Subscribe
През последните седмици Европейската комисия представи Доклада за младежта в ЕС за 2024 г.: набор от данни, които съставят и очертават общ преглед на условията на живот на младите хора в държавите – членки на Европейския съюз, като включват и представяне на напредъка, постигнат от европейските институции в рамките на Стратегията на ЕС за младежта 2019-2027 г. Като цяло могат да се отбележат някои положителни данни, като например броят на гласуващите млади хора, но същевременно има и някои цифри, които не могат да не ни накарат да се замислим за курса, който европейските институции ще трябва да поемат през следващите години.
ЧИСЛАТА НА ДОКЛАДА
В доклада се припомнят някои от данните, съдържащи се в проучването на Евробарометър, за да се подчертае ангажиментът на Европейската комисия да гарантира, че гласът на младите хора заема централно място в политиките на Съюза. По-специално, проучването на Евробарометър говори за 61 % от младите хора, които заявяват, че са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз, както и за 60 %, които казват, че европейските институции играят положителна роля в обществото. Проучването изследва също така кои според младите хора са силните страни на ЕС. 32% подчертават значението на свободата на движение между държавите членки, а 39% я свързват със свободата да се пътува и да се опознават други места. 28 % от младите хора, интервюирани в проучването на Евробарометър, се доверяват много на отношенията и солидарността, които могат да се разпалят между държавите членки в случай на нужда, а за 30 % възможността за достъп до програмите и линиите за финансиране на ЕС е от решаващо значение. Това са конкретни елементи, към които младите европейци се стремят, особено ако вземем предвид друга много интересна статистика: тази за избирателите сред младите хора. Всъщност 70 % от младите хора гласуват на изборите: интересна цифра, която може би е свързана по-скоро с националните, отколкото с европейските превратности. Всъщност е безспорно, че избирателната активност за европейските избори през 2024 г. е намаляла в сравнение с изборите през 2019 г. Това предполага, че европейските политики, насочени към младите хора, трябва преди всичко да ги мотивират и да ги държат внимателни и към динамиката на европейската политика.
НАЙ-СТРАШНИТЕ ДАННИ
Докладът ни обръща внимание и на няколко елемента, които могат да ни накарат да преосмислим въздействието, което някои европейски политики могат да окажат върху по-младите слоеве на нашето общество. В областта на психичното здраве анализът отчита, че почти половината от младите хора са имали емоционални или психосоциални проблеми през последните дванадесет месеца. Освен това, въпреки че е налице значително подобрение, дори в областта на образованието има данни, които могат да ни накарат да се замислим, като например 30 % от 15-годишните, които изпитват затруднения с основните математически умения, или цифровата неграмотност на 28 % от младите хора на възраст между 16 и 29 години. Освен това има и данни за безработицата, която възлиза на 10 %, като много от тези млади хора могат да бъдат класифицирани като NEET (т.е. не учат и не работят). Безработицата се превръща в още по-важен елемент, когато се разглеждат уязвимите групи или динамиката, предизвикана от ситуациите с увреждания. Тук пречките, които трябва да преодолеят младите европейци, са много по-големи и около една четвърт от тях са изложени на риск от бедност.
ВЪРХУ КАКВО ДА СЕ ФОКУСИРАМЕ
Фокусът върху изпълнението на политиките за младежта може да започне само от исканията и нуждите на самите млади хора. Желанието, което Комисията вече изрази, да ги привлече, със сигурност е нещо, към което трябва да се стремим. Особено ако погледнем данните, според които 38 % от анкетираните, разглеждайки инвестициите на ЕС, искат те да бъдат насочени в по-голяма степен към достъпни жилища и подпомагане на разходите за живот. След това, като слизаме надолу по данните, преминаваме към образованието, обучението и уменията (29 %) и благосъстоянието и психичното здраве (28 %).