Subscribe
По обясними причини изучаването на латински език в нашите европейски страни придобива все по-малко значение. От неотменна част от всяко академично образование през предишните векове, днес изучаването на латински език се е превърнало в изтънчен лукс, на който се наслаждават само студентите – в повечето страни – със специфично хуманитарни интереси. Вероятно не е нито възможно, нито желателно да видим ситуация, в която латинският език да възвърне предишното си място в нашата европейска образователна система. Но би било ценно, ако поне гарантираме, че латинският език ще продължи да бъде естествена част от цялото висше хуманитарно образование.
Интересно е да се отбележат аргументите, които защитниците на латинския привеждат, за да мотивират младите хора да изучават езика на Цезар и Свети Августин. На първо място се смята, че познаването на латинския език разширява възможностите на историците и хуманитарните изследователи да четат значителното количество литература и документи, които някога действително са били написани на този език. А дори и за тези, които не са професионални учени, но които може би имат общ интерес към по-старата западна култура, разбира се, има смисъл да могат да четат всички по-стари документи и текстове, написани на латински език.
Вторият основен аргумент е, че изучаването на латински език ни обучава на теоретично и граматическо мислене. Освен това се изисква определена дисциплина и способност за приемственост и постоянство, за да се научи достатъчно латински, за да може да се справим с автентичните текстове.
И в двата случая можем да кажем, че ползата от изучаването на латински език е на индивидуално ниво. Като културолог и историк вие имате интерес да изучавате латински език. Но работата, която се изисква, за да можете да четете латински текстове, ви принуждава и да мислите теоретично и да тренирате издръжливостта си.
Но има и друга гледна точка, която трябва да се подчертае, когато говорим за латиноамерикански изследвания. И този път не става дума за някаква индивидуална или лична полза, а за обща цивилизационна такава.
Нека го кажем така. Европа се нуждае от нов Ренесанс. Когато Ренесансът през XV и XVI в. оформя модерна Европа, интелектуалните, артистичните и политическите елити се идентифицират с гръко-римската античност. Европейците от XVI в. добиват представа за величието и потенциала на европейската цивилизация, като включват гръко-римския свят в собствената си идентичност. Платон, Аристотел, Александър Велики, Цезар, Овидий, но и християнството, както се появява в Новия завет, са били част от собствената им цивилизационна общност. Така античните автори стават техни древни бащи, техни модели за подражание, тези, които са показали пътя.
Току-що преминахме границата на хилядолетието. Живеем в ново хилядолетие, третото от раждането на Христос. В същото време Европа и западният свят като цяло преживяват цивилизационна криза. Ние не вярваме в себе си. Измъчвани сме от политически противоречия. Мнозина смятат, че миграцията към Европа поставя под въпрос нейната култура и съществуване. Някои културолози говорят за европейска „ойкофобия“: страх от собственото.
Това, което е необходимо, е може би втори Ренесанс. Трябва отново да се идентифицираме с великата история на Европа. Трябва отново да повярваме в себе си, в своята идентичност, сила и възможности. Отново трябва да потърсим мъдрост в собствената си философия. И най-вече трябва да си върнем самочувствието.
И тук засиленият интерес към латинския език и латинската литература може да бъде фактор, който да насочи развитието в правилната посока. Интересът към Рим и Гърция в популярната култура е забележително висок. Филм като „Гладиатор“ направи много за разширяване на интереса към нашата европейска древност. Това трябва да се допълни от значителни инвестиции в изучаването на латински език в нашите училища и университети – или може би в интернет. Изучаването на латински език не е бързо решение, но като се има предвид широко разпространеното увлечение по Рим сред много млади хора днес, би трябвало да е възможно да се създаде интерес и към латинския език.
Това би било добре дошло за нашето културно самочувствие. Римляните са били европейци като нас. Ние принадлежим към същата културна сфера като римските воини, писатели и жени. Рим е нашата история и ние сме длъжни да предадем наследството. Европа наистина трябва да стане отново велика.