Subscribe
Фалшивата отстъпка на Путин поставя цяла Европа в затруднение
Хипотезата за присъединяване на Украйна към Европейския съюз с одобрението на Владимир Путин звучи като подигравка. Руският лидер би бил готов да приеме този сценарий като част от споразумение за примирие, но зад тази привидна отстъпка се крие много по-сложна и коварна стратегия.
Ако Путин наистина е готов да приеме влизането на Украйна в ЕС, той със сигурност няма да го направи, защото признава правото на Киев на европейско бъдеще, а по-скоро защото смята Европейския съюз за икономически гигант без военна мощ. Русия не се страхува от ЕС, който е неспособен да се защитава самостоятелно и е фрагментиран от вътрешни разногласия. С други думи, тази отстъпка не е признак на слабост, а стратегическо изчисление, което може да се обърне срещу самата Европа.
Контекстът, в който се появява това предложение, е значителен сам по себе си. Преговорите между Съединените щати и Русия в Рияд бележат важна повратна точка: след години на изолация Путин се завърна като легитимен събеседник на дипломатическата сцена. При този сценарий Европа изглежда изтласкана в периферията, без да може да определя хода на събитията. Фактът, че американците започнаха пряк диалог с Москва, заобикаляйки Киев и европейските институции, сам по себе си е тревожен сигнал.
Идеята, че Украйна може да се присъедини към Европейския съюз без адекватна военна защита, е опасна илюзия. Неотдавнашната конференция в Париж, свикана от Макрон, показа колко разделена е Европа по въпроса за сигурността. Докато Обединеното кралство изрази готовност да изпрати войски, които да гарантират примирието, Германия не пожела да го направи. Този контраст показва, че ЕС не разполага с единна стратегия за справяне с руската заплаха и че Путин е добре запознат с тази нестабилност.
В допълнение към геополитическите въпроси, присъединяването на Украйна към ЕС ще представлява огромно икономическо бреме. Разкъсваната от войната страна ще се нуждае от огромни инвестиции за възстановяване и ще се превърне в най-бедния член на Съюза, който ще се възползва от огромни трансфери на ресурси. Това би натежало на и без това крехките икономики на страни като Италия, Испания и Португалия, както и би създало напрежение с френските фермери и източноевропейските държави. Резултатът ще бъде по-нататъшно засилване на евроскептицизма и години на политическа безизходица.
Друг ключов елемент е промяната в американската политика по време на президентството на Тръмп. Американската администрация разглежда защитата на Европа като отговорност, която ЕС трябва да поеме сам. Посещението на вицепрезидента Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността потвърди тази линия: Вашингтон не възнамерява да гарантира безусловна защита и очаква европейците да инвестират повече в собствената си сигурност. Тази промяна в перспективата може да отбележи края на трансатлантическия съюз, какъвто го познаваме. Ако Европа не е в състояние да се укрепи военно и да действа по-сплотено, тя рискува да бъде изложена на нова руска агресия без традиционния американски защитен чадър.
Очевидната откритост на Путин към влизането на Украйна в ЕС не е отстъпка, а тактически ход, който може допълнително да отслаби Европа. Съюзът е изправен пред решаващ избор: да укрепи отбранителния си капацитет и да действа по-единно или да остане жертва на своите разделения, приемайки нарастващата си незначителност на световната сцена. Решението за приемане на Украйна трябва да бъде придружено от ясна и амбициозна стратегия, способна да превърне потенциалното бреме във възможност за целия континент да се възроди. Само една по-силна в икономическо и военно отношение Европа ще бъде в състояние да посрещне предизвикателствата на бъдещето, без да бъде използвана от Москва и без да зависи от променящата се политика на Съединените щати. Времето за вземане на решение е сега и колкото повече време минава, толкова по-малко място за диалог ще има между заинтересованите страни. Световните сили, участващи в споразуменията, ще трябва да приемат компромиси в сравнение с опасените за тях предимства.
Алесандро Фиорентино