
Европейската комисия реши да предостави на автомобилната индустрия по-голяма гъвкавост при спазването на стандартите за емисии на CO2.
Това стана ясно от втората среща на „Стратегическия диалог за бъдещето на европейската автомобилна индустрия“, която се проведе в Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че ще предложи целенасочено изменение на регламента относно емисиите на CO2 от автомобилите, с което на производителите на автомобили ще се даде тригодишен срок за приспособяване към стандартите за съответствие вместо ежегодно задължение.
Целта на новата мярка е да се намери баланс между необходимостта от намаляване на емисиите и трудностите, пред които е изправен автомобилният сектор. Фон дер Лайен заяви: „Съществува ясно изразено искане за повече гъвкавост по отношение на целите за емисиите на CO2. Ключовият принцип е балансът: от една страна, се нуждаем от предвидимост и справедливост спрямо тези, които вече са инвестирали в чисти технологии, а от друга, трябва да се вслушаме в тези, които искат повече прагматизъм в труден икономически контекст“. Въпреки че целите за емисиите ще останат непроменени и компаниите все още ще бъдат глобявани за неспазване на изискванията, промяната ще даде на производителите на автомобили по-дълъг период за привеждане в съответствие със стандартите, без да се налагат незабавни глоби.
Друг ключов момент от срещата беше концепцията за технологична неутралност при прехода към устойчива мобилност. Фон дер Лайен подчерта, че преразгледаните цели за 2035 г. ще отчитат пълната технологична неутралност като основен принцип. Това би могло да проправи пътя за по-голяма диверсификация на технологиите, използвани за намаляване на емисиите, включително не само електрически превозни средства, но и други решения с ниски емисии, като водород и биогорива. Изявлението на Европейската комисия оказа незабавно въздействие върху автомобилния сектор, като доведе до рязко покачване на акциите на големите производители на автомобили на фондовата борса. Глобите за неспазване на стандартите за емисии можеха да възлязат на повече от 15 млрд. евро през 2024 г., което представляваше значителна заплаха за сектора.
Министърът на предприятията и на производството в Италия Адолфо Урсо приветства решението на Европейската комисия, като заяви, че то представлява „победа за европейската автомобилна индустрия и за Италия“. Според Урсо предоставянето на по-голяма гъвкавост ще предотврати срива на сектора, като елиминира риска от незабавни глоби и проправя пътя за европейски план за стимулиране на екологичния преход на автомобилите. Урсо подчерта също така значението на осигуряването на стратегическа автономия в производството на батерии за електромобили, за да може европейската индустрия да се конкурира с други големи световни сили като Китай и САЩ на пазара на устойчивата мобилност. Автомобилната индустрия е един от най-важните сектори на европейската икономика и екологичният преход представлява решаващо предизвикателство. Предоставянето на три години за адаптиране към стандартите за емисиите ще даде на производителите на автомобили времето, от което се нуждаят, за да инвестират в нови технологии и да укрепят инфраструктурата за електрическа мобилност. Въпреки това въпросът как да се постигне баланс между екологичните цели и необходимостта от запазване на конкурентоспособността на европейската промишленост остава открит. Преразглеждането на технологичния неутралитет за 2035 г. може да доведе до по-всеобхватен подход, при който се разглеждат всички налични решения за намаляване на въздействието на автомобилния сектор върху околната среда. През следващите месеци Европейският парламент и Съветът на ЕС ще бъдат призовани да оценят предложеното от фон дер Лайен изменение. Ако бъде одобрен бързо, както се надява председателят на Комисията, новият регламент ще предложи важна подкрепа на дружествата от сектора и ще позволи по-постепенен преход към устойчива мобилност, без да се застрашава конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост.
Същевременно Европейският съюз ще трябва да инвестира повече в инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства и иновативни технологии, за да гарантира, че преходът към мобилност с нулеви емисии е ефективен и устойчив. Ключова роля ще играят и стимулите за закупуване на превозни средства с ниски емисии, които биха могли да ускорят подмяната на автомобилния парк и да намалят по-бързо емисиите на CO2. Ето защо бъдещите стратегии ще трябва да интегрират промишлените, данъчните и екологичните политики, за да се осигури баланс между устойчивостта и икономическото развитие.