъпва от целите в областта на климата, а ги потвърждава. Запазва се целта за намаляване на въглеродните емисии с 90 % до 2040 г., което поставя нас, европейците, пред същите ограничения.
От Съединените щати и Китай знаем, че тези нови технологии и качествено промишлено производство са особено енергоемки, без вятърът и слънцето да са достатъчни, стабилни, постоянни и постоянни източници. Или ще се ангажираме с ядрената, хидравличната енергия (в противоречие с подходите на Регламента за възстановяване на природата), газа и нефта, или ще останем окончателно извън международната конкуренция. Представеният документ повтаря – ние не очаквахме нищо друго – обявеното от Урсула фон дер Лайен в речта ѝ при встъпването в длъжност за одобряване на Пакт за чиста промишленост; един вид Зелена сделка 2.0 за декарбонизация на тежката промишленост, като например металургията или химията; което не вещае нищо добро за европейската промишленост. Може би една от точките, в които документът на Европейската комисия предизвиква най-голямо възмущение, е тази, в която по отношение на автомобилния сектор се казва, че ще бъде започнат стратегически диалог със сектора за стимулиране на инфраструктурата за презареждане и насърчаване на електромобилите. Първо, защото не беше започнат никакъв диалог със сектора, за да се одобри директивата, с която беше договорена забраната на превозните средства с двигатели с вътрешно горене, а по-скоро секторът беше наложен в името на Програмата до 2030 г.; и второ, защото е ясно, че европейските граждани, потребители и купувачи са решили, че не искат електрически превозни средства; така че това, което можем да си представим, са огромни суми публични средства, за да се финансират автомобилните компании и да се покрият техните загуби или да се постигне намаляване на цените, за да се стимулира покупката на електрически превозни средства, което означава, че европейците ще платят два или три пъти за този преход – чрез данъци, чрез дълг, чрез цена.
Идеи като създаването на екологичен корпоративен автопарк изглеждат по-скоро като предложения на търговци на масло от мастика, отколкото като сериозни подходи за решаване на проблема с производството, заетостта и транспорта в Европа. Нямам особено доверие, дори в някои от компаниите, които се поддадоха на огромната власт на Фон дер Лайен по време на последния мандат и които почти сигурно сега само чакат да бъдат субсидирани.