Subscribe
В световен мащаб продължават да съществуват критични въпроси във връзка с продължаващите конфликти и сложните възможни решения. Миналата седмица телевизионната конфронтация на живо между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски всъщност отново промени облика на войната между Русия и Украйна: Подкрепата на САЩ за последната отслабна, както и подписването на споразумението за редкоземните минерали, дадено почти със сигурност няколко часа преди разговорите в Белия дом. И не само това: магнатът каза силни думи за украинския номер едно, подчертавайки за пореден път и от своя гледна точка неадекватността на Зеленски като лидер и събеседник за постигане на примирие. От своя страна украинският президент отново заяви, че е готов да направи крачка назад, стига Украйна да се присъедини към НАТО и да бъде намерено дългосрочно решение за запазване на мира. Тези изявления бяха направени по време на различни срещи с европейски премиери, като британския министър-председател, и с крал Карл III в дните след сблъсъка в Овалния кабинет. Трябва да се каже, че през последните няколко часа като че ли има ново развитие: Тръмп, в края на много дългата си реч пред Конгреса, разкри, че възприема Зеленски като действително готов „да седне на масата на мира“. След това в неделя, 2 март, се състоя срещата на върха в Лондон, на която присъстваха европейските лидери. Среща на върха, която имаше за цел да разгледа ситуацията и да изясни в каква посока да се действа, за да се „защитят Западът и неговите ценности“.
Срещата между европейските лидери
Непосредствено след срещата между Тръмп и Зеленски Мелони съобщи на страниците си в социалните мрежи, че „всяко разделение на Запада“ отслабва държавите и „облагодетелства онези, които биха искали да видят упадъка на нашата цивилизация“. Италианският министър-председател искаше да подчертае от самото начало, че „едно разделение не би било добро за никого“. Ето защо, продължи тя, „е необходима незабавна среща на върха между Съединените щати, европейските държави и съюзниците, за да поговорим откровено за това как възнамеряваме да посрещнем днешните големи предизвикателства. Като започнем от Украйна, която защитавахме заедно през последните години, и от предизвикателствата, пред които ще бъдем призовани да се изправим в бъдеще“. Това е отговорът на Италия, насочен към намиране на равновесие, без да се определя ясно стратегия; повече от всичко друго целта е да се стигне до конструктивна конфронтация между страните. И така, това беше първата среща между европейските лидери. Координатор на работата беше британският министър-председател Стармър, който само няколко часа по-рано имаше възможност да разговаря със Зеленски и да потвърди пълната си подкрепа за Украйна. Със сигурност създаването на мирен план е най-сложното предизвикателство, пред което Западът се е изправял от много години насам. Тръмп се движи в една посока и изглежда иска да го направи независимо от западната коалиция. Трябва да се добави и че обявяването на 25% мита за Европа не помогна за и без това напрегнатия климат между страните. Във всеки случай на срещата присъстваха и други държави, като Канада и Турция. Идеята би била да се изгради коалиция с неевропейски държави, но необходимостта от сътрудничество със Съединените щати остава приоритет. Ето защо британският министър-председател даде да се разбере пред присъстващите, че е разговарял с американския президент, за да му обясни плана, споделян от Англия и Франция. Той също така подчерта, че страната му ще продължи да подкрепя Украйна при закупуването на нови оръжия. Споменава се заем от над 1,5 милиарда лири стерлинги. Това е напълно противоположен начин на действие от този, който вместо това разгърна Тръмп, който спря помощта за Украйна при липса на споразумение между страните относно желания „мир“ при условията на САЩ. „Коалицията на желаещите“, както я нарекоха предлагащите я лидери, започва с прекратяване на огъня. Или поне така обясни Макрон пред Le Figaro след срещата. Всъщност тя ще започне с едномесечно спиране, което ще позволи само сухопътни сблъсъци. За пореден път и Макрон, и Стармър потвърдиха, че са отворени за изпращане на европейски войски на украинска земя; решение, което обаче не убеди други лидери като германския канцлер и италианския министър-председател.
Решението на Фон дер Лайен: 800 милиарда за отбранителния фонд
Докато чакаше да разбере дипломатическото развитие на въпроса, Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, представи нов план за отбрана. Тонът, използван от председателя на Комисията при съобщаването на нейния ангажимент, беше сериозен. Живеем в опасни времена – каза тя откровено, – последиците могат да бъдат опустошителни. И на таблото се появиха добри 800 милиарда за отбрана. Трябва да се каже, че идеята не се хареса на всички, в Италия и мнозинството, и опозицията намериха в позицията на Комисията прибързана острота, която не показва най-доброто решение за европейските държави. Фон дер Лайен обаче уточни, че необходимостта е изразена от гласовете на лидерите, участвали в различните срещи на върха. Всъщност по време на собствената си реч той сподели: „На различните срещи през последните няколко седмици – последната преди два дни в Лондон – отговорът на европейските столици беше колкото звучен, толкова и ясен. Намираме се в епоха на превъоръжаване. И Европа е готова да увеличи масово разходите за отбрана. Както в отговор на краткосрочната неотложност да се действа и да се подкрепи Украйна, така и за да се отговори на дългосрочната необходимост да се поеме по-голяма отговорност за нашата европейска сигурност“. Предложението се основава на пет стълба в документ, озаглавен „Превъоръжаване на Европа“; всъщност именно това заглавие предизвика най-голяма загриженост. То ще бъде обсъдено подробно на срещата на върха, свикана за четвъртък, 6 март, на която ще присъстват всички държави. Неколкократно беше използвана думата „спешно“, за да се определи подходът, дотолкова, че се стигна и до бюрократични съкращения, за да се ускорят нещата и да се постигне готовност.
Как се разделят 8-те милиарда
По-конкретно, Пактът за стабилност е поставен под въпрос. Дерогациите от Пакта всъщност ще осигурят 650 милиарда евро за четири години за защита на Европейския съюз. Поради това Фон дер Лайен обясни, че ще бъде активирана националната предпазна клауза на Пакта за стабилност и растеж. Условие, което ще позволи на всички държави членки да увеличат разходите за отбрана, „без да се задейства процедурата при прекомерен дефицит“. След това тя говори за нов инструмент, който би трябвало да осигури около 150 млрд. евро под формата на заеми за държавите. Очевидно препратката остава към сектора на отбраната. На практика става дума за доставка на оръжия и „противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, ракети и боеприпаси, безпилотни летателни апарати и системи за борба с безпилотните летателни апарати, но също така и за други нужди, като кибернетиката и военната мобилност“. По този начин, както е посочено от Комисията номер едно, ще бъде лесно да се намесим в подкрепа на Украйна. И накрая, трета точка, която гледа в посока на силата на бюджета на ЕС. Комисията смята, че усилията в тази насока могат да гарантират резултати в краткосрочен план. Ще предложим – обясни фон дер Лайен – допълнителни възможности и стимули за онези държави членки, които решат, ако искат да използват програмите на кохезионната политика, да увеличат разходите за отбрана.