Subscribe
Наскоро Европейският съюз преживя тиха, но дълбока криза: криза на доверието на гражданите в основните държавни институции. Последното проучване на общественото мнение, извършено от Polling Europe по поръчка на партията ECR, потвърждава това, което много от нас усещат от години – европейските граждани вече не вярват, че съдебната система е независима. Според проучването, проведено през март 2025 г., само 36 % от гражданите на ЕС вярват, че съдебната система в тяхната страна не е политически повлияна. В някои страни, като Румъния, този процент спада до тревожните 28%, като мнението на румънците със сигурност е повлияно от отмяната на президентските избори в края на миналата година. За истинското консервативно мислене тези цифри не могат да се разглеждат като обикновена статистика. Те са симптоми на дълбока пукнатина в структурата на устойчивост на европейската цивилизация. Правосъдието, възприемано като уравновесяващ стълб между свободата и властта, губи своята легитимност в очите на гражданите, а без правосъдие цялата архитектура на социалния ред става нестабилна.
Консерватизъм и справедливост: органична връзка
Консервативната доктрина не може да се разглежда като прост набор от десни политически опции. Тя е визия за човека и обществото, в центъра на която е идеята, че редът предшества свободата, а свободата без правила се превръща в произвол. За гражданите, които възприемат консервативните идеи, справедливостта е свещен елемент на обществения ред. Ето защо правосъдието трябва да бъде: независимо, за да устои на изкушението на властта; морално, за да бъде уважавано; трезво ефикасно, за да осигури стабилност. Настоящата криза на общественото доверие в съдебната система не трябва да се използва за разрушаване на тези институции, а за възстановяване на техния истински авторитет. Вместо да се презират съдиите и да се превръщат в изкупителни жертви на политическия провал, истинският консерватизъм призовава за разумна, но твърда реформа, която да възстанови общественото доверие, без да разрушава институционалните устои на държавата.
Антиправосъдният популизъм – опасно отклонение
За съжаление това, което днес се обявява за „консервативна десница“ в Европа (и особено в Източна Европа), често е вулгаризирана, популистка и антисистемна версия на консерватизма. Партиите от групите „Патриоти“ или „Европа на суверенните нации“ (като AfD или Rassemblement National) постоянно използват в политическия си дискурс фрази като „правосъдието е продадено“, „съдиите са контролирани от Брюксел“, „съдиите са контролирани от системата“ или „системата е корумпирана до мозъка на костите си“.
Според неотдавнашно проучване на общественото мнение само 27% от избирателите на тези партии имат доверие в съдебната система. Това е цифра, която не само отразява недоверието на гражданите на ЕС в институциите, но и пресметната политическа стратегия, при която антиправосъдната реторика се използва като предизборно оръжие. Истинският консерватор обаче не може да гледа спокойно как държавните институции се разрушават риторично с цел незабавна изборна печалба. Това не е „здравословен“ бунт срещу прогресивните ексцесии, а сериозен риск, който може да доведе до анархия. Всички знаем, че когато правовата държава се срине, в сила влиза не националният ред, а законът на най-силния.
Румъния е експериментална лаборатория на дрейфуваща десница
Политическата ситуация в Румъния е емблематична за случващото се на европейско равнище. Обезпокоително е, че 65 % от гражданите смятат, че съдебната система е политически контролирана, а общото доверие в системата е сред най-ниските в ЕС. В същото време някои от партиите в Румъния, които се обявяват за консервативни, насърчават яростен антиправосъден, антиелитен и антибрюкселски дискурс, като се придвижват към десен вариант, който е по-скоро плод на народното разочарование, отколкото на консервативни ценности. За Румъния шансът за истинска консервативна алтернатива не се крие в уличния шум, а в изграждането на морална, последователна и институционална десница. Десница, която защитава семейството, от една страна, и върховенството на закона, от друга. Десница, която защитава нацията, но и политически неповлияния съдия. Право, което разбира, че да бъдеш консервативен не означава да се бориш срещу реда, а да го укрепваш с яснота и твърдост, за да служи на интересите на гражданите.
Какво трябва да се направи? Консервативна стратегия за реконструкция
Пред тези предизвикателства европейският консерватизъм има ясна мисия: да възстанови доверието на гражданите в правосъдието и институциите, без да ги превръща в идеологически бастиони. Наред с другото, това означава да се борим с корупцията, без да създаваме медийна истерия. Не чрез културни войни, а чрез ясни правила, меритокрация и прозрачност. Така наречените политически назначения на ключови позиции в съдебната система трябва да се извършват отговорно, въз основа на компетентност и репутация, а не на послушание. От друга страна, трябва да се наблегне на гражданското образование в дух на уважение към закона, авторитета и реда – дълбоко консервативни ценности. Политиците трябва да приемат отхвърлянето на антисистемната демагогия, дори когато тя им носи гласове. Консерватизмът го дължи на гръбнака, а не само на благоприятните социологически проучвания.
Европейският консерватизъм – не реакционен инстинкт, а акт на изграждане
Консерватизмът не е свързан с носталгия или страх. Става дума за отговорност за наследството на европейската цивилизация, което включва не само катедрали и семейства, но и независими и уважавани съдилища. Неотдавнашното проучване на Polling Europe ни показва къде се намираме, но същевременно ни дава и посоката, в която трябва да вървим. Ето защо възстановяването на доверието на гражданите в съдебната система изисква ясно, морално и смело политическо начинание. Точно поради тази причина истинските консерватори трябва да бъдат начело на това възстановяване, не като революционери на десницата, а като пазители на реда.