Може ли левицата да управлява и да спечели отново?

След изборите в Германия много се говори за успеха на крайната десница. Консервативният ХДС наистина напредна и ще може да състави правителство, но изборният успех беше спрян от радикалната десница AFD.

Но трябва да се отбележи също, че управляващите германски социалдемократи се върнаха рязко назад и че това потвърждава тенденция, която се наблюдава и в останалата част на Европа. Политическата левица няма отговори на въпросите, които в момента характеризират европейската политика. И когато получат възможност да управляват, те се провалят.

В Германия социалдемократите под ръководството на Олаф Шулц се върнаха от 25,7% от гласовете на изборите през 2021 г. до 16,4% през 2025 г. Само след няколко години управление избирателите ясно показаха какво мислят за германските социалдемократи. Във Великобритания управляват лейбъристите. Но това е така, защото торите се бяха разпаднали след 14 години на власт и защото британската десница е разделена между традиционните десни тори и техните претенденти от Реформаторския блок. Все пак трябва да се отбележи, че лейбъристкото правителство вече е крайно непопулярно и се радва на рекордно ниска избирателна подкрепа в проучванията на общественото мнение. В проучване, проведено на 23-24 февруари, 22% от британците заявяват, че подкрепят лейбъристите, докато два пъти повече подкрепят една от двете консервативни партии – торите 22%, Реформаторското обединение 25%.

В Швеция Шведските социалдемократи управляваха между 2014 и 2022 г. На изборите през 2022 г. те обявиха на предизборните си плакати, че „Швеция може да се справи по-добре“. По този начин партията повече или по-малко открито призна, че политиките ѝ са били лоши за Швеция. Избирателите изглежда се съгласиха и гласуваха за дясно правителство. Последният президент социалист на Франция, Франсоа Оланд, управляваше от 2012 до 2017 г. Той се провали толкова напълно в амбицията си да намали безработицата, че дори не се кандидатира за преизбиране. Вместо него президент стана предприемчивият Еманюел Макрон, след като самият той скъса със Социалистическата партия и създаде свое центристко политическо движение.

Основният проблем за политическата левица в Европа е, че историята в момента изисква консервативно пренастройване на западното общество. Европа се нуждае от политически лидери, които могат да се справят с нелегалната миграция, които се отнасят сериозно към престъпността и които се осмеляват да започнат отново да говорят за европейската култура и идентичност. Освен това се нуждаем от политически лидери, които да се осмелят да се противопоставят на централизиращите тенденции, които наблюдаваме от Брюксел. В момента европейската икономика изостава. И ако вярваме на всички класически национални икономически теории за това как се създава богатство, за да не изоставаме от Азия и САЩ, са необходими по-малко регулации и повече свобода за европейските компании.

Ето защо Европа се нуждае от балансирана комбинация между ценностен консерватизъм и пазарно мислене. Ние, европейците, трябва да бъдем себе си, но също така трябва да бъдем изобретателни и конкурентоспособни. Култура, идентичност, законност и ред, традиции, но и пазарна икономика. Всичко това е необходимо. И едва ли левите партии са тези, които могат да го поправят. Което, наред с другото, политическото развитие в Германия в последно време показва толкова ясно.

За съжаление трябва да признаем, че десните партии също са изгубили своя път. Торите в Обединеното кралство се оказаха неспособни да се справят с миграцията след Брекзит и затова сега губят подкрепата на Реформаторския блок. Християндемократите в Германия също се отвориха за твърде много нерегулирана миграция и решиха, че най-голямата индустриална държава в Европа трябва постепенно да се откаже от цялата ядрена енергия. В Швеция – страна, която долуподписаният познава добре – по същия начин традиционно дясно правителство в началото на 2010 г. дерегулира миграцията и освободи контрола върху това кой влиза в страната.

В тези три страни десните правителства бяха наказани от избирателите. Проблемът на избирателите обаче е, че левите правителства, които те получиха, се оказаха неспособни да се справят с проблемите, които хората искаха да решат. И това е просто защото не социализмът, социалдемокрацията или която и да е друга форма на ляв радикализъм е решението на проблемите, с които сега се сблъскваме в Европа, а консервативната дясна политика. Нека вземем няколко примера, за да покажем защо.

Социалистите обичат публичната собственост. Затова те обичат и публичното управление. Включително управлението на финансите. И тук системата на ЕС, която някога е била замислена да функционира само като зона за свободна търговия, е склонна да изпълнява поръченията на икономическата левица. Защото когато ЕС, чрез фондовете „Корона“ и други инструменти за преразпределение на ресурси, започне да контролира в какво да инвестират капиталите си европейските икономики, тогава икономиката рискува да загуби ефективност. Ако инвеститорите и индустриалците започнат да се интересуват повече от достъпа до безвъзмездни средства, отколкото от инвестирането на собствения си рисков капитал, тогава пазарната икономика няма да работи толкова ефективно.

Социалистите и левичарите като цяло (особено природозащитниците) също обичат моралните указания. Политиката трябва да се намеси и да осъществи равенство, социална справедливост и климатична интелигентност. Следователно политиката трябва да се намеси и да гарантира, че икономиката функционира в съответствие с етиката на левицата. Разбира се, разумно е бизнес светът също да допринася по свой начин за социалния прогрес и за необходимите съображения към околната среда. Но когато левите политици искат да се намесят и да контролират прекалено много света на бизнеса, това в крайна сметка ще струва скъпо по отношение на конкурентоспособността и просперитета. И точно това наблюдаваме в момента. Трябва да освободим пазарната сила, вместо да я натоварваме с още повече регулации.

В ДНК-то на левицата е заложено да се бори срещу социалните „несправедливости“. Това прави много трудно за социалдемократическите правителства да се справят със структурните обществени проблеми, които се създават или поне изострят от широкомащабното приемане на бежанци. В Швеция през 2020 г. се появи привличащ вниманието доклад на бизнес организация, наречена „Entreprenörskapsforum“, в който се посочваше, че частта от шведското население, която е родена извън границите на страната, има много по-ниска степен на самодостатъчност от средния швед. Тук говорим за „степен на заетост“ и за „степен на самодостатъчност“. Това означава, че хората, които имат работа, все още не могат да се издържат сами, тъй като заплатата им не е достатъчна за разходите за живот и за издръжката на децата. А ниската степен на самодостатъчност се отнася преди всичко за всички мигранти, които идват в Швеция от Близкия изток и Африка:

„През 2016 г. равнището на заетост на родените в страната лица (включително родените в скандинавските страни) е 89%, а равнището на самодостатъчност – 73%. Съответните стойности за лицата, родени в Африка, бяха съответно 68% и 38%, а за Близкия изток – 56% и 36%. Това означава, че степента на самозадоволяване за определени групи лица, родени в чужбина, е с около 30 процентни пункта по-ниска, отколкото за родените в страната.“

Това са проблеми, които могат да бъдат решени чрез ограничаване на видовете имиграция, което съвсем очевидно води до икономически проблеми. Но също така и чрез провеждане на нова и по-взискателна икономическа политика. Ако имаше по-ясни изисквания за самодостатъчност, за да останат в Швеция, щеше да е възможно тези цифри да се повишат. Тогава по-малко отговорност за обществото и повече за самия човек.

Но това са реформи, които европейските леви партии не са в състояние да осъществят. Те са затънали в остарялата си идеологическа реторика, според която политиката трябва да има за цел преди всичко да поправи несправедливостта. Политическата бизнес идея на левицата е да се спре несправедливостта, а това мислене прави невъзможно да се поставят исканията, които трябва да се поставят, за да се разреши на хората да имигрират и да им се позволи да останат.

Съвсем не е странно, че левите партии в Европа в момента или губят избори, или стават непопулярни. Нуждаем се от нещо съвсем различно от политиката, която те искат да видят. Нуждаем се от пазарна икономика, от укрепване на европейската идентичност, от реформирана миграционна политика и най-вече от реално поемане на отговорност за общото ни бъдеще.