Subscribe
Проучването на Polling Europe, публикувано през март, беше проведено с цел да се установи какво мислят гражданите на Европейския съюз за съдебната система и за отношенията на Съюза с президента на САЩ Доналд Тръмп. Проучването е проведено между 14 и 24 март 2025 г. на извадка от 5006 попълнени интервюта, разпределени пропорционално на населението на 27-те държави от ЕС, с лека корекция, за да могат данните да бъдат анализирани на общоевропейско ниво и в 5 различни зони: Германия, Франция, Централна и Източна Европа, Северна Европа, Южна Европа. За всяка държава бяха определени пропорционални квоти за възраст и пол. Квотите бяха изчислени въз основа на най-новите параметри на Евростат.
Правосъдие и съдебна система в страните от ЕС
За възприемането на независимостта на съдебната власт в ЕС само 36 % от европейските граждани смятат, че съдебната власт в тяхната страна е независима. От тях 9% смятат, че съдебната власт е „напълно независима“, а 27% – че е „до голяма степен независима“. За разлика от тях 57% от участниците в проучването на общественото мнение смятат, че съдебната власт се влияе от политическата среда – „отчасти“ (37%) или „напълно“ (20%). Това общо схващане е изключително тревожно, тъй като показва широко разпространено обществено недоверие в безпристрастността на съдебната власт, което може сериозно да подкопае доверието на гражданите в демокрацията и върховенството на закона.
Според интервюираните лица се наблюдават значителни регионални различия. Северна Европа (Швеция, Дания, Финландия) има най-положителна представа за съдебната система, като 44 % от анкетираните твърдят, че съдебната система е независима. На противоположния полюс са респондентите от Южна Европа (Испания, Италия, Гърция) и Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които са най-скептични: съответно само 26% и 27% от гражданите вярват, че съдебната система е независима.
Страните, които най-много критикуват съдебната система, са Испания, Полша и Италия. В Испания например 21 % от анкетираните възприемат съдебната система като независима, докато 74 % я смятат за политически повлияна. В Полша процентите също не се различават много. Така 29 % от поляците смятат, че съдебната власт е независима, докато 63 % твърдят, че тя е политически повлияна. В Италия процентите са сходни с тези в Полша. 29% от италианците имат положително мнение за съдебната власт, докато 63% имат отрицателно такова. В Германия и Франция възгледите на хората за съдебната система са по-балансирани, но и там мнозинството от гражданите са склонни да виждат правосъдието като политически обусловено (контролирано).
Според проучването на ЕКР избирателите на центристките и лявоцентристките партии, като Зелените, Обнови Европа и Партията на европейските социалисти, имат по-благоприятно мнение: Зелените: 47% възприемат съдебната система като независима, S&D: 43%, RE: 48%. На противоположния полюс избирателите на крайно десни партии като „Патриотите“ (Rassemblement National, Vox, Fidesz) и „Европа на суверенните нации (ESN)“ са много по-скептични: Само 23% от избирателите на ESN и 27% от избирателите на „Патриотите“ вярват, че съдебната власт е независима. Около 71 % от избирателите на ESN смятат, че правосъдието е политически обусловено, както и 68 % от избирателите на Патриотите. Тази поляризация предполага, че доверието в съдебната система се влияе от политическата идеология, като е по-силно сред проевропейските избиратели и по-слабо сред евроскептичните или националистическите избиратели.
Доверието на гражданите на ЕС в съдебната система
Респондентите на ЕКР бяха попитани също така доколко имат доверие в съдебната система в собствената си страна. Резултатите показват, че обществото е разделено на две. Около 46 % от анкетираните заявяват, че имат доверие в съдебната система („много“ – 10 %, „донякъде“ – 36 %). От другата страна на разделението 50 % от гражданите са заявили, че нямат доверие в съдебната система („малко“ – 34 %, „изобщо“ – 16 %), а 4 % не са знаели как да отговорят. Най-високо ниво на доверие в съдебната система се наблюдава в скандинавските страни от ЕС – 56%. Доверието постепенно спада до 55% в Германия и 43% във Франция. На противоположния полюс, страните с най-ниско ниво на доверие са Испания, където само 37% от гражданите имат доверие в съдебната система, ЕИО с 35% и Италия с 45%. Левите избиратели (Зелените, С&Д) са по-скоро по-доверчиви (до прага от 60 %), докато радикално десните избиратели (Патриотите, ЕСН) са дълбоко недоверчиви (само 29-35 % заявяват, че имат доверие в съдебната система).
Отношенията между европейските партии и Доналд Тръмп
Проучването на ЕКР включваше и въпрос за това кои европейски партии се възприемат като имащи най-добри отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп. За най-близки до Доналд Тръмп се смятат Патриотите и ЕСН, следвани от ЕКР: Патриотите (Rassemblement National, Vox, Fidesz) – 26%, Европа на суверенните нации (AFD, Reconquete) – 24% . ECR – Европейски консерватори и реформисти (Fratelli d’Italia, PiS) – 17 %. Останалите партии са доста под тези проценти: ЕНП (ХДС, Испанската народна партия) – само 8 %, левите партии (Die Linke, Syriza, LFI) – между 4-5 %, Зелените и социалистите – 3-4 %. Трябва да се отбележи също така, че доста значителен процент от интервюираните – 38%, не са знаели как да отговорят.
Анализът на данните от проучването по държави показва, че има големи различия. Така например в Северна Европа и Централна и Източна Европа резултатите са много по-ниски – под 20 %. Испания: 53% от анкетираните определят партията Vox (Патриоти) като близка до Тръмп, Франция: Германия: 41% посочват, че AFD (ESN) има най-добри отношения, а Италия: 38% посочват Fratelli d’Italia (ECR) като близка до Доналд Тръмп. Дори левите избиратели признават близостта между европейската популистка десница и Тръмп. 30% от избирателите на GUE/NGL смятат, че Патриотите са близки до Тръмп. 33% от избирателите на Зелените казват същото за ESN. Привържениците на партията ЕКР обаче са тези, които най-ясно определят близостта на своята партия с президента на САЩ: 34% от тях казват, че ЕКР е в най-добри отношения с Тръмп. Доналд Тръмп е влиятелна фигура в европейското политическо въображение, а националистическите и крайно десните партии явно се възприемат като най-близки до неговия политически стил и визия. Въпреки това високото ниво на „не знам“ (38%) относно европейските отношения с Тръмп показва липса на информация или интерес от страна на голяма част от населението, което може да има последици за политическата мобилизация. Доверието и възприемането на независимостта на съдебната власт варират значително в зависимост от региона и политическата ориентация. Северноевропейските страни са най-уверени, докато южните и източните части на ЕС показват дълбок скептицизъм към съдебната власт. Очевидна е идеологическата поляризация: прогресивните и проевропейските избиратели са склонни да имат по-голямо доверие в съдебната власт, докато евроскептичните избиратели я възприемат като политически повлияна.
Възприемане на независимостта на съдебната власт от румънците
Според проучването на ЕКР само 28 % от респондентите в Румъния смятат, че съдебната власт е независима. Това е значително под средната стойност за Европа от 36 %. От румънците, които смятат, че съдебната власт е независима, само 7% я смятат за „напълно независима“, а 21% – за „предимно независима“. От друга страна, 65 % от румънците смятат, че съдебната власт се влияе от политиката. В този контекст 40% смятат, че тя е „частично обусловена“, а 25% – че е „напълно повлияна от политическата класа“. Тези данни показват структурно недоверие към румънската съдебна система. Това недоверие се свързва с многобройните съдебни скандали през последните години, с възприемането на избирателната борба с корупцията, но също и с намесата на политиците при назначенията в съдебната система или при реформата на законите за правосъдието.
Що се отнася до доверието в съдебната система, в Румъния то е ниско. Само 39 % от анкетираните заявяват, че имат доверие в съдебната система („много“ – 8 %, „донякъде“ – 31 %), 56 % заявяват, че нямат доверие в нея („малко“ – 36 %, „изобщо“ – 20 %), а 5 % нямат отговор. Това поставя Румъния под средното европейско ниво от 46% и я доближава до страни като Полша, Италия и Испания, където възприятията за съдебната система са еднакво негативни. Тази липса на доверие може да има следните последици: намаляване на гражданското участие и сътрудничеството с държавните институции, подкрепа за политически партии, които обещават да „реформират правосъдието“ по авторитарен или популистки начин, и отслабване на демокрацията и правовата държава.
В Румъния гласоподавателите на дясноцентристките (PNL – свързана с ЕНП) и лявоцентристките (PSD – свързана със S&D) партии имат смесено възприятие за правосъдието. Гласоподавателите на ПСД са склонни да имат по-малко доверие в съдебната система, вероятно като последица от опита им със случаи на корупция и усещането за „избирателна“ съдебна система. Избирателите на PNL са малко по-оптимистично настроени, но не се различават съществено. Гласоподавателите на AUR са преобладаващо критични към правосъдието. Над 70 % от привържениците на AUR смятат, че румънската съдебна система е политически контролирана. Само 19 % от симпатизантите на AUR заявяват, че имат доверие на съдебната система, което е изключително малко. Подобно възприятие подкрепя популистката антисистемна реторика, която представя съдебната власт като инструмент на „паралелната държава“ или корумпираните елити.
Липсата на обществено доверие в румънската правосъдна система може да допринесе за възхода на евроскептичните или националистическите партии, които обещават да „изчистят системата“. Основните партии трябва да засилят проевропейското си послание, насочено към върховенството на закона и прозрачността, ако искат да си върнат доверието на избирателите. Асоциирането със спорни международни фигури като Доналд Тръмп може да мобилизира твърдото ядро избиратели, но изолира Румъния в Европа, където подобни симпатии са проблематични в контекста на глобалната криза. За съжаление Румъния следва негативната европейска тенденция по отношение на възприемането на справедливостта – но в по-акцентирана форма. Ниското ниво на доверие и силно негативното възприемане на независимостта на съдебната система отразяват все още незарасналите рани от посткомунистическия преход, неуспехите в реформата на съдебната система и влиянието на поляризиращия политически дискурс. Ако тези тенденции се запазят, те могат да подкопаят не само румънската демокрация, но и позицията на Румъния в ЕС, особено след като върховенството на закона се превръща в основен критерий за разпределяне на европейските фондове и за интегриране в основните решения на блока на ЕС.
Как румънците възприемат отношенията си с Доналд Тръмп?
32% от румънците възприемат AUR като партията, която е най-близка до президента Доналд Тръмп. Други 12% от румънците посочват PMP като партия, която има близост с Тръмп. Само 7% виждат близост между PNL (ЕНП) и Тръмп, а по-малко от 5% виждат връзка между PSD и образа на американския президент. От друга страна, 45% от анкетираните не знаят как да отговорят, което показва относителната откъснатост на румънското обществено мнение от международната политика – константа в много социологически проучвания. Въпреки това образът на Доналд Тръмп в Румъния все още е положителен в определени среди, особено сред консервативния, религиозния или антиглобалисткия електорат – електорат, уловен от AUR. Фигурата на Тръмп се възприема като символ на борбата срещу елитите, утвърждаването на традиционните ценности, пренебрегването на международните правила.