Subscribe
Създаването на първоначален списък на сигурни страни на произход за Европейския съюз със сигурност е стъпка напред от страна на Комисията по отношение на имиграционните политики, като освен това може да се опише (в желанието да се ускорят някои правила) като приближаване до системата, измислена и създадена от италианското правителство на премиера Джорджия Мелони.
СПИСЪКЪТ НА БЕЗОПАСНИТЕ СТРАНИ НА ПРОИЗХОД
Представянето на този списък вече беше обявено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в нейното писмо до лидерите на държавите членки в рамките на подготовката за срещата на върха на ЕС през март. В този текст председателят потвърди намерението си да изготви списъка и да го представи през следващите седмици. Така на 16 април списъкът беше обявен, в резултат на което молбите за убежище на много граждани от петнадесет различни държави бяха разгледани по ускорена процедура. Тази процедура, както е предвидено и в миналогодишния Пакт за миграцията, може да се извърши на границата или в транзитните зони. В списъка са включени и страните кандидатки за влизане в Европейския съюз, тъй като Комисията счита, че те вече отговарят (поне по принцип) на критериите за „сигурна страна“ за получаване на този статут. Този списък включва Албания, Босна, Грузия, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция, към които са добавени Косово, Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Мароко и Тунис. Естествено списъкът може да бъде актуализиран с течение на времето и във всеки случай той не замества списъците, изготвени от правителствата на отделните държави-членки на ЕС, а само ги допълва. За да се разбере този списък, разбира се, трябва да се разгледат данните и всъщност трябва да се има предвид, че мигрантите от тези държави имат много нисък процент на признаване на международна закрила, често дори под 5 %.
ВЛИЗАНЕ В СИЛА И УСКОРЯВАНЕ
Направеното от Комисията несъмнено представлява важна стъпка напред, особено за държавите членки, които са най-пряко засегнати от явлението имиграция, тъй като се намират на границите на Европейския съюз. Въпреки това, като се има предвид, че Пактът за миграция и убежище ще влезе в сила едва през юни 2026 г., със сигурност е важно да се анализира предложението на Комисията за ускоряване на прилагането на две правила. Първото от тях се отнася до възможността държавите членки да прилагат ускорена процедура за граждани, пристигащи от държави, в които 20 % или по-малко от кандидатите получават някаква форма на международна закрила. Второто правило се отнася до определянето на сигурни страни на произход (които допълват списъка на Комисията) и сигурни трети страни (места, където могат да бъдат депортирани лица, търсещи убежище, чиито молби са отхвърлени от ЕС), като се дава възможност на държавите членки да изключат региони или категории лица, които могат да бъдат ясно и недвусмислено идентифицирани.
ИТАЛИАНСКИЯТ ПРИМЕР
Фактът, че министър-председателят Мелони веднага приветства инициативата на Комисията, със сигурност е свързан с критичните проблеми, които Италия откри във функционирането на споразумението с Албания. Всъщност в миналото не е било лесно да се разреши спорът относно определянето на дадена държава като сигурна. Това накара съдилищата на някои държави от ЕС да блокират процедурите за експулсиране на мигранти, обработени по ускорени процедури. Причината за това решение се отнасяше до метода, по който дадена страна може да бъде призната за безопасна. Същият въпрос породи и проблемите на споразумението между Италия и Албания, тъй като правителството на Мелони искаше да обработва молбите на някои лица, търсещи убежище, на албанска територия. Замразяването на трансферите и в този случай беше постановено от съдилищата (и отнесено до Съда на ЕС), тъй като не беше ясно дали страните на произход на кандидатите могат да се считат за безопасни в тяхната цялост. Именно поради тази причина министър-председателят Мелони приветства не само списъка, предложен от Комисията (редуциран в сравнение с този на Италия, който съдържа деветнадесет държави), но най-вече ускоряването на правилото, което предвижда определянето на сигурни държави дори с териториални изключения или за категории хора. Сигурна крачка напред в миграционните политики, която преди всичко дава основание на италианското правителство, което винаги е било на първа линия на южния фронт на Съюза.